Към всички нашият Спасител е проявявал обич. С радост приемал добрите; с кротост поучавал грешниците; свободно идвали при Него децата и сиромасите – отрудените и обременените; не пренебрегвал Той и богатите, които търсели духовно богатство.
Ето, днешното литургийно свето евангелие от свети апостола и евангелиста Лука (18:18 – 27) ни предава срещата и беседата на Иисуса Христа с един богат юдейски началник. За тази среща и беседа говорят и свети апостол и евангелист Матей (19:23-26) и свети апостол и евангелист Марко (10:23-27). И аз ще използвам и техните повествования и ще направя някои допълнения към разказа на свети апостола и евангелиста Лука.
Началникът бил млад човек – момък, при това – „твърде богат“, имал „много имот“.
Затекъл се той, доближил се до Спасителя, паднал пред Него на колене и запитал: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“, „Какво добро да сторя, за да наследя живот вечен?“- Явно е, че този началник съвсем искрено е пристъпил към Господа Иисуса и съвсем сериозно Го е запитал за условието, което трябва да изпълни, за да получи живот вечен. Той е знаел: че трябва да се прави добро, за да се наследи вечния живот; ала изглежда, не му е било ясно: какво именно добро трябва да се прави.
Господ му отговорил: „Упази заповедите!“ Началникът попитал: „Кои?“ – Ти ги знаеш – рекъл Спасителят и изредил: „не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си“. – Става дума за Десетте Божии заповеди. – „Всичко това съм упазил от младини“ – заявил началникът, и добавил: „Какво още ми не достига?“ Господ Иисус Христос го погледнал и го възлюбил: станал Му мил, че жадува за вечен живот! И му рекъл: „Едно ти недостига“, за „да бъдеш съвършен!“... Какво е било туй „едно“, което не достигало на началникя? – Той имал една голяма слабост: бил сърдечно привързан към богатството си, към имота си, пристрастен към тях. Това било болестта на неговия дух!... И, ако иска да бъде съвършен, естествено трябва да се излекува от нея. А ще се излекува, ако се освободи от туй, което я причинява, в случая – от богатството, от имота. Затова и Спасителят му казал: „Иди, продай имота си“, „продай всичко, що имаш, и раздай на сиромасите“, „и ще имаш съкровище на небето“, „па дойди и върви след Мене“.
Какво направил началникът? – Светите евангелисти казват: „А той като чу това, смути се и си отиде натъжен.“ – Отишъл си и не само си отишъл, но бил натъжен! – И Спасителят рекъл: „Колко мъчно е ония, които се надяват на богатството да влязат в Царството Божие!“ – Обърнете внимание на казаното! – Не се твърди: „които имат богатство“, а – „които се надяват на богатството си!“...
Не е грях да бъдеш богат, стига да си спечелил богатството с труд и честни средства; грехът е другаде: да се привържеш сърдечно към богатството, да стане то за тебе нещо като твой идол. Спасителят имал предвид ония, които се уповават на богатството си, които всичките си надежди, всичките си радости, живота си свързват с него.
Но, братя и сестри, не само богатството може да бъде пречка, за да бъде човек съвършени да влезе в Царството Божие! – Всяко нещо, което ни пленява и поробва: било слава, било власт, било красота, било плътски удоволствия, било някоя наша слабост, страст, някой грях, някой порок – може да бъде за нас такава пречка, каквато беше богатството за началника, който запита Господа: „Какво да сторя, за да имам вечен живот?“; „какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“
Нека запита всеки себе си, нека всеки провери сам себе си дали няма нещо, което му пречи да върви слад Христа, което му бърка да бъде истински християнин! – И, ако открие такова нещо, и го установи точно: какво е то, нека се отрече от него, за да се удостои да наследи живот вечен!...
Апостолите се отказаха от всичко и последваха Христа. Спасителят им рече: „Всеки, който остави „ онова, което му пречи да Ме последва, „ще получи стократно и ще наследи живот вечен“ (Мат. 19:28-29).
Нека се стараем така да живеем, че да заслужим вечен живот!
Никаква полза няма за човека, „ако придобие цял свят, а повреди на душата си“ (Мат. 16:26), „ако придобие цял свят, а себе си погуби“ (Лук. 9:25)!... –
А м и н!

От Сборник проповеди на
† Доростолски  и Червенски митрополит Софроний