Моля ви, братя, в името на Господа нашего
Иисуса Христа, да говорите всички едно и също
и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете
съединени в един дух и в една мисъл (1 Кор. 1:10)

От Петдесетница до днешната неделя, която е осма по ред, апостолските четения за тези осем недели се взимаха из посланието на св. ап. Павла към римляните. Онези от вас, които редовно са посещавали неделното богослужение и внимателно са се вслушвали в апостолските четения, не са могли да не разберат и да не запомнят душеспасителните съвети и наставления, които св. ап. Павел давал на християните, живущи в град Рим. Още звучат в ушите ни тези съвети и наставления. И аз не мога да ви не повторя някои от тях.
- Аз не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ.
- Скръб и неволя ще сполети всяка душа, която прави грях.
- Вие считате себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Иисуса Христа.
- Да не царува във вашето смъртно тяло грях, не предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата.
- Заплатата на греха е смърт.
- Като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот.
- От греха се оправдавате само чрез вярата в Иисуса Христа.
- Бъдете пламенни по дух, когато служите Господу.
-Братя, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си и пр.
Ето някои от наставленията, които св. ап. Павел давал на римските християни. Колко много са поучителни и за нас!
Обаче, от днес нататък, според наредбите на църквата, ще се разделим с посланието на св. ап. Павла към Римляните и ще черпим поука и назидание от посланията към Коринтяните. Вие чухте от днешния апостол, какво е казал св. ап. Павел на Коринтските християни: „Моля ви, братя, в името на Господа Иисуса Христа, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете   съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10). Тези думи ще бъдат темата на днешната ми проповед. Но, за да разберем по-лесно и по-добре смисъла на тези думи и да извлечем нужната поука, необходимо е да си припомним някои исторически данни за Коринтските християни и по какъв повод са казани тези думи.
Град Коринт е бил един от най-знаменитите и най-богати градове на древността. Той е бил разположен в южната част на Коринтския провлак, който съединява Пелопонес (Морея) с останалата част на Гърция. Във времето на св. ап. Павла Коринт е имал около 650 хиляди жители, от които 450 хиляди били роби, а останалите свободни граждани. На времето си Коринт бил център на наука, изкуство и търговия. Но заедно с това е бил гнездо на разкош, морална разпуснатост и лекомислие.
В 53 година ап. Павел пристигнал в Коринт, идейки от Атина и се поселил у един християнин из иудеите, на име Акила, родом от Понт, който не много преди туй се бил преселил в Коринт от Рим, с жена си Прискила, поради гонението от императора Клавдия. Занимавали се със същото занятие, което знаел и апостол Павел – с правене на палатки и кошници. Като работил у Акила през седмицата, св. ап. Павел в съботните дни отивал в Синагогата и проповядвал християнството. Цяла година и половина апостолът проповядвал словото Божие. Проповедническите му трудове се увенчавали с успех. Много от иудеите и езичниците станали християни. Пръв, който повярвал в Христа, е бил началникът на Синагогата някой си Крисп. Както той, така и другите повярвали иудеи, били кръстени със своите семейства ((1 Кор. 1:14-16). Покръстването на Криспа било цяло събитие. Между евреите настанало страшно движение. Те недоумявали как местният им началник на вярата, началникът на Синагогата, т.е. техният духовен началник, да стане християнин. Създало се едно лошо настроение против апостол Павла и той напуснал Коринт. Отишъл в гр. Ефес. Неговото дело продължил Аполос, александрийски учен евреин, обърнат в християнството от Акила.
След заминаването на св. ап. Павла, настанали тревожни и тежки дни за членовете на младата Христова църква в гр. Коринт. Сред коринтските християни се явили разногласия, разцепления и раздори. Явили се сектанти, които разцепили християните на враждуващи партии. Коринтските християни почнали да се наричат с името на този от апостолите, от когото приели християнството. Едни казвали: аз съм Павлов; други: аз съм Аполосов; трети: аз съм Петров; а четвърти: аз съм Христов и т.н.
Когато бил в Ефес, св. ап. Павел се научил, че сред Коринтските християни се явили разногласия и разпри. Това неприятно известие било занесено на св. ап. Павла от домашните на известната със своето благочестие в Коринтската църква християнка, на име Хлоя. Тя изпратила синовете в Ефес по търговия и ги натоварила да разкажат на св. ап. Павла за партизанщината, която се появила сред Коринтските християни.
Предвиждайки печалните последствия, които могат да произлязат от едно такова разединение, апостолът им пише послание и първото нещо, за което им говори е: увещава ги и ги моли да имат помежду си единомислие, да не се наричат с имената на апостолите, от които са приели християнството, но всички да бъдат ученици на Господа Иисуса Христа. „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10)
„Узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас дума “аз съм Павлов“, а друг: „аз съм пък Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък Христов“. (1 Кор. 1:1 и 12).
„Нима Христос се е разделил? Нима Павел бе разпнат за вас? Или в име Павлово се кръстихте? (1 Кор. 1:13).
Само тези въпроси са били достатъчни, за да разрушат паяжините, плетени от коринтските сектанти. Контрастът в речта на св. апостол е поразителен. Той е трябвало да накара да трепнат всички от своите противни на основните истини на Християнството раздори и разправии; да се ужасят от своите безсмислени спорове и да престанат всякакви раздори и партизанщини сред тях. А който иска да бъде истински Христов последовател, нека изпълни заповедите му. Коя заповед? Преди всичко заповедта на любовта. – Тази заповед ви давам: да се обичате един други (Иоан 15:17). По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако се обичате един други (Иоан 13:35). А дето има разделение и партизанство, там няма любов. Само любовта всичко свързва и всичко обединява. Както във видимия мир, така и в нравствения – всичко е свързано с любовта. Нищо в света не живее само за себе си, но всички служат на другите. Нима слънцето за себе си свети? Нима водата за себе си тече? Нима огънят за себе си гори и топли? Нима земята за себе си ражда трева, жито и всякакви плодове? И орляците птици, и стадата животни са свързани помежду си със закона на любовта. Народите и обществата  могат да съществуват само по силата на любовта. А още повече любовта е необходима за християнските общества. Любовта твори, а разногласието разрушава. Всеки град, всяко царство разделено на враждуващи лагери, не може да устои.
Затова и апостолът увещава Коринтските християни:
- „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления (10 стих).
Увещанието на св. ап. Павла паднало на добра почва. Коринтските християни се вслушали в думите на апостола. В скоро време бурята утихнала и сред тях настанали мир и спокойствие.
Колко е поучително това апостолско четиво!
Увещанието на св. апостол Павла се отнася и до нас. Времето, в което живеем, е пълно с разпри и раздори. Нашият народ в религиозно отношение е доста разнебитен. И между нас има разни сектанти, които с нищо не могат да оправдаят своето съществувание. Едни се наричат протестанти, други католици. А протестантите от своя страна са разделени на стотици секти. Един е Господ и една е правата истинска вяра – това е православната вяра. Историята ни доказва, че една от главните причини за падането на България под турско робство, са били разните ереси, които тогава силно върлували в България и разделили българския народ на враждуващи партии, които доста допринесли за отслабването на България и падането ú. Припомням ви този печален факт от историята ни, за да видите колко е опасно когато един народ не е единомислен в религиозно отношение.
Прочее, нека се вслушаме в думите на св. апостол Павла: „да бъдем единомислени във вярата си“.
„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви раздвоявания, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10).  А м и н!


От Глас на пастирското сърце – сборник проповеди на прот.  Иосиф Милошев

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60