ПОКАЯНИЕТО КАТО ПЪРВО УСЛОВИЕ ЗА ДУХОВНО СЪВЪРШЕНСТВО

В името на Отца, Сина и Св.Дух!

Братя и сестри в Господа,

Всеки неделен и празничен ден св. Църква ни преподава по един урок за духовен растеж. Всякога тя ни сочи царството Божие като пръв стремеж на душата ни. За да бъде някой достоен член на това царство, много условия трябва да изпълни и дълго и постоянно трябва да работи за своето духовно развитие. Св. Иоан Кръстител в днешното Евангелие ни посочва покаянието като първо и най-важно условие за духовна обнова на човека и преобразяване на живота.

Кой е бил св. Иоан Кръстител и какъв е бил предметът на неговата проповед?

Св. Иоан Кръстител още от най-ранна младост се заселил в пустинята. Там пораснал и от там проповядвал. Висок, възслаб, с черни коси, проницателни очи, той носил облекло от камилска вълна препасан с кожен пояс. Избягвал света и греха. Водил свет ангелски живот. Хранил се с онова, що могъл да намери в пустинята – трева, акриди и див мед. Той не търсил хората, но те го намирали. И чудно нещо! В пустинята вика, а в градовете и селата се чува; в пустинята проповядва, а учат го господари и слуги, чуват го стари и млади; богати и бедни, учени и прости; чуват го и ония, които са на царски престоли; всички го чуват. Как така? Какъв ще е този глас, че всички да го чуват, макар и да е много далеч от тях? – Това е гласът на истината, гласът на Божията правда. Неговият глас бил вик за покаяние; той е зов за нов живот.

И какво им казва св. Иоан? Ония, що отишли при него, нищо не чули от неговите уста за войни и победи, за глад и мор, за миналото величие на евреите и за техните славни царе. А какво слушали от този глас на пустинята? Покайте се, за да ви се простят греховете. Ето, иде небесната светлина, приближава се царството Божие. Станете достойни за тях. Стига сте се лутали из пущнаците на греха. Измийте сее, изповядайте се, сторете плод на добри дела. Ето брадвата е вече при корена на дърветата; всяко дърво, което не дава плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня... Бързайте да сторите добър плод на милосърдие и братолюбие. Отделяйте от излишъците си за ония, които нямат; давайте от раната си на ония, които гладуват... Пригответе се така, та да приемете Тогова, Който иде след мене, на Когото аз не съм достоен и ремъка от обувката да развържа. Той ще ви освободи от злото и ще ви утвърди в правда и истина.

Тъй поучавал св. Иоан Кръстител и приготвял пътя на идващия Спасител. Доволни, с облекчени и обнадеждени сърца, хората се завръщали по домовете си с решение да изпълнят тия съвети, за покаяние и изправление.

И днес, братя и сестри, Бог, Който някога чрез пророците е предупреждавал, а в последните дни чрез Сина Божий, вика към нас за  опомняне и разкаяние. И днес гласът на викащия в пустинята чрез прочетеното  св. евангелие ни говори: Пригответе пътя Господен, прави правете пътеките Му.

Но ние днес чуваме ли и разбираме ли тоя глас? Имаме ли сърца, които да мислят за покаяние? А пък при сегашното си духовно-нравствено състояние ние имаме най-голяма нужда от покаяние, - Христос да зацарува в нашите домове, Неговият благ дух да овладее сърцата ни и да ръководи делата ни.

Но щом нямаме уши да чуем и разберем думите на викащия в пустинята за покаяние, ние, само ако бъдем що годе наблюдатели, ще разберем, че това е викът и на живота.

Нима изпитанията, които Бог ни праща, не са вик за опомняне, вик за покаяние, глас Господен и прави да правим Неговите стъпки? Ранната смърт на невръстно пеленаче дали не е вик към родителите за покаяние? Тежката, продължителна и мъчителна болест на някой наш близък дали не е зов към покаяние? Загубата на съпруг или другарка по жизнения път дали не е вик, предупреждение за опомняне в земния кратковременен живот? Внезапното изгубване на спечеленото с труд богатство дали не е вик към богатия и упрек, задето не е помнил, че това богатство не е негово, а Божие, задето е забравил, че суетен е светът със своите съблазни и че трайно и вечно е само онова, което с усилия се приготовлява за небето? Най-после, трусовете земни дали така също не са вик за опомняне и зов към покаяние?

Братя и сестри, дали има някой между нас, който поне веднъж в живота си да не е имал случай да чуе в себе си гласа на викащия в пустинята? Дали не е идвал всеки от вас до убеждението, че трябва да се покае, че съвестта го осъжда, че му е необходимо сърдечно разкаяние за оставление на волно и неволно сторени грехове?

Покайте се! С тоя думи започнал проповедта си св. Иоан. С тях започнал и Господ Иисус Христос. С тях почвали и свършвали всички апостоли на Христовото учение.

Покайте се! Това ще рече: станете нови люде, нова твар: променете мислите си, настроението на душите си, живота си!

Да се покаем, - това ще рече още, както казва св. ап. Петър, да отхвърлим вехтото и да се облечем в новия човек и да изпълняваме Божиите заповеди – евангелските повели. С други думи, да заживеем съвсем нов живот, съобразен с възвишеното Христово учение.

Покайте се!  В тия две благодатни думички се съдържа духовната рецепта за обновление и спасение на целия свят.

Човешкият живот е болен. Отровен е от злоба, завист, вражда и пороци. Грехът е заседнал дълбоко в природата на човека. Покаяние е нужно! Промяна в живота е необходима! Спасение е потребно!

Покайте се! Тоя спасителен зов трябва да ехти днес  в православните ни храмове. Да се разнася като камбанен звън и да се прилага в духовния ни семеен и обществен живот. От всички трябва да се разбере и запомни, че Иисус Христос дойде в света, за да спаси света, и че няма друго име под небето, в което да търсим спасение на света, освен в името Христово!

Прочее, братя и сестри, нека, докато е време, докато е ден, "в който може да се работи" се покаем, откликнем сърдечно на гласа на викащия в пустинята. Пригответе пътя Господен, прави правете пътеките Му! И да отворим широко дверите на сърцата си, за да приемем с рождествена радост, твърда вяра, светла надежда и пламенна любов родилият се Княз на мира и Спасител на света Господ Иисус Христос, Комуто подобава всяка слава, власт, чест и поклонение, заедно с безначалния Му Отец, и с пресветия благ и животворящ Негов Дух, сега и през вековете, Амин.

Ставрофорен свещеноиконом Антон Вълчанов.