Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

На 19 октомври 2010 г., с благословението на Негово светейшество Максим, митрополит софийски и патриарх български, както и на адрианополския епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, братството към столичния катедрален храм "Света Неделя" осъществи поклонническо пътуване до манастира за празника на св. Иван Рилски. За поредна година Светата Литургия в църквата на гроба на светеца бе оглавена от ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев в съслужение с други председатели на столични храмове и свещенослужители: протойерей Ангел Емануилов, протойерей Дамян Делов, протойерей д-р Кирил Попов, свещеник Венцислав Тонов, както и дякон д-р Петър Симеонов. Църквата се изпълни с множество богомолци, които молитвено участваха в светата Богослужба и се поклониха на мястото, където се е подвизавал и е бил погребан рилският светец. Прочувствена проповед за празника произнесе протойерей Ангел Емануилов, председател на столичния храм „Света София – Премъдрост Божия”. След това поклонниците имаха възможността да посетят и Рилския манастир, намиращ се няколко километра по-надолу от пещерата.

 

На връщане от манастира дякон Петър Симеонов използва възможността да поздрави всички майки, бащи, баби и дядовци със започването на учебната година на техните деца и внуци и им пожела да имат любов и търпение към младите хора. По този повод той изнесе и беседа за отношенията между родителите и техните деца, една особено актуална тема напоследък в обществото ни. „ Живеем в динамично време, каза дякон Петър , на моменти трудно за християните, но все пак интересно от гледна точка на духовните възможности, които предлага. Божията благодат не е престанала да действа, както не са престанали да съществуват и хора, които да се интересуват от духовния живот, да обичат Бога и да се стремят към светостта. Има хора, които четат духовна литература, обичат молитвата и са готови да се посветят на Христос и на Църквата му било чрез семейството, което създават и чрез децата, които отглеждат и възпитават, било чрез работата, която вършат или чрез обетите, които дават към Бога. Трябва да използваме времето пълноценно, да понасяме и да се справяме с проблемите си, както и с тези на другите около нас. На това ни учи и Църквата: че няма смисъл да се занимаваме със злото, което ни заобикаля защото самите ще пострадаме. Напротив, Тя продължава да ни преподава истината и светлината, която, когато докоснем до нея и влезе в нас, прави вътрешният ни свят красив. Защото светът на Църквата е светът на истината.

Сега, когато децата вече започнаха училище срещат и първите си трудности. Срещат ги и родителите по този повод. Не трябва обаче да забравяме, че освен, че е добре децата да четат и да се образоват, да се справят с училището и да се прибират навреме вкъщи, родителите трябва да обърнат внимание и върху начина, по който им го казват и го изискват от тях, за да не почувстват децата, че връзката с родителите им е нарушена, а напротив: че това, което се изисква от тях е плод на родителската любов и загриженост. Нека децата сами пожелаят да обикнат знанието, красотата и реда. Така сами ще изберат смисленото, важното и наистина интересното, което ще им харесва цял живот. Така ще бъдат щастливи от живота си, избора си, от професията си и ще да я обичат и вършат с удоволствие, ще са щастливи от това, което са. Нека родителите от своя страна бъдат внимателни към интересите и способностите на децата си, да ги поощряват да ги откриват и развиват. В тази връзка изключително важен е именно личния пример, въплътен в собствения ни живот, от който детето само да се въодушеви и пожелае да стане като нас. Нека покажем на децата, че животът е красив и че връзката с Бога може да бъде тази, чрез която да се научим да имаме любов и смирение. Защото в това е смисълът в живота: човек да се научи да обича и да съществува с хората, които обича, сам да пожелае красотата и знанието, да се просвети умът му, за да разбере света и чрез разума и смирението да прослави Бога.

Имайки пред себе си този пример, детето само ще пожелае да очисти душата си. Сърцето му ще се успокои и ще разбере ясно какво наистина му харесва и към какво се стреми. Децата днес нямат желание и вдъхновение за това, което правят и затова не го правят както трябва. Но за това сме виновни всички ние, възрастните: родители, учители, наставници… Защото детето разбира уроците именно в атмосферата на любовта, а за съжаление, днес климатът в училищата не е такъв и е крайно време да се позволи на Църквата регламентирано да влезе в основното и средното образование. Очевидно е, че образователната система е в криза и възпитава поредното атеистично поколение, което не получава именно най-важното – любовта. Това е видно както в отношенията между младите, така и в отношението им към света и околните. Затова е важно ние самите да обичаме онова, което правим, живота, хората, Бога. Единствено така можем да въздействаме ползотворно на децата, които ще разберат, че ги обичаме и желаем тяхното добро и тяхното щастие. Само така можем да спечелим доверието им, да им помогнем да постигнат целите си и да следват сърцето си. Никога не е късно да започнем и Бог има план за всички ни. Просто трябва да му се доверим и да тръгнем! Другото ще го стори Той”.

Беседата ще продължи и при следващото поклонническо пътуване на братството при катедралния храм, което с Божия помощ ще се осъществи в следващите седмици.

 

София, 20.10.2010 г. дякон д-р Петър Симеонов

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60