Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

(от Чети-Минеи на Св. Димитрий Ростовски)

Голяма е духовната полза от възпоменаването на тези, които са страдали заради Христа - понеже самият разказ за тяхното мъчение може да запали в нашето сърце пламъка на любовта към Бога и сякаш да ни издигне с крилете на копнежа по добродетелта, за да понесем и ние с душата си и да почувстваме онези страдания, които те с тялото си са претърпели заради бъдещото небесно въздаяние.


    И така, сред тези Божии угодници, които тук, в този живот, преминаха пътя на мъченичеството, са Карп и Папила - великите стълбове на Църквата и крепките защитници на благочестието. Те и двамата се родиха в славния град Пергам от благочестиви родители, и със своя свят и добродетелен живот заслужено увенчаха и прекрасно засвидетелстваха добродетелта на своите родители. И наистина - "ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим.11:16), по добрия плод се познава доброто дърво, а бистрият поток е украшение и прослава на своя извор. И единият, и другият от тях полагаха само най - необходимите грижи за своите телесни потребности, без да се отклоняват в излишество и суетност, а онова, без което не можеше, употребяваха по толкова малко и толкова оскъдно, че единствено се различаваха от безплътните Ангели по това, че бяха в тяло. Дълбоко смирение и изключително въздържание украсяваха техните небеснозрачни души и самите тях правеха сякаш безтелесни. Със своя богоугоден живот те в скоро време достигнаха съвършенство в добродетелта и се явиха пред Бога достойни да им бъде поверено управлението на Неговата Църква. Св. Карп бе поставен за епископ и преподаваше Тайнствата на светото благочестие на жителите на град Тиатир, а св. Папила бе почетен от него с дяконска степен и според званието си с усърдие изпълняваше своето служение и трудове.
    Но, разбира се, както не би могъл да се скрие град, стоящ на върха на планината, така и добродетелта на тези двама светилници на благочестието не остана под покривалото на неизвестността, а по всички околни области се разнесе славата за техния свят живот. Затова голямо множество хора се стичаха при тях, слушаха поученията им и пристъпваха към вярата в Господа.
    Всичко това, обаче, не можеше да не възбуди завистта на древния изобретател на злобата; той не понасяше да стои спокойно и да гледа как сред дивата пустиня на езичеството процъфтяват и се разрастват прекрасните цветя на благочестието. Намери си слуги - хора закоравели в беззаконието - и ги подучи да оклеветят светите мъже пред нечестивия император Деций, задето не се покланят на боговете им, но ги проклинат и следват Христовото учение. Щом разбра за това, Деций много се оскърби и изпрати в Асия своя съветник Валерий - жесток човек и почитател на сатаната (на този Валерий императорът откриваше всичките си тайни) - разказа му каквото беше чул за светите Карп и Папила, и му даде власт над тях да ги измъчва.
    Валерий побърза да тръгне на път и щом пристигна на мястото, където бяха светиите, поиска да принесе жертва на своите суетни богове. Но се погрижи и да разгласи това свое богопротивно намерение из цялата Тиатирска област, и заповяда на всички нейни жители незабавно да дойдат на мястото, където ще принася идолски жертви, за да се кланят там на лъжливите богове. Така Валерий, който сам беше болен от идолопоклонническо помрачение, полагаше всевъзможни старания да повреди и другите със своята болест.
    На мястото на жертвоприношенията се събра голямо множество народ и стоеше в очакване. Накрая, когато всичко сякаш беше готово, мъчителят видя, че не са дошли двамата Христови изповедници - на друго някое място те принасяха истинна жертва на истинския Бог - молитва и славословие. Силно раздразнен, той заповяда на слугите си да се разпръснат и да ги издирят. Не след дълго доведоха светиите. Валерий ги изправи пред себе си и гордо ги попита:
    - Защо не сте тук с останалите хора, за да принесете жертва на боговете?
    И добави:
    - Ето сега пред очите ми поправете грешката си, за да се обърне ненавистта на онези, които ви оклеветиха, върху главата им, а вашата слава да се умножи още повече, отколкото преди!
    Но светиите нито се страхуваха от него, нито пък търсеха празната човешка слава.
    Отговориха му твърдо:
    - О, съдия! Не ни подобава да разгневяваме нашия Бог и да се показваме неблагодарни за Неговите благодеяния! Ако бихме сторили това - дори животните ще ни изобличат: защото те познават своя стопанин. А ние как бихме могли да не познаваме нашия Създател - истинския Бог, и да почитаме лъжливи богове!?
    Докато те още говореха, изведнъж се случи нещо необикновено и ужасяващо - Сам Бог засвидетелства думите на Своите раби със страшно знамение: земята силно се разтресе и всички идоли, които обезумелите хора почитаха, се разбиха и станаха на прах. Но дори и това не можа да трогне Валерий: толкова той бе закоравял в злобата и в нечестието. Вместо да се удиви и да прослави неизказаната Божия сила, вместо да види крайното безсилие на суетните богове, той изпадна в още по-голямо безумие и болезнен фанатизъм. Тогава все пак не посмя да нанесе на двамата светии жестоки мъчения - срамуваше се от тяхната кротост и благородeн произход, но заповяда да им сложат железни вериги на шиите и да ги водят голи из града. Какво унижение, какъв срам пред очите на хората, но същевременно каква висока слава и дивен подвиг на търпение пред погледа на Небесните Ангели беше това поругание над двамата подвижници - благородни и славни не толкова по произход, колкото по душа и заради добродетелите си, а сега водени по улиците с безчестие и безславие; те, които бяха достойни за безчислени похвали, бяха оставени за посмешище и подигравка на неверниците... А съдията се надяваше, че безчестието ще накара светите мъченици да отстъпят от своето крепко изповядване на Вярата. Затова реши да говори с тях с привидна кротост. Започна така:
    - Ако не бях ви считал за благоразумни мъже, не бих ви съветвал с кротост за доброто, но с мъчения, макар и да не искате, щях да ви убедя в правотата на нашето благочестие. А сега, понеже и вашите благообразни лица, и вашият добър характер свидетелстват за дръзновението на вашето мъжество, реших да ви дам един добър съвет. Не искам и да си помисля, че не знаете как от древни времена започна да се въздава слава и чест на безсмъртните богове, и това се спазва дори и до днес не само сред нас самите, говорещи гръцки и римски език, но и у варварите. Защото чрез това усърдие към боговете градовете се управляват с добри закони, постигат се победи над враговете и се утвърдява мирът. Как римските императори - като се започне от първите, та дори и до сегашните - са получили толкова голяма слава и военна мощ, че разоряват градове и народи, и покоряват под своя власт всичките си противници? Не за това ли, че почитат боговете и им се покланят? Затова почетете ги и вие! И ако сте се прелъстили от думите на някакви невежи и сте приели неразумната и отскоро появила се Християнска вяра, сега е време вече да се осъзнаете и да се обърнете към това, което е по-добро. Така и боговете ще се смилят над вас, и от нас ще получите много блага за да се наслаждавате с тях, и пред царя ще изходатайствате за себе си голяма благодат. Ако пък останете в предишното си непокорство - тогава ще се лишите от тези многобройни блага и ще ни принудите да предприемем срещу вас най-жестоки мерки!
    В отговор светите мъченици издигнаха очи към небето, оградиха се с кръстното знамение и казаха на Валерий:
    - Ти си въобразяваш, че сме някакви лекомислени невежи и лесно ще ни обърнеш към твоето злочестие! Но знай, че сега си попаднал не на малодушни и малоумни хора! А колкото до вашата вяра - не считаме, че заради нейната древност е достойна да бъде уважавана. Не е от значение това, дали вярата ви е древна, но друго е същественото - а именно: ще постъпим ли по истината, ако я приемем. Ние решихме да се отвърнем от нея и според силите си да я изкореним от онези, които са около нас, защото тя приготвя страшен геенски огън на своите почитатели. Ако искаш да разбереш истината, помисли и ще се убедиш, че вашите богове не са нищо друго, освен дело на човешки ръце: те са неми и глухи, и не само на други не могат да принесат някаква полза, но дори и на себе си. А истинският Бог е неописуем по естеството Си и човешкият ум не може да постигне Неговата същност. Също така не може да се каже откога Бог съществува, понеже Той няма начало на Своето битие, но на всичко видимо и на това, което е постижимо за нашия ум, Той е дал битие. Той създаде човека, постави го да живее в рая, и за да се научи на послушание към своя Създател, даде му заповед. Но подмамен от завистта на дявола, човекът падна в греха на непослушанието и се оказа виновен за смърт. Дяволът, обаче, не се задоволи с това падение на първите хора, но се постара и потомците им да подмами да забравят Бога, за да умират не само телата на хората с временна смърт, но и душите им - с вечна. И така, хората отстъпиха от Бога, отвърнаха очите си от светлината на истината и попаднаха в тъмнината на идолобесието. Но Създателят, Който е благ и милосърден, не искаше да остави човека да бъде измъчван от дявола, и Сам дойде на земята без да се отлъчва от недрата на Отца - и във всичко се яви подобен на нас, освен в греха. Той доброволно претърпя разпятие на кръст и умря заради нас, човеците - за да ни избави от грехопадението. Чрез смъртта Си Той победи нашия враг - дявола, възнесе се на Небесата и нас също призовава там, да отидем в Неговото Царство по пътя, който Самият Той е благоволил да ни даде за да се спасим. А ти, съдия, можеш ли да намериш в плътските басни за вашите богове нещо, което е наистина духовно, Божествено? Или все още не се срамуваш да ги наричаш богове? А що се отнася до вашите богатства, както и почестите на царя, което вие наричате "ваши блага" - те са ненужни за нас. Ние сме възложили надеждата си на Бога и от все сърце желаем да пострадаме и да умрем заради Него.
    От тези думи Валерий се разгневи и целият пламна в ярост, отхвърли лицемерната кротост и показа свирепия си нрав. Първоначално даде власт на онези, които бяха оклеветили светиите, да разграбят техните имущества, а след това заповяда да завържат мъчениците за коне и да ги гонят до град Сарди. Толкова бързо препускаха гонените коне със завързаните за себе си мъченици, без изобщо да почиват, че стигнаха от Тиатир в Сарди за един ден. Жесток и изключително мъчителен път! Двамата страдалци не можеха да тичат наравно с конете и бяха влачени от тях - и постоянно изпитваха все нови и нови болки от непрестанните удари.
    В това им страдание ги последва блаженият Агатодор - той беше техен слуга и сърцето му се изпълваше със състрадание и съчувствие към своите господари.
    Когато пристигнаха в Сарди, светите мъченици не пожелаха веднага да почиват, но по-голямата част от нощта прекараха в молитва и пееха божествени песнопения, и едва накрая за кратко време заспаха. По време на съня им Ангели Божии им се явиха във видение, утешиха ги и ги укрепяваха да понасят мъжествено страданията. А те, щом се събудиха, разказаха един на друг своите видения, изпълниха се с духовна радост и благодариха на Бога, Който ги утеши в скръбта им и им обеща Своята помощ по време на мъченията. В душите им все повече и повече гореше пламъкът на любовта към Бога и желанието да положат душите си за Христа.
    Малко по-късно и Валерий пристигна в Сарди. Той се надяваше, че след жестокото страдание светите мъченици лесно ще се съгласят с неговото злочестие. Не знаеше беззаконникът, че те, укрепени от Божествената благодат, бяха готови за все по-голямо мъжество и търпение в страданията. Щом видя лицата им - по-светли от преди - и почувства още по-осезателно тяхната безбоязненост и крепък дух, той се отчая от намерението си да ги принуди с мъчения, и отново се обърна към хитростта и коварството. Започна да ги ласкае и да им говори с привидно благи думи, за да улови в своя капан незлобието на светиите, основано на вярата в Христа. Тогава можеше да се види необикновено зрелище: лисица, която се бори с лъвове - но коварството му се пречупи в каменната стена на тяхната твърдост, укрепявана от помощта на Всевишния.
    След няколко безуспешни опити мъчителят видя, че нищо няма да успее да направи, и намисли друго: заповяда да пазят светите Карп и Папила под стража, а св. Агатодор (който освен че с любов служеше на мъчениците, и сам беше готов за такъв подвиг) заповяда да прострат на земята и безмилостно да го бият с волски жили. Започна своеобразен спор между съдията и мъченика - спор, доставящ на първия вечно осъждане, а на втория - нетленен венец и небесно въздаяние: съдията се домогваше с множеството рани да победи мъченика, а той от своя страна с такова желание и усърдие приемаше налаганите му мъчения, че се страхуваше да не би биещите го слуги да се уморят и да прекратят твърде рано мъченията. Дълго време го биха с крайна жестокост, а кръвта се лееше от него като поток; постепенно започнаха да падат парчета от плътта му, виждаха се дори неговите вътрешности и органите му се отделяха от ставите си... Едва ли е възможно езикът да предаде нечовешкото страдание, което изпитваше крепкият по душа св. Агатодор! Но дори и тогава той прояви безотслабно мъжество: понасяше мълчаливо разкъсването на тялото си и самата мисъл, че страда заради Христа, му служеше за утеха и облекчение в жестоките мъчения. Накрая Валерий се умори, изнемогнаха също и слугите - мъчители, а в душата на св. Агатодор радостта от понесените мъчения беше неизразима. Господ гледаше от Небесата страданието на светия мъченик и приготвяше за него вечна небесна награда; и като видя неговото непоколебимо търпение, повика го при Себе Си за да почине от своите трудове. Св. Агатодор с радост предаде душата си в Божиите ръце, а мъртвото му тяло остана пред мъчителите. Валерий заповяда да го оставят непогребано за храна на зверовете и птиците, но през нощта някои от християните тайно го взеха и го погребаха.
    След това мъчителят изправи на съд светите Карп и Папила и се обърна към тях с думите:
    - Вашият безумен слуга заслужено бе наказан със смърт според делата си, понеже не поиска да принесе жертва на безсмъртните богове. Но вие, премъдри мъже, защо не изберете за себе си това, което ви е за полза, а искате да бъдете подобни на този наистина злощастен човек, който вместо живот и радост, безумно си избра насилствена смърт?
    В отговор светите мъченици укориха съдията и му казаха, че самият той е безумен, ублажиха смъртта на св. Агатодор и добавиха, че те желаят от все сърце да умрат заради Христа със също такава смърт.
    Тогава мъчителят побесня от ярост и заповяда пак да ги завържат за коне и да гонят пред него конете до Пергам. Отново Христовите страдалци бяха гонени и влачени по пътя, и претърпяха жестоки болки от множеството удари. Всеки от тях казваше заедно със св. цар Давид:
    - "Заради думите на Твоите уста аз извървях жестоките пътища" на страданието (Пс.16:4).
    А през нощта към страданията им се прибавяше тежестта на железни вериги и строг надзор от стражите. Но колкото и да бяха уморени от мъчителното пътуване, светите Карп и Папила отново пребъдваха в бдение и всенощни молитви към Бога. Господ, виждайки необикновеното им търпение, благоволи да ги утеши със Своята благодат: пред тях се яви Ангел Господен и ги излекува от раните, изпълни сърцата им с небесна радост и ги укрепи за предстоящия им още по-труден подвиг.
    На сутринта мъчителят си мислеше, че светиите изобщо няма да могат да стъпват на крака след вчерашното мъчение, и заповяда да ги донесат пред него, за да се изпълни със задоволство и демонична радост при гледката на страданията им. Какъв ужас, обаче, обзе душата му, когато ги видя здрави и силни да стъпват добре и да ходят бързо, а лицата им не бяха унили, но светли и радостни! Сякаш машинално, в порив на инстинктивен страх в съзнанието и в устата му се яви думата "магьосничество" - той се хвана за тази дума и взе да я повтаря, искаше ако може да си затвори очите и да не види Божието чудо, но убеждаваше себе си, че това е магьосничество докато накрая сам си повярва. И в безсилната си злоба и ожесточение отново започна да измъчва светите страдалци: сложи на телата им тежки железа и ги принуждаваше да тичат до едно твърде отдалечено място. Като стигнаха там, той принесе жертва на идолите и седна на съдийското място. Повика първо св. Карп и "приятелски" започна да говори с него, уж че му състрадаваше:
    - Ето - каза, - боговете са милостиви към твоята старост и ти дадоха без трудности да тичаш на такова голямо разстояние. А ти защо се показваш неблагодарен към твоите благодетели и потъпкваш тяхната чест? Послушай ме, за твоя полза те съветвам: ела заедно с мен при боговете! Аз почитам твоята старост, съчувствам ти и плача за твоята беда - не като за чужда, но като за своя собствена. Но какво да правя? Знаеш, че ти много ме оскърби и повече не мога да търпя - ако не заради моето безчестие, то заради боговете няма да те търпя повече, ако сега не послушаш моя добър съвет!
    На това св. Карп отвърна:
    - Твоят съвет води от светлина в тъмнина и от живот към смърт - такъв съвет никой не може да нарече "добър", но е явна измама и капан. Ако ти почиташ моята старост, защо тогава не ми вярваш, макар че отечески те съветвам? Аз много повече ти състрадавам за твоята погибел, отколкото ти за моите страдания, и дълбоко скърбя за твоята беда - за това, че си възложил надеждата си на суетата и почиташ такива богове, които няма да те избавят от вечните мъки, тъй като са бездушни и направени от човешка ръка. Но всъщност не е правилно и да се наричат "богове" - те са жалки непотребни идоли.
    Валерий не понасяше повече да слуша безчестия за своите богове и заповяда на палачите да хванат св. Карп и да го съблекат, да го окачат да виси и жестоко да го бият с тръни. След малко цялото тяло на мъченика се израни до неузнаваемост, а парчета от плътта му се откъсваха и летяха във въздуха. Но това не задоволи злобата на мъчителя: той заповяда на други слуги да отидат и едни от тях да горят със свещи ребрата му, а други да посипват със сол раните му. Земята под светия мъченик беше почервеняла от кръвта му, а разкъсаните жили му причиняваха силно страдание. Но колкото по-болезнени ставаха раните му, толкова повече той се утвърждаваше в Божията любов и в търпението. По едно време светият мъченик се усмихна радостно. Това не убягна от погледа на съдията.
    - Защо се смееш, Карпе? - попита го той.
    Мъченикът отвърна:
    - Видях благодатта на моя Христос, която ми е дадена, и се зарадвах.
    В това време св. Карп бе видял небесата отворени и Господ седящ на престол, а около Него - Херувими и Серафими. С това небесно видение Господ утеши Своя раб в страданията му и Божията благодат успокои болката му - св. Карп не чувстваше нанесените му жестоки рани и мъчителното състояние, в което се намираше. Дълго още го измъчваха, докато мъчителите изнемогнаха, и накрая го хвърлиха в тъмницата. А св. Карп благодареше на Бога, Който го удостои да страда заради Него.
    След това мъчителят изправи на съд св. Папила, престори се, че го вижда сякаш за пръв път и започна да го разпитва:
    - От какъв род си ти, кое е твоето отечество и какво работиш?
    - Ти вече разбра онова, което се отнася до мен - отвърна св. Папила, - а именно, че съм роден от благородни родители в град Пергам, а по професия съм лекар. Но лечението, което давам на хората, не става чрез растящите по земята треви, а се подава свише от Бога - то лекува не само тялото, но и душевните недъзи.
    - Не може - каза съдията - лекарското изкуство да бъде без изучаване на книгите, написани от Гален и Хипократ, на които боговете дадоха лекарски способности.
    Св. Папила отговори:
    - Гален, Хипократ и техните ученици само тогава могат да излекуват някого, когато моят Бог Иисус Христос заради Своето неизказано милосърдие благоволи да му даде изцеление. Но ако Господ не благоволи да излекува някого - техният занаят е безсилен и няма никаква полза от учението на тяхното изкуство. А тези, които ти наричаш богове, как биха могли да се погрижат за нечие здраве, когато дори на себе си не могат с нищо да помогнат?!... И ако искаш да разбереш истината, изпитай на дело: ето, този човек до теб, както виждаш, е сляп с едното око - нека твоите богове му дадат да прогледа, и аз след това няма да има какво повече да ти кажа.
    - Възможно ли е - попита Валерий - да се намери някой, който да го излекува?
    - Не само това - отвърна св. Папила, - но и всички други неизлечими недъзи лесно може да излекува този, който призове Христа - Лекаря на всички болести.
    - Нека тогава да видим - каза Валерий - дали е вярно което казваш. Направи, ако можеш, сега пред нас той да прогледа!
    - Не искам пръв аз да направя това - каза му св. Папила, - за да не започнеш да приписваш чудесното му изцеление на твоите богове. Нека първо вашите лекари да призоват някой от своите богове, а след това аз ще явя силата на моя Христос.
    Тогава Валерий събра идолските жреци и им заповяда да призоват своите богове, за да оздравее сляпото око на неговия съветник. Те започнаха да се молят на суетните си идоли и всеки от тях призоваваше своя бог: един викаше Аполон, друг - Асклепий, трети - Зевс, а някои - Хермес. Жалка и достойна за смях картина! Цял ден се молеха на онези, които не могат да им помогнат, викаха към глухите и принасяха жертви на бездушните - и, разбира се, не получиха нищо от това, което просеха, нито пък можаха да излекуват телесното око, сами бидейки слепи по душа.
    Какво направи тогава Христовият раб? Издигна към Небесата погледа си и духовните си очи, и се помоли на преблагия и милосърден Господ. Отиде и докосна с ръка ослепялото око, осени го с кръстното знамение, и веднага човекът започна ясно да вижда с него. В този момент Божествената светлина възсия в сърцето на прогледалия и озари душата му със своето непостижимо възродително действие: той сякаш се пробуди от сън, позна безсилието на лъжливите богове и всемогъществото на Единия Бог Иисус Христос - истинската Светлина, Който просветява всеки човек, идващ на света (Иоан.1:9), и повярва в Него. Това дивно чудо стана пред смаяните погледи на всички, които се бяха събрали. С благоговеен ужас хората гледаха как пред очите им се разкрива непостижимото за човешките възможности - животворящото действие на Божията благодат. Голямо множество от тях познаха истината и повярваха в Господа. Всеки от присъстващите, който бе станал свидетел на чудното изцеление, казваше:
    - Наистина, велика е силата на Христа и Той е истинският Бог!
    Но въпреки че всички прославяха истинския Бог, беззаконният Валерий, ожесточен и затънал дълбоко в своето нечестие, не искаше да Го познае и вместо да се радва на доброто, побесня от ярост като го видя, а злобата си изля срещу св. Папила. Заповяда да окачат мъченика на едно дърво и да го бият безпощадно.
    Докато го биеха, св. Папила търпеше мъжествено страданията и не скърбеше задето го бият, но за това, че не го измъчват много повече. А Валерий напротив - като се виждаше победен от търпението на мъченика, късаше се от яд и прибавяше все нови и нови страдания към болките му. Заповяда да запалят под тялото му огън и да замерят светия мъченик с камъни. Св. Папила във всичко проявяваше удивително търпение, а камъните се отклоняваха от него, сякаш се срамуваха да ударят страдащото заради Христа тяло - връщаха се обратно и удряха онези, които ги бяха хвърлили.
    Накрая Валерий се умори и вече не знаеше какво да прави, каква мъка да измисли. Реши да остави така светите мъченици, за да може раните им да се възпалят и да загноят, да умножат страданията им и да ги разслабят за следващото им съдене. Но Господ не остави Своите угодници. Христос - истинският Лекар, заради Когото те доброволно страдаха, по чудесен начин ги изцели от раните им и дори следа от тях не остана. Безумният мъчител се мяташе в недоумение и съмнения - колкото утихваше болката на светите страдалци, толкова повече се мъчеше душата на Валерий и изгаряше в адския огън на неукротимата ярост.
    Малко по-късно той отново седна на съдилището, дишаше злобно и гледаше с кървясали очи като някакъв звяр. Светите мъченици застанаха пред него със светъл поглед и радостни лица, сякаш бяха повикани на празник. Беззаконникът си мислеше, че ще се изплашат само като погледнат грозния му вид, но чу от светиите следните думи:
    - Защо, мъчителю, напразно измъчваш себе си и своите слуги, като постоянно ни довеждаш и отвеждаш, изтезаваш ни, но не ни осъждаш окончателно? Още ли се надяваш да ни разделиш от нашия Христос и да ни откъснеш от истината?! Но ти по-скоро ще ни видиш мъртви, отколкото да се подчиним на твоята безбожна заповед!
    Вместо отговор съдията веднага заповяда на слугите си да разстелят на земята остри глинени парчета и железни гвоздеи. Върху тях поставиха мъчениците голи и ги влачеха, а отгоре жестоко ги биеха. Но и в тези мъчения Господ не остави Своите раби: изведнъж глинените парчета и гвоздеите изчезнаха безследно, а светиите останаха невредими. Мъчителят още повече се разгневи и заповяда да режат с бръсначи плътта им отстрани на ребрата. Всичко това двамата мъченици крепко понасяха и прославяха Бога.
    После по заповед на мъчителя събраха кръвожадни зверове и приготвиха мястото, където те трябваше да бъдат пуснати срещу светите мъченици. Доведоха там Карп и Папила, и най-напред пуснаха срещу тях една мечка. Всички помислиха, че тя веднага ще ги убие и ще разкъса телата им. Но мечката не се държеше като звяр, а сякаш показваше почитта си към Христовите страдалци: легна пред тях и прегърна нозете им с лапите си. След нея пуснаха лъв, но и той се показа кротък. Тогава изведнъж се случи нещо невиждано и чрез него се откри всемогъщата Божия сила: както ревеше, той неочаквано проговори с човешки глас - укоряваше мъчителите и тяхната безчовечна жестокост. А те запушиха ушите си и нарекоха това "магьосничество", извършено уж от светите мъченици. После съдията заповяда да ги хвърлят в някаква новоизкопана яма, пълна с негасена вар. Но тези негови отчаяни опити бяха вече съвършено бездействени - напразно се трудеше безумникът и се съпротивяваше на Бога, Който навсякъде запазваше невредими Своите раби: те прекараха във варта три дни и излязоха здрави.
    Колкото повече се откриваше чрез подвига на светите мъченици непобедимата Христова сила, толкова повече Валерий се изпълваше с гняв към тях. Обуха ги в железни обувки, изпълнени отвътре с остри гвоздеи, и той ги караше да тичат. Но и така не успя да победи крепките Христови воини. След това заповяда силно да разпалят една пещ и ги хвърли в нея. Заедно с тях влезе и блажената Агатоника - сестра на св. Папила - която искаше да бъде участница в техния подвиг и желаеше да умре за Христа. Но тази огнена пещ не само не ги изгори, а напротив - по Божия благодат се превърна в прохладно място: заваля пороен дъжд, изгаси огъня и пещта охладня. Мъчениците излязоха от нея невредими и отново бяха отведени в тъмницата - в нея като в църква отправяха благодарствени молитви и прославяха Бога.
    Победен, мъчителят не знаеше какво да прави и произнесе над тях окончателна присъда: да им бъдат отсечени главите. По пътя към мястото на убийството двамата мъченици заедно със св. Агатоника много се радваха и се молеха на Бога не само за себе си, но и за своите убийци. Така те завършиха своя мъченически подвиг, убити от мъчителския меч.
    Светите им тела бяха хвърлени с безчестие и изоставени, но християните тайно ги взеха, погребаха ги с чест и прославяха Господа Иисуса Христа, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и поклонение во веки, амин.

Препечатано от: http://manastir.narod.ru

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021