Братя и сестри!
В днешното неделно евангелско четиво ние чухме, за изцерените от нашия Господ Иисус Христос двама слепци, които вървели след Него и молели:”Помилвай ни, Иисусе, сине Давидов!”/Мат.9:27/, т.е. смили се над нас и ни изцери, дарувай ни зрението от което сме лишени. А Христос ги попитал:”Вярвате ли, че мога да сторя това?” и получил отговор:”Да, Господи!”/Мат.9:28/. Тогава Божественият Учител се докоснал до очите им и казал:”Нека ви бъде по вашата вяра”/Мат.9:29/ и слепците прогледнали. Наистина, нещастна е участта на слепия човек, затова Милосърдният Бог не изоставил тези хора в нещастието им, а ги изцерил според вярата им.

Вярата е увереност в невидимото като във видимо, и в желаното и очакваното като в настояще, според думите на свети апостол Павел /Евр.11:1/, но само едната вяра, само признаването на Божието съществуване  е недостатъчно за спасение и изцерение, защото “...и бесовете вярват и треперят”/Иак.2:19/, защото вярата без дела, не води до спасение:”Вярата без дела е мъртва”/Иак.2:17/.

Човек вярва в Бога, като Промислител и Творец  на всичко, без чиято воля никъде нищо не се случва. Човек вярва в Бога като Извор на всички добрини, като в Същество Самосъздадено,  Вездесъщо, Всесвято и Любвеобилно. Човек се стреми към Него със сърцето си, както растението към слънцето. Той търси общение с Бога и го намира в молитвата. Чрез молитвата той вкусва радостта от общение с Бога. Вярващият човек обича Бога и винаги усеща в себе си Неговата милваща любов. Той иска да Му угоди и винаги се стреми да изпълнява Божиите заповеди, като помни думите на Спасителя:”Ако Ме обичате, опазете Моите заповеди”/Иоан 14:15/.

По този път се срещат много съблазни и изкушения и на вярващия човек му се налага да води особено усилна борба с мислите си, с греховните навици, като в тази борба калява своята воля в стремежа към святост.

Божествената благодат помага на човека в тази борба. Вярващият придобива смирение, съкрушение, плач за своите грехове, кротост, въздържание, целомъдрие, милосърдие...Истински вярващият човек остава верен на Бога и неговата вяра още тук на земята му дава знание за Бога и духовно виждане. Такъв човек става син Божий по благодат.

Господ призовава всички ни да вярваме и да Му бъдем верни. Той ни съветва:”Имайте вяра в Бога”/Марк 11:23/, като ни посочва вярата, която имали изцерените от Него слепци, защото знае колко дълбока е пропаста между вярата и живота според вярата. Той ни призовава да обърнем особено внимание на нашия вътрешен живот, за да видим духовните си рани и колкото се може по-бързо да ги излекуваме, защото нещастието от телесната слепота е несъпоставимо с тежестта от духовната слепота, която е гибелна и за тялото и за душата. За тялото, защото болестта е резултат от действието на греха, а за душата, защото грехът препятствува нашето спасение. Първият признак за духовна слепота, както ни учи Светата Църква, е разсеяност и незаинтересованост за нашето духовно състояние. Следвайки похотите на сърцето и неговите желания, отдавайки се на греховни страсти и пороци, човек загубва самоконтрол и се лишава от възможността да види своето падение. Духовната слепота не позволява да виждаме греховете си, отхвърля призава за покаяние и ни довежда до главния признак на духовната слепота – гордостта.

Преподобни Ефрем Сирин казва, че всеки вид гордост е опасна. Всяка немощ при грижа се изцерява, а недъга на гордостта отхвърля всякакво лекарство, отравяйки душата със смъртоносна отрова.

Светите отци ни учат, че духовната слепота единствено се лекува чрез истинско покаяние за греховете и сърдечна молитва. Веднъж един брат попитал великият авва Пимен:”Какво значи да се разкаеш за греховете?”-“Да не вършиш повече грехове” – отговорил преподобния.

“Само сърдечното съкрушаване лекува болестите на душата” – ни наставлява преподобни Ефрем Сирин. Живота и учението на Господ, като в огледало ни откриват самите нас в истинския ни вид. “Всеки, който върши грях, роб е на греха”/Иоан 8:34/, затова и ние от цялата си душа сме длъжни да се стремим към освобождение от греха, като твърдо вярваме, че Господ иска да ни излекува. Непрестанно, да Го молим, като евангелските слепци, да ни помилва. Тогава Господ по Своята неизречена милост и по нашата вяра ще ни излекува от слепотата и ще отвори нашите духовни очи. Тогава ние, по молитвите на Пречистата Богородица и на всички светии, опознали дълбочината на своята греховност, ще очистим душите си с истинско покаяние, та да ни сподоби Господ и с вечен живот. Амин!

ЖМП – 1980 г.,бр.12;стр.38 – Прот. Алексий Резухин
ЖМП – 1983 г., бр.7; стр.23 – Свещ. Николай Шманов

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60