Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Братството при храм „Св. вмчца Неделя (Кириакия)” организира поклонническо пътуване до Чипровския манастир „Св. Иоан Рилски” и Лопушанския манастир „Св. Иоан Предтеча”.

Пътуването е известна традиция на братството при храма. По-долу публикуваме разказ за това, което поклонниците преоткриха с радост.

 

 

Град Чипровци

 

Община Чипровци се намира в западната част на област Монтана. Тя включва земите в подножието на Чипровската планина - най-високият дял на Западна Стара планина, дълъг около 35 км..

Център на община Чипровци е град Чипровци, който е обявен за град в 1968 година. Той се намира на 550 метра надморска височина, релефът му е планински и полупланински и е разположен в живописната котловина на Чипровската река. Град Чипровци се намира на 155 км. от столицата, 35 км. от Монтана, 44 км. от гр. Берковица и 18 км. от границата със Сърбия.

Населението на община Чипровци наброява 4419 души към 2008 година, а само в град Чипровци живеят 2274 души.

 

История:

 

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Това става ясно от находките от халщадска керамика, оръдията на труда и особено останките на голям брой укрепления по стратегическите височини на Чипровската планина.

Оттогава датира и рудодобивът по тези земи.

През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите, а през късната античност е имал голямо значение за развитие на военното производство в Арчар (или Римската "Рациария"). От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци. След VI -ти в. тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.

През XIII -ти - XVI -ти в. Чипровци е било оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. В летописите се разказва, а от археологическите проучвания до известна степен се доказва, че първото селище в Чипровското землище се намирало в местността Буковец, на 2 км. югоизточно от града и носело името Буковец. В началото на XIV в. в него се заселили рудари от славянски произход с католическо вероизповедание. Тук дошли и 8 францискански монаси (минорити) от манастира "Олово", които засилили разпространението на католицизма. Летописите съобщават, че чудотворната икона на Богородица три пъти напускала сама параклиса в Буковец и се приютявала в "Планината", тоест на днешния хълм в центъра на Чипровци. Тогава планинците разбрали, че Бог не иска нищо друго от тях освен да се поселят там и на реченото място да въздигнат храм на Богородица. През 1371 г. храмът (католическата катедрала "Санкта Мария") бил готов, а иконата била пренесена с голямо тържество. В долината около новата църква вероятно се пренесла част или цялото население на Буковец и поставило началото на Кипровец.

След османското нашествие тук се съсредоточила голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от османското робство Чипровци достигнало икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството, което поставило града като един от най-големите златарски центрове на Балканския полуостров през XVI и XVII век, наред със Цариград, Солун и Белград. Тази значително замогнала се и културна среда дала тласък на строежите на много църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.

През XVI -ти в. се зародила Чипровската книжовна школа. Нейните "върхове" са: "Абагар" на Филип Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич.

Борбата за национална независимост в средата на XVII -ти век се оглавила от Петър Богдан (1601-1674) и Петър Парчевич (1612-1674). През м. септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, разбито от войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели. Останалите живи не задълго се укрепили в Чипровци и в Гушовския манастир. Следствие нечуваните сеч и зверства повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско и Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. В 1836-7 г. Чипровци отново въстанало. Жителите му участвали и във Видинското въстание през 1850 г.

Част от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядвало Римо-католицизма, а днешните му жители са православни.

През XIX -ти век голямо развитие получило и килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. За България чипровските килими са нещо като брюкселската дантела за Белгия: старомодно и красиво приложно изкуство с все по-слаба връзка със съвременния бит, а също и очарователна амалгама от културни влияния, в която поредица народи настояват, че разпознават себе си. В Европа чипровските килими станали популярни през XVIII -ти - XIX -ти в. като "турски", тъй като тогава България била част от Османската империя. Намерира пазар по целия свят и днес. Въпреки търсенето на Стария континент, до края на XIX в. основен потребител на чипровската продукция била самата Османска империя. Исторически, обаче, чипровци станали известни покрай килимите си много по-късно, след освобождението на България. Местните производители започнали да печелят златни медали на изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон, а техните килими трайно влезли в колекциите на много европейски музеи и магазини. Социализмът не успял да убие килимарството в Чипровци, въпреки усилията си да го стори чрез учредяване на соц-конгломерати и разрушителна намеса. Промяната била, че от занаят, тъкането на килими в Чипровци се превърнало в личен живот. Сега много от жените се отнасят към това занимание като към твърде интимен въпрос, а към килимите си - като към семейно съкровище, което не трябва да напуска пределите на дома. На много от тях дори не им хрумва да продават произведенията си.

В Чипровци има исторически музей, създаден в 1988 г., който е посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Тогава Чипровци бил известен със своите самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение. Освен чипровския металодобив, в музея може да се проследи историята на златарството, килимарството и възрожденската живопис.

Интересни места в Чипровци са разкопките на католическата катедрала "Санкта Мария", построена още през 1371 г.. Макар да е опожарена почти до основи след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г., и до ден днешен е един от символите на града и местните се гордеят с нея. Общината дори е изпратила официално запитване до папския нунций за възстановяването й, но отговор все още няма. Друг важен паметник е църквата "Възнесение Христово", също строена през XIV -ти век и след въстанието също опожарена. През 1865 г. църквата е изградена наново. Емблематични за Чипровци са и останките от "Гушовския манастир", построен през XVII -ти в. и опожарен до основи по време на въстанието в 1688 г..

Всяка година на 2 май се празнува събора на града. На този ден се събират всички роднини, които пристигат от цялата страна. В центъра на града се събира Чипровският духов оркестър и задължително се прави огромна трапеза. Всяка година на 6 септември, се празнува и Деня на Балкана. На него всички отиват в планината на мястото, където преди столетия се е намирал Гушовския манастир, и правят там трапеза и курбан. Интригуващо място е също така Чипровския водопад, който не е висок, но е много живописен. До него се стига по екопътека, която минава през живописни кътчета от Стара планина. Друга историческа забележителност е местността Калето.

 

Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски".

 

Чипровският манастир "Св. Йоан Рилски" се намира до поречието на на р. Чипровска Огоста в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), на около 4-5 км. преди град Чипровци. По сведения на Петър Богдан (български католически архиепископ и книжовник, автор на първата история на България), манастирът води началото си от X -ти век и е бил един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и Кирило-Методиевото дело. В продължение на девет века той бил важно книжовно и просветно средище и продължил да съществува и след маджарските и татарските нашествия през XIII -ти в., падането под османско робство през XIV -ти и набезите на влашкия княз Михаил Витязул (Храбри) през XV -ти в. Служил като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (XV -ти в.) и Чипровското въстание (XVII -ти в.).

В периода XV -ти -XIX -ти в. манастирът е многократно ограбван и на шест пъти частично разрушаван, като впоследствие бива възстановяван с дарения от заможни българи. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира след потушеното Чипровско въстание от 1688 г., когато били унищожени както икони, църковна утвар и много реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги, следствие от оживената духовна дейност в манастира през XVII -ти век. През 1806 г. Чипровският манастир бил плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. През 1818 г. отново бил съграден, но десет години по-късно пак бил изгорен. Поредното възкръсване на Светата обител станало през 1829 г., като тогава била построена и сегашната църква "Св. Иван Рилски". През 1837 година огънят отново погълнал всичко. Следва нов градеж, за да дойде и последното изгаряне на манастира след Освобождението.

По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютявал няколко хиляди четници. Самите монаси се включили като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-68 година. През юли 1876г. в близост до манастира сражения водили четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.

Манастирският комплекс включва: 1.) Съборният храм "Св. Йоан Рилски" (построен в център на манастира в 1829 г.). Той представлява едноабсидна еднокорабна постройка с нисък купол, понастоящем без стенописи. Забележителен с хубавата си резба и позлата е иконостасът, като седем от иконите му са дело на копривщенския зограф Христо Енчев. В източната част на храма е построен малък параклис, посветен на Руския цар-освободител. 2.) Особен интерес в манастирския комплекс представлява също така: кулата с костница в приземния етаж, изградена след освобождението, в чиито приземен етаж се съхраняват костите на някои от жертвите от освободителните борби. На втория етаж на кулата някога е имало и понастоящем се възстановява малък параклис, а на третия етаж е камбанарията. 3.) Жилищната постройка е двуетажна с открити към вътрешния двор чардаци и дължина 75 метра. Поради наклонения терен отвън изглежда внушителна. В чест на Освобождението в едно от помещенията на втория етаж е обособен параклис в чест на св. Атанасий Велики, изцяло украсения със стенописи. Иконостасът му е сглобен от два старинни иконостаса от средата на XIX -ти век. и един нов от 1879 г. Манастирският двор е в правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени. Любопитен факт от историята на обителта е, че през 1800 г. руският император Павел I Петрович (1796-1801) подарил на Светата обител напрестолно евангелие с пищен сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей.

Понастоящем Чипровският манастир е постоянно действащ. В своята загриженост за духовното и културно развитие на Видинската епархия и особено за обновяването и въздигането на манастирите и монашеството, на свое редовно заседание от 22 февруари 2010 г. Епархийският съвет на Видинска света митрополия взе решение от 1 март 2010 г. йеромонах Василий да поеме поста игумен на светата Чипровска обител. По решение и благословение на митрополит Дометиан, въдворяването на йеромонах Василий се състоя на 2 март 2010 г. в светата обител от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, духовен наставник на отец-игумена. В светата обител в момента се подвизава и йеромонах Кирил, постриженик на обителта и също духовно чадо на Клисурската света обител. Йеромонах Василий "наследи" Чипровския манастир от игумена Евсевий, който бе освободен от длъжност и напусна светата обител през януари 2008 г. Също през 2008 г. шест монахини от обителта бяха преместени в Клисурския манастир "поради лошото състояние на манастира", а споменатите двама монаси от Клисурския манастир бяха преместени в Чипровския.

 

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

 

В околностите на Чипровци, на около 20 км. североизточно, се намира още един интересен манастир - Лопушанският "св. Йоан Предтеча". Той също е разположен в чипровския дял на Стара планина, на 300 м. надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна).

На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX -ти в., няма почти никакви сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчина стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.

Лопушанският манастир бил възобновен в периода 1850-1853 г. в близък до настоящия си вид от монасите от Чипровския манастир архимадрит Дионисий, брат му Герасим и йеромонах Гедеон. Тогава били изградени и днешният съборен храм, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило (или Лилчо), основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - Славинската. Според преданията, майстор Лило посетил Рилския манастир, за да проучи подробно църквата му. След завръщането си той изработил от лескови пръчки подробен модел, въз основа на кой­то започнал градежа. Изглежда замерванията му били доста точни, защото плановата схема на новата църква сьвпада в голяма степен, както в контур, така и в пропорции с първо­образа. През Възраждането в Лопушанския манастир действало килийно училище, а обителта била средище на националноосвободителните и църковни борби на българите от този район. Манастирът се превърнал в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създал част от романа си "Под Игото".

Съборният храм на манастира "Св. Йоан Предтеча" бил осветена през 1856 г. Той представлява масивна правоъгълна трикорабна, триапсидна постройка с два странични параклиса, посветени на "Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител". Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите иконостаси в Северозападна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков (1863). Иконите по иконостаса и проскинитариите са дело също на самоковски майстори. Осем от иконите на първия ред са дело на Николай Доспевски, а на два от иконостасите в страничните параклиси - от по-големия му брат Станис­лав Доспевски.

През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се самосрутили, а при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие. Жилищното крило е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура.

През 1989 г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, по професия инженер, като по негово време е издигната нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака. Лопушанският манастир е действащ и обитаван. От 2006 г. негов игу­мен е мла­ди­ят ар­химадрит Йо­ан, кой­то е ро­дом от гр. Бер­ко­ви­ца, Мон­тан­с­ко. Лопушанският манастир разполага с 16 стаи за гости (около 25 легла) и магерница.

 

Съставил: дякон д-р Петър П. Симеонов

  

Ползвани са материали от сайтовете:

http://bg.wikipedia.org , http://www. hit.bg , http://www.bulgariamonasteries.com , http://www.bulgarianmonastery.com , http :// dostoinoest . com , http://www.pravoslavieto.com , http://www.tricky-design.org , http://chiprovec.top-board.com , http://www.balkantravellers.com

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60