„А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен” (Марк 16: 6).
Възлюбени в Господа братя и сестри,
На днешната неделя Църквата чества светите жени – мироносици, св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим. Всички те са герои на духа на християнската вяра, достойни за удивление, похвала, прослава и подражание.
Жените – мироносици – това са ония жени, които са слушали Иисуса Христа през време на Неговата проповедническа дейност и са Му служили. Те са вървели след Него и са плакали, когато Го водили към Голгота, стояли са при Кръста Му, наблюдавали са Неговото погребение. Те са приготвили благовония и миро и без страх от никого в първия ден на седмицата, който на старобългарски език наричаме „неделя”, т. е. не делать, не се работи, отишли да помажат Тялото Иисусово. Затова са и наречени жени – мироносици. Наистина, удивителна е тяхната преданост. В ония страшни дни те не мислили за себе си, не разсъждавали за последствията от своите постъпки, понеже те били продиктувани само от привързаността си към Спасителя и от усърдие да Му служат. Любовта, привързаността и усърдното служение – това е стихията на женското сърце. За тази си любов и преданост тези жени, достойни представителки и образци на всички жени в света, били удостоени първи да видят възкръсналия Христа и да Му се поклонят. На Гроба Господен те чули от Ангели вестта, че Иисус Христос е възкъснал, а когато отишли да обадят на учениците, срещнал ги Иисус и им казал: „Радвайте се!”. Поименно са споменати в св. Евангелие: Мария Магдалина, Мария, майката на Яков малки и Йосия; Саломия, Йоанна, жена на Хуза, Мария Клеопова, Сусана. Тук трябва да споменем и Марта и Мария, и Мария – майка на ап. Марк. Някои от жените – мироносици проповадвали за Христа в разни страни. Преданието разказва, че св. Мария Магдалина проповядвала в Рим и Ефес. Когато била в Рим се явила при самия император Тиберий, поднесла му червено яйце с поздрава „Христос воскресе!” и му благовестила за Христа и за възкресението Му. Яйцето означава вярата във Възкресението, понеже както от него излиза живо пиле, така и от мъртвото тяло ще възкръсне вярващият за вечен живот. То означава още и зародиша на живота, както Сам Спасителят е казал: „Аз съм пътят, и истината, и животът” (Йоан 14:6). Червеният цвят пък символизира пролятата кръв на Кръста за изкупване първородния грях на човешкия род, както и победата на Възкръсналия Спасител над смъртта и злото в света. Затова и до ден днешен, по благочестива традиция, на Великден се поднасят боядисани яйца. Заради великите си трудове като проповедница на християнството св. Мария Магдалина е наречена равноапостолна.
След като Спасителят издъхнал на Кръста Йосиф от Ариматея, разказва св. ев. Марк, дръзнал да влезе при Пилат и измолил Тялото Иисусово, след това Го снел от Кръста като купил плащаница. Дошъл при него и Никодим, началник иудейски, който донесъл смес от смирна и алой. Тогава те взели Тялото Иисусово, обвили Го в повивки с благовония и Го положили в нов гроб, изсечен в скала, като превалили голям камък върху гробните врата.
С погребението на Спасителя Йосиф и Никодим са извършили велик подвиг. Това те са направили, понеже вярвали в Иисуса Христа като пратен от Бога, понеже Го обичали, почитали Го и в смъртта Му виждали непостижими тайни, които разбрали след Неговото възкресение. За своята вяра в Христа и любов към Него Йосиф и Никодим претърпяли гонение от иудеите и страдание, но не се отказали от Спасителя, а напротив, станали ревностни проповедници на Евангелието.
Братя и сестри,
Както на 25 март, когато празнуваме св. Благовещение, честваме деня на майката, така и на днешниея ден – Неделя трета на жените – мироносици честваме в Църквата деня на жената християнка. Казано е преди години, че най-високият пиедестал на който е могла да бъде издигната жената е пиедестала на майчинството. Някои изпадат в крайност в своите разсъждения и говорят, че чрез жената е дошло злото в света. На такива люде ние вярващите християни възразяваме, че чрез нея дойде и спасението на човешкия род. Други разбиват погрешно думите на св. ап. Павел, че жената трябва да се бои от мъжа си и смятат това за робски страх. Но и това не е така, понеже в случая се има предвид зачитане, уважение на мъжа от жената като старши в дома. Както Христос е глава на Църквата, така и мъжът е глава на жената... А мъжът да обича жена си, както обича себе си – казва още св. апостол (Еф. 5:22-33). Словото Божие и науката за човешката душа, историята и опитът говорят за това, че жената внаги се е отличавала и се отличава със силата на въображението и на сърцето, интуитивност, нежност, съчувствие, свенливост, търпеливост, преданост, религиозност, жертвеност – това са все характерни черти на истинската жена. Тя е особено възприемчива към всичко, което по думите на св. ап. Павел е истинно, честно, справедливо, чисто, достославно, към всичко що е добродетел, що е похвала (Филип. 4: 8). Затова жената е годна да бъде жив светилник на Христовата светлина и жив жертвеник на Христовата любов.
Църквата в днешния ден отправя към жените този призив:
Жени – християнки, бъдете като жените – мироносици, като св. Мария Магдалина, като Лидия, която с отворено сърце слушала и възприела проповедта на св. ап. Павел, като св. равноапостолна Нина, като сестрата на св. цар Борис-Михаил. Приканвайте хората да вървят по друма на честта и дълга, да живеят според учението на св. Евангелие. Сами винаги стойте твърдо и непоколебимо на пътя на истината и добродетелта, без да се съблазнявате от изкушенията на света! От вас много зависи бъдещето на Родината и Църквата ни. Особено в днешно време нашият народ се нуждае от жени – добри християнки, които да лекуват моралните рани и да бъдат „светлина” и „сол” в живота!
Нека бъдем верни на Господа, както Му бяха верни жените – мироносици!
Амин!