Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

В деня когато Православната църква отбелязва празника „Покров Богородичен" (1 октомври 2013 г.) група от 43-ма поклонници, организирани от Православното християнско братство „Св. арх. Михаил" при столичния катедрален храм „Света Неделя", се отправи към Ресиловската девическа света обител, носеща името на честния Покров на Божията майка, за да участва в празника ѝ. Поклонниците потеглиха от София в 7.00 ч. и след час и половина пътуване с автобус пристигнаха в Ресиловския манастир, към средата на утринното богослужение. Самият манастир „Покров Богородичен" се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1,5 км. югоизточно от с. Ресилово и на 10 км. от гр. Дупница. Внушителните постройки на светата обител се виждат отдалеч по пътя между Дупница и курортното градче Сапарева баня. До манастира води добре асфалтиран път, през който автобусът едва си проправяше път заради множеството автомобили на гостите, дошли на празника на светата обител и разположените нежду тях сергии. Напоследък Ресиловският манастир стана известна като един от забележителните с благоустройството си епархийски манастири. С неуморните трудове на сестринството той се превърна в истинско духовно средище на цялата околност.

 

Историята не помни на това място да е имало древен манастир. В района са намерени останки от т.нар. римски плочи, използвани през Х в. за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете. Сведенията за духовен живот на това място датират едва от 20-те години на XX в., когато в него се заселила подвижницата Елена от гр. Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Около 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Те живеели при склона на планината, на около 200 м. от сегашния манастир, в малка пристройка с две стаички. От нея до днес са запазени само основите.

Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г.. Тогава бил поставен и основният му камък. Сестрите започнали да събират средства за градежа в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Иорданака Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото. Една вечер, насън тя видяла необикновено явление – на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестнен покров. Вразумената по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд за изграждането на новия храм. Множество благочестиви християни от различни краища на страната също продължили да даряват средства за строежа на манастир. Значителна парична сума дарил и самият български цар Борис III.

С Божието благословение и съвместните усилия, храмът бил завършен и на 21.IX.1940 г. тържествено осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Флавиан. Предната година той постригал за монахини три от послушничките: Пелагия, която станала игумения, Клавдия и Ксения. Последната пожертвала много лични средства за съграждането на манастира. През Втората световна война и с идването на власт на комунистическия режим настъпили изключително тежки дни за новопостриганите монахини, които живеели в нищета и крайна изнемога. Затова през 1947 г. монахините взели решение да отидат във Врачешкия манастир, понеже имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен старец. Пресвета Богородица обаче не позволила това да стане. Тя внушила на един благочестив свещенослужител на име Стефан да подпомогне финансово монахините. С тези средства те построили в близост до храма скромна жилищна постройка с четири стаи и салон. По това време монашество приели и останалите три послушнички с имена: Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата майка игумения Мелания, която Левкийският епископ Партений постригал през 1968 г..

В периода 1994-5 г. манастирът бе изцяло обновен и разширен, като за това основна заслуга има г-жа Маргарита Христова, известна на всички като Мария. С дългогодишния си опит в строителството и с помощта на хора от различни краища, призовани от св. Богородица, както и с жертвеното усърдие и насърчение на сестрите, г-жа Мария започва строежа на нова жилищна постройка и солидна външна ограда. Сега манастирът разполага с няколко параклиса, на: Св. Троица – в манастирската сграда, на светите Архангели – в старата жилищна част, и на Рождество на св. Богородица – в криптата на съборния храм „Покров Богородичен". Храмът е основно реконструиран и разширен и представлява един от най-просторните и внушителни манастирски въркви в района. Светата обител разполага и с красива двуетажна Г–образна сграда с много килии. Комплексът включва архондарик (приемна за гости), магерница и трапезария. В светата обител се съхраняват частици от мощrте на св. Екатерина, св. Пантелеимон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения. Чрез донесените от Зографския манастир икони на Божията майка и днес стават много чудеса със пристъпващите към тях с вяра.

Празничната утреня в Ресиловския манастир на този ден бе оглавена от йеромонах Никанор, брат на Гигинския манастир. В самия ѝ край, когато на двата клира се пееха хвалитните стихири, о. Никанор остана пред иконостаса, за да помаже богомолците с осветен елей. Пред светия престол застана о. Костадин от с. Червен Бряг като от двете му страни се наредиха: о. Кръстьо от с. Рибник (Петричко), о. Архангел от с. Ресилово, о. Константин от Брезник и о. Иван от Сандански. В службата взеха участие и двама дякони: о. Александър от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" и о. Петър от митрополитската катедрала „Света Неделя" в София. На десния клира пяха о. Никанор, о. Ефрем от манастира „Св. апостоли Петър и Павел" (с. Одраница), о. Стоян Бербатов от кв. Елешница (Благоевградско), както и други певци, а на десния клир бяфа застанали сестрите от Врачешкия манастир „Св. 40 мъченици". Съборният храм едва побираше богомолния народ и затова много от дошлите на празника гости бяха принудени да останат в двора на манастира и да слушат от там богослужението, през уредбата, разположена за тази цел в манастирския храм. Светата литургия завърши с водосвет, отслужен от част от духовниците пред манастирския храм.

Накрая на вярващите бе раздаден корбан, а онези, които бяха по-нетърпеливи се подкрепиха със скара от разположените край манастирската ограда сергии. Дъждовното време не попречи на доброто настроение на поклонниците и едва към 13 ч. на обяд те се отправиха към втората цел своето на пътуване – Самоковския манастир (метох) „Покров Богородичен", разположен в самия център на гр. Самоков. Светата обител пази легендата за спасяването на града от Пресвета Богородица, която разпростряла своя покров над това място и го спасила от разорение по време на османското господство. Затова честването на честнния ѝ Покров станал и празник на манастира. Девическият метох „Покров Богородичен" е живо свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков и е единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, потънали в тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са подминавали това място през неговото двеста и четиридесет годишно съществуване.

Още с основаването си самоковският манастир „Покров Богородичен" действал като девическо монашеско общежитие. Около 1772 г. в града пристигнала една ярка българка – Баба Фота, която приела монашество в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир (Неин внук е Константин Фотинов – възрожденец-просветител, родоначалник на българския периодичен печат). Още с пристигането си Баба Фота обединила малобройната девическа общност и до смъртта ѝ в 1844 г. била игуменка на светата обител. От създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ в. там вече живеели около 100 монахини и послушнички. В манастира често постъпвали богати овдовели чорбаджийки от Самоков, които със собствени средства си построявали килии и вземали при себе си дъщери, внучки или бедни роднински момичета, които да им прислужват. Според разказа на две известни пътешественички: Джорджина Маккензи и Аделин Ърби, посетили Самоков през 1862, монахините по онова време се издържали с предене и тъкане и не се занимавали с показна блоаготворителност, но и от никого не искали помощ.

През 1837-39 г. в манастира била издигната внушителна каменна църква и били направени някои разширения. Именно тогава светата обител била обградена с висок зид. Построена била и манастирската трапезария с магерница. Постепенно се оформил цял комплекс от жилищни и стопански сгради. Съборната църква, която била осветена през 1839 г. представлява трикорабна базилика, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три апсиди, което е рядкост в храмовото строителство през Възраждането поради сложността на градежа. Позволявали си я само най-добрите майстори. От запад храмът разполага с аркаден открит нартекс Предполага се, че църквата била дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов.

Дело на самоковски майстори обаче са резбите на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и някои църковни мебели. Икони за църквата е рисувал Димитър (Дичо) Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа. В нартекса може да се види стенопис на Пресвета Богородица (покровителна), приписван от специалистите на Захарий Зограф. Има и икони, дело на самоковския зограф Христо Димитров, баща на Захарий Зограф. На иконостаса, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Освен тях се пазят и други икони от самоковската художествена школа – на св. Никола, св. Йоан Златоуст, на св. Три светители. По свода на църквата са запазени следи от възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори.

Девическият манастир (метох) в Самоков бил едно от огнищата на образование в района. Още в средата на XIX в. монахините открили към манастира килийно училище за девойки, в което те се обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. През 1871 г. йеродякон Игнатий (Васил Левски) основал в манастира първия женски револиюционен комитет, начело със сестра Евдокия. Монахините и до днес пазят скриваллището, в което се е укривал Апостола. След Освобождението светата обител продължила да се издържа със сукнарство, както разказва Константин Иречек.

В манастира се намират ръкописи и старопечатни книги, както и донесените през XIX в. от Света Гора мощи на св. Пантелеимон и св. Сава Сръбски. Интересна е съдбата на тези светини: На 12 януари 1906 г. в светата обител починал хилендарският йеромонах Серафим, който бил на възраст над 100 години. Преди смъртта си той изпаднал в немощ и продиктувал духовното си завещание. В него старецът оставял на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената през 1839 г. от Хилендарския манастир мощехранителница, съдържаща частици от мощите на св. Пантелеимон и св. Сава Сръбски (На вътрешния ѝ капак е монтирана пластина с медальони на двамата светци).

Попадането на тези свети мощи в Самоков съвсем е било случайно. Самоковската епархия дълго време се намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. Това обяснява и защо Самоковската обител „Покров Богородичен" била метох именно на Хилендарския манастир. През XVIII в. в града имало няколко метоси на светогорските манастири: Зографски, Хилендарски и Иверски, на някои от манастирите в Божи гроб, както и на Рилския манастир. В тях отсядали монаси-таксидиоти, които събирали помощи за своите манастири. Именно метохът „Покров Богородичен" приютил и част от хилендарските таксидиоти, които поради променената ситуация в Хилендар през XIX в. се завърнали по родните си места. Тяхното засилено присъствие в Самоков и в метоха „Покров Богородичен" спомогнало за поддържането на култа на сръбските светци, изграден в предходните столетия. Откритата наскоро ктиторска триделна композиция над входната врата в съборния храм подкрепя това твърдение. В центъра ѝ е представена Пресвета Богородица над покровителстваните от нея хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, дали средства за построяването на църквата. Вляво на композицията е изобразен св. Йоан Рилски, а вдясно – св. крал Стефан Милутин.

Как обаче мощите на св. Сава са попаднали в една мощехранителница с тези на свети Пантелеимон и как са стигнали до Самоков? Както е известно от историята, сръбският светец починал през 1235 г. в българската столица Търново и първоначално бил погребан в царската църква „Св. 40 мъченици". Две години по-късно мощите му били пренесени в Сърбия, a през 1594 г. били изгорени от турците във Врачар. От тях са запазени две мощехранителници. Едната е с ръката на светеца, която се съхранява в манастира „Света Троица" в Плевля, Черна гора. От нея обаче липсва малкият пръст. Направените снимки и проучвания доказват, че именно този пръст се намира в другата мощехранителница, която се намира в Самоковския девически метох.

Що се отнася до поставянето мощите на двамата светии заедно, то това, според проф. Аксиния Джурова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев" към СУ „Св. Климент Охридски", има своето логично обяснение: Свети Сава бил постриган за монах именно в манастира „Св. Пантелеимон" на Света гора. Съвсем възможно е в памет на пострижението си за монах той да е измолил и част от мощите на св. Пантелеимон за новия Хилендарски манастир, където след векове попаднала и част от неговите свети мощи (вж статията ѝ  във в-к „Стандарт" от 6 ноември 2003 г. „Учени: Мощите на св. Сава - в Търново").

Още с влизането си в манастира, поклонниците от София се отправиха към съборния храм, срещайки на входа архим. Амвросий, игумен на Зографския манастир на Света Гора, който бе дошъл специално за празника на светата обител и майка игумения Гавриила. След като получиха благословение от дядо Амвросий и майка игумения, гостите от София влязоха в манастирския храм, където сестра Пелагия бе изнесла частици от мощите на светите великомъченици Георги и Мина. След това тя раздаде на всички петохлебие, благословено на всенощното бдение, отслужено в светата обител. След това всички поклонници се пръснаха в двора на манастира, за да се потопят в уникалната възрожденска атмосфера на мястото. Някои дори успяха да влязат в манастирската магерница, където им бе предложен корбан, а след това разгледаха и грамотите, закачени по стените на магерницата. Те са от участията на монахините с прочутата бяла аба, изработвана някога в манастира, в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., в Международното изложение в Лиеж през 1905 г. и в Изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г..

След като разгледаха подробно светата обител, част от гостите се отправиха и към митрополитската църква, минавайки покрай храма „Св. Никола", намиращ се недалеч от девическия метох „Покров Богородичен". Църквата „Свети Никола" е построена в по-късен период (1859-1860 г.), когато християните в Османската империя успели да получат известни религиозни свободи. Храмът е гробищна църква и в двора ѝ били погребани видни самоковци като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др.. През 50-те години на миналия век част от гробищния парк била застроена и затова надгробните плочи на тези двама бележити българи днес се съхраняват в Историческия музей.

Митрополитската църква „Успение Богородично" се намира недалеч от храма „Св. Никола". Тя е построена в края на XVIII в. и е осветена през 1793. Храмът е издигнат на мястото на по-малка църква от XVII в., със средствата на родолюбиви самоковци. През 1805 г. започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от едно – в трикорабна, по-висока и по-просторна базилика. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Дърворезбата му е изработена върху орехови дъски, които с конски керван били пренесени от Света Гора (Атон). Иконите са дело на първозографа Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, ознаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на светогорския майстор Андон. Това сторил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладур. Така двамата майстори, дошли в различни времена в Самоков, създали с творческа смелост един паметник на резбарското изкуство, който се превърнал в школа за майсторите-резбари от Самоков.

Поклонниците от София разгледаха Митрополитската църква и точно в 16.00 ч. отправиха към „Бельовата църква", намираща се на около 2 км. южно от град Самоков, от ляво на шосето за курорта Боровец. Това е една също много интересна еднокорабна, едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод и полувкопана в земята. Била е построена върху основите на по стар християнски храм от V – VI в., който през XII–XIII в. бил реконструиран и възобновен, най-вероятно като гробищен. Според местните легенди църквата била издигната именно по време на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име. Предполага се, че с превземането на Самоков от турците през 1370-1371 г. храмът бил опожарен и разрушен до основи. През XV – XVII в. той бил възстановен като еднокорабна постройка със закрит притвор и вход от западната страна. Около 1657 г. Бельовата църква била затрупана с пръст, но останала действаща до първата половина на XVIII в. когато започнало изграждането на Митрополитската църква в Самоков.

През 1737 г. в именно в тази църква били погребани мощите на самоковския митрополит Симеон Попович, за когото се знае, че по това време заемал Самоковската митрополитска катедра. Като защитник на християнското население, той бил арестуван и през юли 1737 г. - отведен в София. На 21 август същата година митрополит Симеон бил обесен зад църквата „Света София", а след това погребан в Бельовата църква. Цялостното преустройство на този храм започнало през 1867 г., а през 1869 г. вътрешността му била изписана наново от зографите Никола Образописов, Христаки Зографски и Димитър Даскалов (Дупничанина). На 200 м. зад църквата се намира аязмо, от което извира светена вода.

След като се поклониха в Бельовата църква и на гроба на св. Симеон Самоковски, поклонниците се върнаха в град Самоков, за да вземат от метоха останалите от групата и да продължат пътя си към София. По пътя на връщане дякон Петър от Митрополитската катедрала „Света Неделя" изнесе духовна беседа за трудностите, с които всеки от нас се сблъсква ежедневно в общуването си с Бога и ближните и за искреността, която трябва да имаме в тези отношения. Около 18.30 ч. автобусът пристигна в София и с няколко спирки остави всички поклонници доволни и щастливи от чудесно прекарания празничен ден.
Нека Божията майка и нейният покров ни осеняват винаги и ни пазят здрави и благословени!

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов

Катедрален храм „Света Неделя", гр. София

3 октомври 2013 г.

Използвана литература: ТЕМЕЛСКИ, Христо, Самоков през Възраждането, София, 2000. ДЖУРОВА, Аксиния, ВЕЛИНОВА, Вася, ПАНТЕВ, Иван, ПОЛИМИРОВА, Мария Девическият манастир „Покров пресвятия Богородици" в Самоков, София 2002. Манастирите в България, сборник, София 2005; и материали от сайтовете: http://www.bg-patriarshia.bg, http://www.pravoslavieto.com, http://samokov.net, http://www.bulgarianmonastery.com, http://bg.wikipedia.org, http://www.nasamnatam.com, http://www.bulgarianlandmark.info, http://rumiborisova.blogspot.com.

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60