Нашето ежедневие е изпълнено с напрежение, тревоги и неудачи. Едни от хората са преуморени от тежък физически труд, други изнемогват от умствено напрежение, трети са притеснени от бедност, четвърти са огорчени от несправедливост, пети страдат от болести, шести чувстват греховните си рани, но към всички тези Господ Иисус Христос казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:17).
Колко утешителни са тези думи за всички, които търсят своето духовно оздравяване, желаят своето помирение с Бога, които насочват погледа си към небето.
„Ако да нямаше покаяние, никой не би се спасил“ (св. Марк Подвижник), затова изповедта е неизменно необходима за нашето вечно спасение. Тези, които не желаят да се покаят и изповядат, никога няма да почувстват колко е благ Господ, колко е велика милостта Му, колко е безкрайна любовта Му.
Не е възможно изцяло да се избегне грехът. Има грях с мисъл, грях с чувство, грях с поглед, грях с пожелание и както те се редуват постоянно, така не ще забележиш как ще съгрешиш.
Никога няма да се съгласим с тези християни, които казват, че няма какво да изповядат. Св. апостол и евангелист Йоана Богослов казва: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ (Йоан 1:8-9).
Грехът е коварен, лукав и преследващ ни враг. Той постоянно дебне човешката душа, за да я оплете в своите мрежи. Извършеният грях е като стрела, която наранява човешката душа.
Как да постъпим след като сме съгрешили? Да се отчаем ли? Не! В никакъв случай. Трябва да проявим заинтересованост, за да узнаем как да се очистим. „Никога да не се отчайваме, защото няма у дявола ни едно толкова силно оръжие, както отчаянието!“ (св. Йоан Златоуст).
Много е важна самата подготовка за изповед, за да се породи покайно чувство, сърдечно съкрушение, страдание, че сме оскърбили Бога, че сме се отдалечили от Неговата святост, че сме пренебрегнали Неговия закон. Изповедта не е само изреждане на греховете, а и мъка, че сме се отдалечили от Бога на любовта. Много важно условие за изчерпателната изповед на каещите се православни християни е внимателно да проследят своя живот. Как са прекарали юношеството си, как са преживели младостта си, какво поведение са имали в службата, в дома си, на улицата, в магазина, въобще навсякъде.
Светоотеческата литература изобилства с примери на падане и изправление, на съгрешаване и очистване.
„Защото седем пъти ще падне праведник – ще стане“ (Притчи 24:16). Седем пъти на ден ще падне праведникът. Та като пада той толкова, може ли да бъде праведник? – разсъждава св. Григорий Богослов – Не е ли според нас, че грешникът може да пада седем пъти на ден, а праведникът трябва да не пада, защото е праведник? Но светецът продължава да разсъждава и отговаря на нашето недоумение. Понякога се допуска и праведник да пада, за да може твърдо да стои, пада, за да не падне в гордост, защото който падне в гордост, мъчно или въобще не може да стане, тъй като вижда себе си изправен и праведен. Затова Бог допуска понякога и праведник да падне, за да не загуби наградата от многото си добродетели. Как праведникът седем пъти пада на ден и не загубва своята праведност? Не погубва, защото става, както и блаженият Йероним пише: съгрешил ли е някой и в същия час искрено се покайва, ти вече не дръзвай да го наричаш грешник, но праведник, защото е станал от падането и плакал и ридал пред своя Бог, пред Когото е паднал, и изгонва греха от себе си, от своята душа като непотребен гост, както и великият св. Йоан Златоуст пише: грехът, ако е влязъл в твоята душа, нека бъде като гост, а не жител. Такъв и да съгреши, след падането става чрез своето тайнство покаяние, и той вече не е грешник, а праведник, ако му се случи и много пъти да падне, той е праведник, защото става. И над такъв се сбъдват думите на св. пророк Давид: „кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка“ (Пс. 36:24).
Духовната борба е трудна, но наградата е вечна. Господ подкрепя невидимо всеки, който пожелае да се откаже от греховете си. А радостта и утехата от покаянието чувства само този, който истински се изповядва. „Никой наш дар не може да бъде приятен Богу толкова, както да принасяме пред него словесни души чрез покаяние. Защото целият свят не струва една душа, тъй като светът е преходен, а душата нетленна и вечна“ (Св. Йоан Лествичник, Слово към пастира 13:18).
Ако Божият служител не вразумява и не говори, за да предпази беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Бог ще подири от неговите ръце. И продължават Божиите думи: „Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си“ (Иезек. 3: 18-19).
И още по-утешителни са Божиите думи: „Жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие...?“ (Иезек. 33:11).
Затова всеки, който се разкайва и отвращава от греха, трябва да бъде приет от Божия служител с радост, любов и благодарност, защото Бог го изпраща, Бог го милва и Бог го опрощава.
Мнозина не се изповядват поради срам! Срамът се явява като дебела стена, която пречи, за да засияе Слънцето на Правдата. Както казва св. Йоан Златоуст, срамно е да съгрешаваме, а никак не е срамно да се изповядваме. Така че трябва да се срамуваме преди да съгрешим, а след като сме съгрешили, трябва да се очистим.
Изповядващият се не бива да скрива нито един свой грях. Христос невидимо стои пред всеки, който се изповядва. Който съзнателно скрие дори само един свой грях, изповедта му е опорочена и той си отива не очистен, а осквернен, не спокоен, а смутен.
Ако някой по човешка немощ забрави неволно да изповяда някой свой грях, това не се смята за прикриване на греха и не опорочава изповедта. Но такъв трябва на следващата изповед да каже за забравения си грях, за да очисти съвестта си.
Както телесноболният търси лекаря, за да се излекува, така и болният от грехове трябва често да се изповядва, за да бъде чист от грехове.
Християни, които постоянно отлагат изповедта си – съгрешават. Изразът „има време“ е много опасен, защото крие потайности.
Ето какви ценни съвети дава св. Йоан Златоуст: „Не малко значение има в делото на спасението това – като събереш в ума си всички грехове, постоянно да ги разглеждаш и изследваш всеки поотделно! Който прави това, ще дойде до такова съкрушение, че няма да се счита даже достоен за живот; а който така мисли за себе си, той ще стане по-мек от восък. Разбира се, става дума не само за разпътството, нито за другите явни грехове: нужно е да бъдат събрани всички тайни замисли, клевети, злословия, тщеславие, завист и всичко подобно, защото и това влече след себе си немалко наказание. Хвърля се и ругателят в геената, и пияницата няма никакво общение в царството, и онзи, който не обича ближния си, толкоз оскърбява Бога, че и самото мъченичество няма да му принесе полза; и тоя, който нехае за домашните си, се е отрекъл от вярата, и тоя, който пренебрегва бедните, се изпраща в огъня. Затова не считай всичко това за маловажно, но го събирай и си го записвай на книга (преди да се изповядаш). Ако ти го запишеш, Бог ще го заличи, ако пък не го запишеш, Бог ще го запише и ще поиска от тебе отчет. Следователно, много по-добре е, ако ние го запишем, горе да бъде заличено, отколкото обратното, когато ние го забравим, Бог в оня ден да го изнесе пред нашите очи. И за да не се случи това, нека грижливо да се изследваме, и ние ще се намерим виновни в много. И наистина, кой е чист от любостежание? Не ми говори за размери, защото и за малкото ще понесем същото наказание. Размисляй за това и се кай! Кой е свободен от ругателство? Между това то низвергва в геената. Кой не е говорил тайно против ближния си? Кой не е безумствал? А такъв е по-кàлен от всички! Кой не е поглеждал на жена с необуздани очи? А такъв е съвършен блудодеец. Кой не се е гневил на брата си без причина? А такъв е „виновен пред синедриона“. Кой не се е клел? А такъв е от лукавия. Кой не е робувал на мамона? А такъв не може да служи на Христа. Мога да кажа и много друго, подобно на това, но и казаното е достатъчно, за да приведе в съкрушение, ако някой не е камък и не е крайно безчувствен. Ако всеки един от тия грехове низвергва в геената, то всички заедно съединени какво няма да направят?“
И въпреки тези наставления на св. Йоан Златоуст, вярващият никога не бива да унива или да се отчайва.
Св. Димитрий Ростовски пък успокоява такива с думите: „Божието милосърдие е като море, а нашите грехове – като камъни, които тежко ни угнетяват. Както хвърленият в морето камък остава в дълбочината никому неизвестен, така и нашите грехове, хвърлени чрез изповедта в морето на Божието милосърдие, никому не могат (не бива) да бъдат известни.
Духовният отец, понеже заема мястото на Самия праведен Съдия Христа Бога в това тайнство, е длъжен да проявява и Неговия нрав. Както Христос Бог, Който знае греховете на всички, не изобличава...преди Своя последен страшен съд, така и духовният отец, заемащ мястото Христово, не трябва да издава греховете, разказани му на изповед...не само доброволно, но и под принудата на каквато и да било сила.“
По-нататък св. Димитрий Ростовски в интерес на спазването на изповедната тайна заръчва на духовниците да не налагат явна епитимия за тайни грехове, за да не възбуди това подозрения, любопитство и разисквания, за какъв ли грях е последвала епитимията, и за да не изложи на опозоряване името на каещия се.
Според св. Димитрий Ростовски по-добре е за изповедника, бидейки заплашван, измъчван и принуждаван да издаде нечий грях на някого, сам да умре „и да се увенчае с мъченически венец, отколкото да разруши печата на изповедта и да направи известна Божията тайна, като издаде греховете на своя духовен син“.
Светата Църква чрез своите канони предвижда наказание за всеки свещенослужител, който поради небрежност допусне негов енориаш да почине, без да бъде причастен. Всеки, който телесно боледува, трябва да се изповяда и причасти, за да бъде излекуван душевно и телесно. Този, който наближава да завърши земния си път и е в пълно съзнание, трябва непременно да се изповяда и причасти, защото според учението на светите отци ангели Божии придружават към небето тази душа.
Не се прочитат разрешителни молитви над болни, които не желаят да се изповядат и които, след като са били увещавани от близките си и от свещеника да се примирят с Бога, остават твърди в ожесточението си. Св. Йоан Златоуст говори, че на пастирите не е позволено да принуждават насила християните да се изповядват. Христос не привлича никого насила към Себе Си. Бог никога не прави хората добри чрез насилие.
Господ Иисус Христос утешава всички грешници с думите: „Покайте се“ (Мат. 4:17). Да се вслушаме в тези благи думи! Да повярваме в тяхната сила! Да почувстваме тяхната утеха!
Господ ни зове – да Го последваме! Господ ни обича – да Го възлюбим!
В тайнството покаяние и изповед ние получаваме прошка на греховете, душевен мир, спокойствие на съвестта, истинско блаженство и Божията милост.
Въпреки, че е невъзможно да се изброят всички грехове, все пак този кратък въпросник за каещи се православни християни ще спомогне на всички, които търсят своето духовно изправление.
Така че тези, които се изповядват и желаят да се поправят, трябва да започнат да четат редовно Словото Божие, Житията на светиите, творенията на светите отци, защото всичко това ще им помогне да опознаят себе си, своите грехове и страсти, и така постепенно ще заживеят добродетелен живот.
Премилостиви и пречисти Господи, Който си Безначален по време, Непостижим по разум, Неизследим по същност, Неизменен по благост, Непобедим по сила, Неизмерим по могъщество, Незлобив по воля, Дълготърпелив по любов, дарувай ни покайно чувство, помогни ни да бъдем „синове на светлината“ и „синове на деня“ (1 Сол. 5:5) и създай в нас „ново сърце“ и „нов дух“ (Иезек. 18:31) и „като бодърстваме и действаме – да се намерим готови да влезем в радостта и божествения чертог на Твоята слава, дето не престава гласът на тези, които празнуват и е неизразима насладата на онези, които гледат неизказаната красота на Твоето лице“ (из VI утренна молитва).
† Сливенски митрополит Йоаникий