"Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва” (Йоан. 15:5,6)

Отците на Църквата често са сравнявали Великия пост с четиридесетгодишното странстване на избрания народ през пустинята. Ние знаем от Библията, че за да не изпадне народът Му в отчаяние, а също така и за да открие пред този народ главната и висша Своя цел, по време на четиридесетгодишно странстване Господ е извършил много чудеса. По аналогия с това странстване светите Отци построяват своето обяснение на четиридесетдневния пост. Неговата крайна цел е Пасха, обетованата земя на Царството Божие. Само че в края на всяка седмица от Великия пост има като че ли някакво поемане на дъх, някакво предвкусване на тази цел. Тези два дни са събота и неделя, когато се извършва светата Евхаристия; тези дни имат особено място в духовния път на поста.

Днес е първата Великопостна събота, наричана още Тодоровден, в памет на свети великомъченик Теодор Тирон, който по чудесен начин предупредил вярващите постници да не вкусват от осквернената с кръв от идолски жертви постна храна през първата седмица на Великия пост.

През тази първа седмица на Великия пост вие чухте Великият покаен народ на свети Андрей Критски. Какъв плач за греховете, какви вопли към Господа за помилване, за спасение, каква бездна на разкаяние бе открита за всички, които четат и днес, плачейки, този канон.

В него се прославя Света Троица, възвеличава се Божията Майка, но зад всяка дума стои покаяние, зад всяка сълза стои упование, надежда, вяра. През цялото време се чувства смъртта като последствие от греха, прославя се Христовото Възкресение.

Светата Църква ни учи да се каем, надявайки се на спасение. И Великият пост, в който ние встъпихме с този плач за греховете си и Великият канон ще бъдат плодотворни за нас само тогава, когато ние през цялото време чувстваме за какво ни подготвя Светата Църква с този пост. И през всичкото това време във всеки от нас трябва да гори вярата във възкресението на нашите паднали души.

Няма човек, който да не е съгрешил. Всеки ден ние попълваме списъка на нашите грехове. И ако в нас нямаше надежда на Божието милосърдие, как бихме могли да живеем с тази постоянна тежест от съзнаването на греховността на нашия живот?

Но ние имаме къде да отидем, има къде да се омием от тези грехове, има сила, която може да ни даде освобождение от тези грехове?

Това не е сила човешка, това е сила благодатна, свръхестествена, Божествена, чудесна, тази сила, която се съдържа в Светата Църква и най-вече в тайнството на тайнствата – Света Евхаристия или Свето Причастие. Тайнството Причастие е тържество на любовта и милосърдието, то е чудо Божие, което ни е явено на нас, немощните и грешните. Ние сме длъжни да живеем така, че приели причастието, да тръпнем от радост за проявеното към нас Божие милосърдие и да живеем с очакване кога отново ще се сподобим с общение със страшните Христови тайни.

Та нали това означава да бъдем винаги с Христа, нали това означава да бъдем винаги в най-тясно вътрешно единство с Него! Но само това ли означава?

Това означава да живеем в пълнотата на любовта един с друг, това означава да утвърждаваме Църквата Христова на земята.

Какво може да ни попречи да не достигнем до това единство, когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови? Нашите грехове? – А нима между нас тук има праведници? Нима Господ не дойде, за да призове грешници към покаяние? Нашите грехове, ако ги изповядаме искрено и с твърда решимост да не ги повтаряме, няма да ни попречат да се причастим със Светите Тайни. Божията любов, Божието милосърдие всичко ще покрие, всичко ще прости и ние, недостойните, умити с Неговата Кръв, ще се сподобим да бъдем в единение с Него.

Светото Причастие е основната артерия, през която чудотворната, всеосвещаващата благодатна Божия сила влиза в нас и прави нас, пръчките, живи клонки на живата, вечната лоза.

Ето един пример за силата на светото причастие: В покрайнините на един град се намирала стара болница, в която били приемани болни от много тежки и почти неизлечими болести. Веднъж местните власти решили да посетят болницата, за да се запознаят с работата на лекарите и милосърдните сестри. Ужасени от вида на страдащите и удивени от жертвата, която и лекари, и милосърдни сестри правели, за да влеят поне малко утеха и радост в сърцата на болните, те запитали една от сестрите:”Откога сте на работа тук?” – “От 40 години – отговорила тя. “От 40 години? А откъде черпите сили и смелост за тая тежка, непосилна работа?” – “От светото Причастие” – бил отговорът на сестрата.

Братя и сестри, както лозовата пръчка вехне, съхне и губи живота си, ако е откъсната от живата лоза, така и всеки човек духовно вехне и съхне, губи вложените в него божествени сили, ако не поддържа духовно-органически връзката си с Всевишния. Човекът-грешник е като давещия се сред вълните, заплашен да бъде погълнат от морските бездни, ако няма над него една ръка, ако над него не е Божията десница, която е готова да го вдигне, щом той протегне ръка. Светото Причастие е оная живителна божествена сила, вливаща се във всеки човек, у когото има страх Божий, у когото гори вяра и пламенее любов, за да го обнови, оживотвори и освети, да го поддържа като жива клонка от лозата, като жив член на живото Тяло на Господа Иисуса Христа – Църквата.

Нека сега, след като се удостоихме да приемем животворящите Христови тайни, да се стремим да не повтаряме предишните си грехове. А ако неволно, поради немощ грехът отново ни нападне, то да не му позволяваме да се вкорени в нашите сърца. Да принесем на Бога искрено покаяние. Да се стараем да водим наистина живот, подобаващ на православни християни. Тогава приетите от нас свети Тайни ще ни бъдат за изцеление на душата и тялото. Тогава Господ ще се съедини с нас чрез Своето Тяло и Кръв навеки и ще ни дарува блаженството на Своето Небесно Царство. Амин.

http://www.pravmladeji.org/