...Бог не изпрати Сина Си в света, за да съди света, а за да бъде света спасен чрез Него...  / Иоан 3:17 /         

Братя и сестри!

Това са основните думи, основната мисъл на днешното свето Евангелие, основно деклариране от страна на Бога за отношението Му към човека, обещание дадено ни от Самия Бог. Само след няколко дни ще изнесем посред храма светия Кръст – символ на Божието дълготърпение и нашето непослушание, символ на нашето злодеяние и на Божията правда, символ на нашия грях и на Божието правосъдие и много мрачни мисли на смут, боязън и смътна тревога ще почукат на вратите на нашето съзнание...Грях! А кой не греши? Правда! А кой може да устои? Съд! А кой ще бъде оправдан? Кръстоносене, самоотричане, саможертва – по силите на колцина е това? Колко много се иска от нас и какво даваме ние? Кой ще се спаси? – Загриженост обзема едни, апатия и отчаяние – други...трепет и ужас връхлитат трети...

В желанието си да ни предпази от тия и подобни на тях мисли и настроения, светата Църква бърза да заяви ясно и убедено:”Бог не изпрати Сина Си в света, за да съди света, а за да бъде спасен светът чрез Него”. Това ще рече: Защо се смущавате? Защо толкова се тревожите? Защо се отдавате на малодушие, отчаяние и безнадежност? Спомнете си...Размислете...Бог, Който създаде човека само от преизобилието на Своята любов, който му вдъхна Своя Дух и му даде Своя Образ и Подобие, Който създаде небето и земята, слънцето и звездите, горите и птиците, цветята и тревите, за да бъде нашето доволство пълно; Бог, Който постави човека господар на цялата поднебесна шир и за жилище му отреди самия Едем. Нима същия този Бог може да бъде лош баща какъвто си Го представяме, този суров съдия, от когото се страхуваме, този жесток отмъстител от когото се ужасяваме? Не! Бог изпрати Сина Си, не за да съди света, а за да бъде света спасен чрез Него...

От всички твари Бог обикна най-много човека. Даде му всичко, което сърцето му можеше да пожелае. Постави го да живее край самия извор на щастието, за да пие когато поиска, да пие всякога, да пие до насита...Срещу всичко това Бог поиска от човека само едно синовно послушание, но уви, нашите първородители не оцениха по достойнство божието благоволение и не използваха най-ценния Божи дар – свободата, злоупотребиха със Светата Божия любов и продадоха всичките си придобивки за...една ябълка. Това бе явно предизвикателство към Божията правда и грубо нарушение на съвършенната Божия воля, затова правдата трябваше да бъде възстановена, а името Божие наново осветено. Престъплението трябвашех да бъде наказано, а грехът заличен. Съд предстоеше над  света...но мъдростта Божия е неизмерима, милостта му неизтощима, а любовта толкова голяма, че понякога и от злото може да призлезе добро – казва блажени Августин. Ето защо именно Бог проводи Своя Син на света, но не да го съди, а да го спаси. Затова и Спасителят дошъл на земята заяви:”Аз не дойдох да съдя света, а да спася света”. И още:”Син човечески дойде да подири и да спаси погиналото”, и още:”Аз съм врата, който влезе през Мене, ще се спаси”.

Затова – край на страха от Божията строгост! Край на кошмара пред Неговия съд! Край на ужаса пред мисълта за Божието безпощадно наказание! Бог не зачита греха и не желае да съди. Мило Му е да наказва, затова Бог прощава, затова дали грешиш или не, не е от голямо значение.

Да, но колкото и разочароващо да звучи, тези изводи на повечето от нас са не скамо погрешни, но са опасни и водят неминуемо към гибел, защото на преден план се изтъква само Божията любов, без да се обръща внимание и на Неговата правда. Бог е съвършенната хармония на любов и правда, защото тези две качества у Него са неделими. Никога едната не може да бъде пренебрегната за сметка на другата. Бог, наистина, е благ, милостив, дълготърпелив, състрадателен и пълен с любов. Той е готов винаги да прости, но това е само за тези, които се боят от греха, или пък сгрешили знаят пътя на покаянието, а и знаят как да просят прошка и обратно – Божията правда не позволява да се ползват от спасяващата Му любов тия, които не само грешат, но и безвъзвратно са ожесточили сърцата си против Господа. Затова Бог прие сълзите на Езекия, разкаянието на ниневийците и изповедта на Давид, но наказа нечестишето на Ахав, неразкаянието на Содом и Гомор и нечовешкото жестокосърдие на Ирод. Защото писано е:”Който не послуша думите Ми, от него ще търся сметка /Второз. 18:19/” и още:”Бог ще въздаде всекиму според делата му /Рим. 2:6/”, и пак:”Който вярва и се кръсти, ще бъде спасен, който не повярва, ще бъде осъден /Марк 16:15/”. Блажени Августин казва:”Бог е силен както в утешението, така и в отмъщението”. “Сей, за да жънеш” – съветва свети Киприян.

И тъй, братя и сестри, Бог, наистина прати Своя единороден Син в света не за съд, а за спасение. Нека, обаче, не забравяме – ще  се спасят само тия, които търсят Бога и синовно  се покоряват на Неговата блага и премъдра воля. Всички, които се противопоставят на Божиите изисквания, никога не ще вкусят от плодовете на спасението чрез Господа. Нещо повече, те вече сами са навлекли върху себе си справедливото Божие осъждане.

Затова, братя и сестри, да търсим преди всичко Бога и Неговата правда и всичко друго ще ни се придаде.

Амин!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60