Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината .

През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него:

"Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."

Св. Симеон Солунски пише:

"Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, Която, като почувствала Своето представяне (пред Господа, бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна, - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената Й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с Нейния Син.

Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота Й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас".

За светския мироглед празникът Успение е един от най-необичайните: та нима е възможно някой да празнува смъртта?! Не смъртта, а заспиването (на ц.сл. "успение") на Пресвета Богородица празнуват християните. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на нашият Спасител християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея. “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14), "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. . . Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 1.21, 4:4). Затова в деня на Успението на Божията майка Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гостби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.