„Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“ (Мат. 14:27)

Възлюбени в Господа братя и сестри,
В днешното литургийно св. Евангелие вие чухте, че Господ Иисус Христос каза тези думи на учениците Си, които били смутени и много изплашени, поради настъпилата буря в Галилейското море. След като извършил чудо като нахранил 5000 души с 5 хляба и 2 риби, Спасителят наредил на учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него на отсрещния бряг на морето. Нощта настъпила. Когато корабът с учениците бил вече по средата на езерото или морето, се появил силен вятър. Големи вълни започнали да блъскат кораба и да го носят на разни страни. Бурята продължила дълго време. Вече било четвърта стража през нощта т.е. между трети и шести час сутринта. В тази критична ситуация учениците съгледали някой да ходи в морето като по сухо. Те помислили, че това е привидение и от страх извикали, но Иисус веднага им казал: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“ Апостол Петър искал напълно да се увери и затова помолил Спасителя: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ – „Дойди“ – казал Христос и Петър тръгнал по водата. Но, като видял силния вянър, уплашил се и като започнал да потъва извикал: „Господи, избави ме!“. Господ протегнал ръка, хванал го и му казал: „Маловерецо, защо се усъмни?“. Щом влезли в кораба вятърът утихнал. А онези, които били там се поклонили на Иисуса Христа и казали: „Наистина си Божий Син!“. Корабът пристигнал на брега, към който плавали.
Тази евангелска случка ни напомня за морето на живота. Това море често пъти се вълнува. Не са редки „бурите“ в семейния живот, които по някога завършват с разбиване на домашното огнище. Не липсват „бури“ и в обществения живот. Често заговарят низки инстинкти. Разпалват се ежби и борби. Вълнува се общественото море. И резултатите са известни: кръв, сълзи, беди!... Как често злото се надига в грамадни бесни вълни и грози да залее света, да погуби всичко добро и прекрасно!... Но не бива да забравяме, че човекът не е сам! Той има сигурна опора и надежда!
Ние сме от Бога. За нас е дошъл Спасителят Иисус Христос. Той ни е изкупил с кръвта Си. Направил ни е чада Божии. Дал ни е всички средства за борба със злото. Посочил ни е пътя за постигане на добър, справедлив, благоденствен живот на Земята и ни е обещал, че ще бъде с нас през всички дни до свършека на света. Ако живеем с Христа, можем да бъдем спокойни и сред най-неспокойния живот, понеже знаем, че с нас е Този, Който винаги ни подава спасителна десница, за да ни изведе и от най-големите неволи и затруднения.
Братя и сестри,
Да бъдем винаги в общение с Христа Иисуса. Да живеем по Неговото учение, по Неговите заповеди и наставления, в Неговата света Църква! Тогава сред всички беди и опасности постоянно ще чуваме утешителния ободряващ и спасяващ глас: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“ И още: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света!“ (Мат. 28:20).
Никога не бива да проявяваме маловерие, каквото проявил апостол Петър, за което и получил от Спасителя укора: „Маловерецо, защо се усъмни?“. Нека винаги имаме в себе си християнския оптимизъм като казваме: „Господи на силите, с нас бъди! Понеже нямаме друг, освен Тебе, помощник в скърбите. Господи на силите, помилуй ни!“.  
Амин!