Празнуваме, братя и сестри, в чест на „Стълба и отеца на Православието“ – свети Атанасий Велики, Архиепископ Александрийски.
Той е роден в столицата на Египет – Александрия през 295 година от благочестиви родители християни. Получил прекрасно образование и изрядно християнско възпитание.
Още преди да завърши образованието си, една игра предопределила неговия път. В 312 г. за Александрийски епископ бил поставен свети Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял до прозореца и гледал към морето. Една интересна сцена привлякла вниманието му: група момчета играели край морския бряг на богослужение. Той наредил да доведат децата и ги разпитал за играта. Едно от тях – това бил бъдещият Атанасий Велики – представлявало епископ, други представлявали свещеници и дякони, които водели езически деца при епископа, за да ги кръсти. Архиепископ Александър възлюбил детето, което изпълнявало ролята на епископ.
След като момчето завършило учението си, архиепископът го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. В 319 г., на  24-годишна възраст, го ръкоположил за дякон. Общуването му с архиепископ Александър, който бил свят и опитен човек, и с другите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности...
Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учел, че Иисус Христос не е единосъщен на Отца и роден от Него, а е сътворен от Отца и е първото и най-превъзходно Негово творение. Това лъжеучение се разпространило. Арий придобил множество последователи. Много пъти архиепископ Александър му разкривал заблуждението и го вразумявал. В това му помагал Атанасий, който със своя остър и дълбок ум разгромявал всички твърдения и основания на Арий. Той обаче бил упорит, ереста се ширила, и се наложило да бъдат свиквани събори за нейното разобличаване и изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.) и в Антиохия (324 г.) и най-после Първият Вселенски събор в Никея в 325 г. На тоя Вселенски събор присъствал и самият император Константин Велики. И на трите събора Арий бил осъден и отлъчен от Църквата. Осъдени и отлъчени били и мнозина от неговите упорити привърженици. Но ереста дотолкова се разпространила, и Арий имал толкова много явни и тайни последователи, дори сред приближените до двореца епископи, че борбата продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори, и на свети Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към Православието.
Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископ Александър и решително помогнал за разобличаване на ереста и осъждането на Ария. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световноизвестен богослов. И когато след девет месеца старецът му свети Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили свети Атанасия за Александрийски архиепископ.
Арий и привържениците му повели ожесточена борба срещу Атанасия, като си служели с всевъзможни и чудовищни измислици, например като тая, че Атанасий бил убил някой си епископ Арсений и с неговата мъртва ръка вършел вълшебства. Император Константин Велики не се решил да повярва на всички обвинения срещу Атанасия без разследване и заповядал да се свика епископски събор, който да го съди. Съборът бил свикан през 335 г. в град Тир, но лукавите ариани, които по това време били много, наредили така, че в този събор да вземат участие само техни съмишленици и да не бъдат допуснати привърженици на Атанасия, и въпреки, че Атанасий довел на събора самия епископ Арсений, за когото арианите казвали, че го е убил, и опровергал всички останали обвинения, съборът все пак го осъдил. 
Архиепископ Атанасий тайно се отправил за Цариград и в лична среща с император Константин му изложил самата истина. Константин най-сетне разбрал как стои работата, приел твърде хладно пратениците на събора и извикал всички участници да дойдат в Цариград за преразглеждане на делото. Враговете на Атанасия обаче отново съумели да подлъжат императора и да измислят нова клевета, че Атанасий бил искал да спре превозването на жито от Александрия за столицата, за да изложи по този начин императора. Константин, като видял, че не е възможно да примири Атанасия с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, сегашна Франция. Свети Атанасий прекарал две години в Трир, като бил в дружески отношения с местния епископ Максимин.
В 336 г. умрял Арий, а на следващата година умрял и Константин Велики. Царството било поделено между тримата Константинови синове: Константин II, Констанс и Констанций. Събрани на съвещание, тримата владетели решили да върнат на катедрите им всички епископи, изпратени по-рано на заточение. С особен указ на Константин II свети Атанасий бил върнат в Александрия, посрещнат възторжено и тържествено от народа.
Това дало нов повод на Атанасиевите врагове сега пък да го обявят за незаконен епископ, понеже бил върнат на катедрата от светската власт, след като бил осъден от църковен събор.
През този печален период от църковната история враговете на Атанасия Велики с интриги и лъжи успявали на няколко пъти да извоюват неговото осъждане и изгнание. Пет пъти бил изгонван и пращан на заточение: веднъж от император Константин, за което вече споменах, два пъти от Констанция, един път от Юлиана и един път от Валента. 15 години прекарал в изгнание!
Ала свети Атанасий имал и приятели, последователи на Православието. Папа Юлий I (337 – 352) оправдал Атанасия на Римския събор в 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор (Сердика, дн. София), който низвергнал много от враговете на Атанасия. Борбата била продължителна и упорита. Едва към края на живота си свети Атанасий се успокоил за няколко години. 47 години той бил епископ. През това тежко за него време написал: три апологии на Православната вяра – „Против езичниците“, „Против арианите“ и „За въплъщението на Словото“; „За Света Троица“, „Срещу еретика Аполинарий и разколниците новациани“, „За Свети Дух“, Житие на свети Антония Велики, тълкование на книги от Свещеното Писание,прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица. Свети Козма, епископ Маюмски, казвал: „Когато срещнеш книга от Атанасия, то, ако у тебе няма хартия, запиши я на твоята дреха!“
На свети Атанасия светата Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на първите седем члена от Никео-Цариградския символ на вярата, който четем в църква. Голям е приносът на свети Атанасия и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифни или лъжесвещени книги. Написаното от свети Атанасия житие на свети Антония оказало огромно влияние върху развитието на монашеството...
Настъпила старостта. Косите му, които някога имали кестеняв цвят, вече блестели с чисто снежна белота. На 2 май 373 година мирно починал в своя дом. Той надживял много от своите врагове. Сега бил уважаван от всички, без да се гледа на планините от гнусни клевети, които полемическата злоба натрупала срещу него. Ако бе поживял още осем години, свети Атанасий би имал радостта да види мъжественото православие на императора Теодосия и да участвува във Втория вселенски събор от 381 година, който решително провъзгласил и потвърдил този Символ, в защита на който той изразходвал толкова сили и време през течение на своя наистина геройски живот.
На 2 май е отделният празник на свети Атанасий Александрийски. На 18 януари светата Църква е установила съвместното честване на двамата Александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444), които главно са спасили Православието от двете опасни ереси – арианството и несторианството.
За да имаме ясна представа като какъв е бил свети Атанасий, аз ще ви процитирам пасажи из „Похвалното слово за Атанасий Велики“ от неговия съвременник свети Григорий Богослов. Той казва: „Хвалейки Атанасия, аз ще хваля добродетелта; защото едно и също е: да кажеш Атанасий и да възхвалиш добродетелта; затова, защото той е имал в себе си всички добродетели в съвкупност, или, по-справедливо е да кажа, има, тъй като пред Бога са живи всички, които са живели по Бога, макар да са се преселили от тук.“
„Колкото висок е бил с дела, толковаа – смирен по сърце; в добродетелта всекиму е недостъпен, а в обръщението – всекиму твърде благоприятен, кротък, негневлив, състрадателен, приятен в беседа, още по-приятен по нрав, ангелоподобен по външност, още по-ангелоподобен по сърце; когато е правел бележки, бил е спокоен; когато хвалил – назидателен. Той нито едно от тези добри качества не е повреждал с неумереност: у него бележките били отечески, и похвалите – прилични на началника; и мекостта не съставяла слабост, и строгостта – жестокост; напротив, първата представяла снизходителност, последната – благоразумие, а едната и другата – мъдрост. Не са му нужни много думи, защото за наставление на другите достатъчно бил неговият живот; рядко му бил нужен жезъл, защото стигало словото...“
„Но защо трябва да ви описвам този мъж? – пита свети Григорий Богослов. – Апостол Павел вече го е описал, отчасти, когато възхвалява великия Първосвещеник, Който е преминал през небесата (Евр. 4:14), - Иисуса, Сина Божи, защото Писанието назовава Христи, които живеят по Христа! – отчасти, когато в Посланието си до Тимотея дава му закон, изобразявайки със слово, какъв трябва да бъде предназначавания за епископство (I Тим. 3:1-7). Защото ако този закон като правило приложиш към Атанасия..., то ясно ще видиш неговата правота.“
А какъв трябва да е епископът според свети апостола Павла? – Епископът трябва да е непорочен, ...трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; ...кротък, миролюбив и несребролюбив. – Значи: такъв е бил свети Атанасий Велики!
Към края на словото си свети Григорий Богослов казва: „Делата и нравите на Атанасия служат като правило за епископите, а неговите догмати – закон за Православието.“ Един западен богослов нарича свети Атанасия „главно сред апостолите оръдие, чрез което свещените истини на християнството са били предадени на света и запазени за света“.
Свети Атанасий Велики, братя и сестри, е бил като светилник, който – по думите на Спасителя – е поставен високо (Мат. 5:15), за да пръска надлъж и нашир през вековете светлината на богопознанието и на светата Православна вяра.
Нека от все сърце благодарим Богу за този светилник, чрез който се запази истинската вяра, та и ние да я имаме и изповядваме словом и делом за земно добруване и небесно блаженство!           

А м и н!


                                                                          От Сборник проповеди на † Доростолски
                                                                               и Червенски Митрополит Софроний

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021