Печат

За втори път в последните четири години Братството „Св. арх. Михаил” при катедралния храм „Света Неделя” в столицата организира поклонническо пътуване до Роженския манастир „Рождество Богородично” (Неврокопска епархия), свързано с посещение на град Мелник. Сутринта на 22 юли 2014 г. автобус с 46 поклонници тръгна от София в посока Роженския манастир и с една почивка край Благоевград пристигна в с. Рожен точно в 10.30 ч.. Автобусът спря в центъра на селото и поклонниците продължиха пеша до манастира, отстоящ на един километър над селото. Там те бяха топло посрещнати от архим. Епифаний, който ги въведе в съборния храм „Рождество Богородично” и им разказа историята на светата обител, която е една от най-големите и най-стари в България и най-голяма в Пиринския край.  (По-подробно за историята на манастира вж дописката от предишното поклонение: http://sveta-nedelia.org/tm/nowini/bg/2011/2011-03-24-2.html).

 

 

Поклонниците имаха на разположение цели два часа, за да разгледат манастирския комплекс и съборния храм, който се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Стенописите му представят предимно сцени, илюстриращи Христовите деяния. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн „Достойно ест”, състоящ се от 24 строфи (песни), съставен в чест на Божията Майка. Забележителни са и запазените многоцветни стъклописи (1715 г.), които у нас не се срещат другаде, освен в гр. Мелник, където са украсявали някои от къщите на заможните жители. Иконостасът е един от най-представителните от първата половина на XVIII в. иконостаси по българските земи. Всички икони от царския ред и голяма част от останалите са изписани от същите зографи, които са изписали и стените на храма. Обзавеждането с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон, двата реда столове за богомолците и великолепния проскинитарий, на който е поставена чудотворната икона на пресвета Богородица „Портаитиса” (Вратарница). Те е реплика на прочутата чудотворна икона на Божията майка, която е охранявала портите на Иверския манастир на Света Гора. Светогорските манастири на Атон имали традиция във всеки техен метох да има копие на най-известната манастирска чудотворна икона. Затова през 1790 г. било направено и копието на чудотворната Иверска икона на пресвета Богородица в Роженския манастир, който по това време бил метох на Иверския. Многобройни са чудесата, извършени над прибягващите към иконата с вяра. В болести, семейни скърби, безплодие и различни неудачи мнозина намират благодатната помощ на Божията Майка чрез нейната икона в Роженския манастир.

 

След като се поклониха на иконата, поклонниците от София бяха поканени от о. Епифаний на един от чердаците на жилищния корпус, където ги очакваше самият Неврокопският митрополит Серафим. Той ги благослови и побеседва с тях. След като бяха почерпени със сок и сладки и посетиха магазина, намиращ се до входа на манастира, точно в 13.00 ч. поклонниците потеглиха от с. Рожен, за да посетят гр. Мелник, отстоящ на ок. 6 км. по-надолу. По пътя дякон Петър, който придружаваше поклонниците разказа историята на този най-малък град в България. Археологическите проучвания показват, че там е съществувало още в IX в. като крепост за охраната на пътя по р. Струма.

 

Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI в. във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия, градът често сменял суверенитета си. В кря на XIV в. Мелник попаднал под османска власт и заедно с околността бил включен в състава на Кюстендилския санджак. Градът успял отново да се замогне в края на XVIII и началото на XIX в., като жителите му са се занимавали с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасяли вино в цяла Европа и най-вече за Англия и Австрия. В града действали над 70 църкви, а в околността имало четири манастира, един от които е Роженският. От 1968 година Мелник бил обявен за град-музей и е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Поклонните от София имаха на разположение цели три часа, за да разгледат града и неговите забележителности. Някои предпочетоха да се подкрепят в някои от заведенията, помещаващи се в старите градски къщи, а други посетиха пещерата-винарна, намираща се над Кордопуловата къща и опитаха от прочутото мелнишко вино.

 

Точно в 16 ч. автобусът с поклонници потегли към столицата, а по пътя дякон Петър продължи духовната беседа, която бе започнал при предишното поклонение в Чипровския и Лопушанския манастир, отнасяща се до смирението, което християните трябва да имат към Бога и ближните и което е една от най-големите християнски добродетели. „Само човекът, който има смирение може да се довери на Божията воля и едва тогава Христос може да просвети ума и сърцето му. Смиреният човек се отнася отговорно към живота си и прави своя избор не егоистично, а с доверие към Божията воля. Христос е „...Пътят, и Истина и Животът”, но от самите нас зависи по кой път ще поемем, коя истина ще следваме и кой живот ще живеем. Животът в Божията благодат, пълен със смирение и доверие в Бога, е живот, който носи истинското благословение и ни прави причастни на Божията святост. Тогава Христовият живот се явява в нашето всекидневие и разбираме какво е истинска радост...”, завърши дякон Петър.

 

 

 

Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов

 

Катедрален храм „Света Неделя”

 

гр. София, 23 юли 2014 г.