Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

Текст: Дякон д-р Петър П. Симеонов

На 27 февруари 2011 г. (Неделя Месопустна) братството „Св. арх. Михаил” при столичния катедрален храм „Св. Неделя” организира и осъществи поклонничестко пътуване в Роженския манастир „ Рождество Богородично” (Неврокопска епархия). Това е един от най-големите и най-стари манастири в България и най-големият в Пиринския край. Намира се на 6 км. източно от гр. Мелник и на 16 км. от гр. Сандански. Своеобразното му географско положение е определило ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на Балканите.


Липсват точни данни за основаването на Роженския манастир. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка област се намирала под управлението на деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян /1197-1207/. Вероятно в следващите векове първоначалният манастирски комплекс претърпял сериозни разрушения, но през XVI в. бил отново възстановен. През XVII в. манастирът бил опожарен и отново възстановен в началото на XVIII в.. През 1761 г. Роженският манастир се споменава като метох на светогорския манастир Ивирон, а в 1912 г. попаднал в българска власт. Спорът за собствеността над Светата обител бил решен едва в 1921 г от арбитражния съд в Хага, където правата върху нея били окончателно отстъпени на Царство България.

Днес манастирът е реставриран и е действащ. Разположен е на огромна поляна и е внушителен с цялостното си архитектурно оформление. Състои се от църква, параклис-костница, стопански и жилищни сгради, които оформят вътрешния двор. Съборната църква носи името „Рождество Богородично” и е построена през ХVІ в.. Храмът е трикорабен, триапсиден, без купол. Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на „Св. св. Козма и Дамян”. Там са открити и следи от ктиторски портрети от 1597 г.. Стенописите в храма представят предимно сцени, илюстриращи Христовите деяния. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн „Достойно ест”, състоящ се от 24 строфи (песни), съставен в чест на Божията Майка. При  възстановяването на храма в  началото на XVIII в. първоначалният цилиндричен свод бил заменен с втори покрив, свален по-ниско, така че днес закрива горната част на някои от стенописите. В нишата над входа е добавена сцената „Успение Богородично”. Съборната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Забележителни са запазените многоцветни стъклописи (1715 г.), които у нас не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои от къщите на заможните жители (напр. Кордопуловата къща). Изработването на главният иконостас, с размери 10,5 x 4,4 м., и иконите за него се отнасят към 1732 г.. Той е един от най-представителните от първата половина на XVIII в. иконостаси по българските земи (наред с този от църквата „Св. Богородица” в Бачковския манастир и този от църквата „Св. Георги” в Арбанаси). Всички икони от царския ред, както и повечето от останалите са изписани от същите зографи, които са изписали и стените на храма. Обзавеждането с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон, двата реда столове за богомолците, и великолепния проскинитарий, на който е поставена чудотворната икона на „Света Богородица Портаитиса (Вратарница)”. Те е реплика на прочутата чудотворна икона на Божията майка, която е охранявала портите на Иверския манастир на Света Гора.

Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки техен метох да има копие на най-известната манастирска чудотворна икона. Затова през 1790 г. е направено и копието на Чудотворната Иверска икона на св. Богородица в Роженския манастир. От двете страни на Богородица са добавени десет малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата в Света Гора-Атон и първите чудеса в Иверския манастир. Тя пристигнала на Света Гора на третия ден на Великден, затова този ден е определен като неин празник. Св. Богородица показва своята помощ и чрез иконата, нарисувана на Роженския манастир. Многобройни са чудесата, извършени над прибягващите към нея с вяра. В болести, семейни скърби, безплодие и различни неудачи мнозина намират благодатната помощ на Божията Майка чрез нейната икона. Имало е опити иконата да бъде изнесена от манастира, но тя винаги се е връщала в него, за да е близко до вярващите. По време на празника на манастира (8 септември) чудотворната иконата се изнася в двора, където мнозина вярващи се събират, за да се поклонят и вземат участие в тържествата.

Северозападният параклис на съборната църква в Роженския манастир е посветен на св. Безсребърници  Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи също в XVIII век, а в него се намира най-ранният иконостас в манастира, който включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който във втората половина на XVIII в.са добавени рисувани части и икони. Южната фасада на съборния храм е изцяло покрита със стенописи, а над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена от изображения на старозаветните пророци в медальони. Вдясно от входа се намира сцената на Страшния съд, а вляво сцената с лествицата на монашеските добродетели.
Към манастирския комплекс се отнася и Костницата „Рождество на св. Йоан Кръстител”, изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква - гробница, в долния етаж на която са събирани костите на представилите се във времето манастирски братя. Горният етаж е предназначен за богослужение и е украсен със стенописи, датирани в 1662 г.. Тук се намира и цикъл от дванадесет сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, един от най-ранните и най-пълни в монументалната живопис на Балканите.

Жилищните корпуси в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е построено в XVI в.. То представлява двуетажна сграда с чардаци, в която се помещават хранителният блок, избите, игуменарницата, монашеските килии и трапезарията. Реставрационните работи показват, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20 х 16 м) с абсида на трапезарията е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити са стенописни композиции и фрагменти, които дават възможност да се реконструира иконографската програма, типична за украсата на светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII в.. Второто триетажно жилищно крило е построено в XVIII в. с помощта на мелнишки еснафи. В приземието се намират стопанските помещения, а на етажите – големи гостни стаи, някои от които с огнища. През ΧΙΧ в. върху покрива на сградата е изградена и малка камбанария.

Българската Православна Църква и държавата проявяват целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в Роженския манастир. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много от иконите. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други религиозни предмети, дарявани на манастира както от жителите на Мелник и околността, така и от поклонници от различни краища на България и православния свят. Етнографският отдел притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България. Прочутата калиграфска манастирска школа е оставила великолепни образи. Днес в църквата в Ерусалим се пази един от най-хубавите ръкописи от XIV в – „Тълкованието на Йов”, направен в Роженския Манастир и занесен в Ерусалим от Патриарх Доситей през 1674 г..
След като присъстваха на неделното богослужение, отслужено от игумена на манастира, архим. Серафим и взеха благословение от Драговитийския епископ Даниил, викарен епископ на Неврокопския митрополит Натанаил, участниците в поклонението се спуснаха пеш до село Рожен, откъдето продължиха пътя си до гр. Мелник, който също успяха да разгледат.

Интересна е историята на гр. Мелник, най-малкият град в България. Вероятно етимологията на името има славянски произход и се извежда от старинната славянска дума „мел” - бяла глина, креда, заради скалите, сред които е разположен градът. Археологическите проучвания показват, че селището е съществувало още в IX в. като крепост за охраната на пътя по р. Струма. Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI в. във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия, градът често сменял суверенитета си. В първите години на XIII в. управителят на Западните Родопи – Алексий Слав се обявил за независим владетел със столица в Мелник. Тогава градът бил обграден с крепостни стени. В средата на XIII в. той влязъл в границите на Никейската империя и за негов наместник бил назначен бъдещият византийски император Михаил Палеолог /1257-1282/. През XIV в. градът бил включен във владенията на протосеваст Хрельо, а след неговата смърт в 1342 попаднал под властта на сръбския владетел Стефан Душан /1331-1355/. Последният християнски владетел на града бил Константин Драгаш, загинал в битката при Ровине през 1395 година.

В кря на XIV в. Мелник попаднал под османска власт и заедно с околността бил включен в състава на Кюстендилския санджак като самостоятелна нахия. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX в.. Градът успял отново да се замогне в края на XVIII и началото на XIX в.. Жителите му се занимавали с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасяли вино в цяла Европа и най-вече за Англия и Австрия. В града действали над 70 църкви, а в околността имало четири манастира. Мелник бил освободен от османска власт през Балканската война (17 октомври 1912 г.) от четата на Яне Сандански. В следващите години градът бил околийски център, но останал встрани от новия път по долината на Струма и постепенно западнал. Занаятите и търговията замрели, а като основен поминък на населението се запазило единствено земеделието. От 1968 година Мелник е обявен за град-музей и е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.

Част от участниците в пътуването успяха да разгледат Кордопуловата къща, построена в 1754 година. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Мнозина бяха тези, които опитаха от мелнишкото вино и мезета в деня на Месни заговезни. Уморени и доволни, в късния следобед поклонниците поеха към София, а по пътя дякон Петър изнесе беседа и пожела на всички поклонници добро здраве и сили в предстоящите седмици на великия пост.

За повече снимки ТУК.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60