10 Неделя след Петдесетница – За вярата, поста и молитвата – Мат. 17:14-23; 1 Кор. 4:9-16


Веднъж дошъл при Господа Иисуса един човек "който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете ми го тука.  И запрети Иисус на беса, и той излезе от момчето; и то от оня час оздравя”. После учениците го попитали, защо те не са могли да направят това, а Господ им отвърнал: „поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
Учениците наглед разбрали Неговите думи, но когато по-късно Господ им открил, че „...ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият” тогава учениците „много се натъжили" от което става ясно, че те все пак не са разбрали, какво означава вяра, пост и молитва. Когато по-късно Светия Дух ги просветил, те не само престанали да се натъжават от пътя на Христа, но и с радост не само че сами тръгнали по този път, но и на всички разяснявали и показвали този път като единствено спасителен: ...нас, апостолите,  Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа...ние сме немощни...ние сме безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонят ни – търпим; хулени – молим се; Станахме като измет на света, измет за всички досега".
Ето това е истинският пост - да отхвърлиш властта на материалното от себе си. Това е истинска молитва – изцяло да посветиш себе си на Бога. Това е истинската молитва от която и чрез която се ражда доброто. Затова по-късно апостолите са дръзнали да застанат срещу „светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”/Еф.6,12/, преставайки да се опират на това, до което бесовете имат достъп и което могат да отнемат под краката им.   
Но ние също знаем, как бесовете постъпват с този, който бидейки светски и плътски дръзне да им се противопостави. В Деяния Апостолски се описва един случай,  как в Ефес някои иудейски заклинатели се опитвали да изгонят дух, като му говорели: "Заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва". "Но злият  дух им отговорил: Иисуса знам, и Павел ми е известен, а вие кои сте? И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща (Деян. 19, 13-16). Така че, повдигайки ръката с кръстен знак да прогониш бесовското нападение, помисли , че те ти казват:”Знаем кой е Иисус, знаем силата на кръста, а ти кой си”? И наистина всеки да погледне как  пости – макар да не ядеш месно и млечно, но затова пък всичко останало – доволно и често; не можеш да се задоволиш един път на ден с хляб и вода. Ти се страхуваш за себе си, жалиш плътта си, е не толко даже тялото  ти, колкото душата ти желае телесна храна, защото и е скучно, мъчно без храна. Каква молитва може да има тогава, ако нашата надежда не е в Бога, а в стомаха ни и ако само от неговото насищане сме се научили да изпитваме радост?...Затова в наше време толкова много сме овладяни от бесове, а толкова малко са тези, които могат да ги изгонят, макар че всички християни са призвани да побеждават бесовете и към всички нас се обръща Апостола, когато пише:”Подражавайте ми, както и аз на Христа”.
Това е и бедата: пред  Апостолите живият пример е Христос. За първите християни апостолите са живият пример. А пред нас – само примери от книгите за вяра, за пост и за молитва. Без да виждаме някой, който да може да ни подаде ръка и да каже:”подражавай ми, както и аз на Христос”, ние влизаме в църквата в пълна тъмнина, пипнешком, търсейки, а всички наоколо с постъпките си се стремят да ни съблазнят и да ни отбият от пътя. Ние вървим като по блатна повърхност и веднага започваме да потъваме, правейки рязко и необмислено движение. Затова, ако намираме в себе си макар и слаба вяра, да не се опитваме с един замах да преместваме планини, с една дума да гоним бесове, да преобръщаме живота около себе си. Нека да се занимаваме само с дела, които са съразмерни с нашите сили, с неща, от които разбираме и докщолкото ние сме се приближили до Бога. С други думи - каквито са нашите пост и молитва.Амин!


М-т Софроний

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60