Моля ви, бъдете ми подражатели
както съм аз на Христа. (I Кор. 4:16).

Коринтската църква е единствената от всички други църкви, основани от св. апостол Павла, която най-много грижи и безспокойства е създавала на великия апостол. Прочетем ли посланието към Коринтяните, ние ще видим на всяка страница, и на всеки ред от него какви неимоверни грижи полагал св. апостол Павел, за да ги упази в правоверие. Ето и днешния апостол ни рисува подобна картина от трудовете и грижите на св. апостол Павел за коринтските християни. Както чухте от днешния апостол, той ги увещавал да му подражават във вярата, както той подражавал на Господа Иисуса Христа.“Моля ви, бъдете ми подражатели, както аз съм на Христа“.
От  тези думи на св. апостол Павла узнаваме, че коринтските християни в живота и вярата си не са подражавали на св. апостоли. Вземали са за пример лица, които нищо общо не са имали със светите апостоли. И това подражание е достигнало до там, че съвсем е отдалечило коринтските християни от Христовия идеал, затова св. ап. Павел се принудил да им пише послание и да ги увещава с трогателни думи.
На кого са подражавали коринтските християни? В какво са пренебрегнали св. апостоли?
Първият, който проповядвал християнството в гр. Коринт, е бил св. апостол Павел. Той е основател на християнската общинав тоя шумен и многолюден град. Обаче, след като св. апостол Павел напуснал Коринт, между християните се явило голямо несъгласие, разправии и раздори, и работата достигнала дотам, че вместо да се наричат с името „християни“, захванали да се зоват по името на онзи апостол, от когото приели християнството. Едни се наричали „Павлови“; други – „Аполосови“; - трети „Петрови“ и т.н.
Това разделение причинило голяма скръб на св. апостол Павла. Неговата любяща душа дълбоко била опечалена, защото разединението води към разложение, а разложението към разстройство на младата християнска община.
Освен това, и друга беда сполетяла коринтските християни. В тях се явило щеславие и гордост. Мнозина се гордеели със своите външни преимущества, като: власт, дарби, богатство, а пък други се гордеели с това, че напредвали в християнските добродетели.
Всичко това силно разстроило младата християнска община и разяждало нейните основи. Св. апостол Павел бил загрижен за нейното бъдеще. Главният въпрос, който го измъчвал е бил как да тури край на тия разправии, как да накара да се смирят възгорделите се християни и как да зацарува между тях Христовият дух на мира, любовта и доброто.
И за да ги вразуми и изправи, светият апостол, като опитен лекар, много внимателно и предпазливо пристъпвал към лекуването на тези духовни болести, които върлували сред коринтските християни.
Той не ги изобличава, не ги бичува, а ги моли и увещава да вземат пример за живот от светите апостоли. От тях да се научат на кротост, смирение и търпение.
И какво им казвал свети апостол Павел? – Вие се гордеете. Защо? Кой ви научи на това? Кой от апостолите се гордее? Кой от тях е надменен? И с какво ще се гордеят? – Бог изложи нас (апостолите) за най-последни, като човеци, осъдени на смърт. Станали сме за присмех на света, на ангелите и човеците. Е щом ние (апостолите) не се гордеем, то защо вие, нашите ученици се гордеете с външните си преимущества: власт, дарби и богатство?
Втората беда, в която изпаднали коринтските християни, била тази, че считали себе си за мъдри в Христа. „Ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа“ – казвал им св. апостол . Защо вие се считате мъдри в Христа? Кое ви подтиква да се мислите, че сте такива? Кой от апостолите се смята за мъдър в Христа? Ние сме немощни, като за Христа сме оставили всичко онова, което за нас в света беше на почит: звание, образование, обществено положение и пр. Ние сме лишени от покровителството на властта. Вас не бият и не злословят, а нас безчестят. Смятат ни за лъжци, измамници и нарушители на обществения ред.
И тъй, ако ние, вашите учители, избрани от Христа за апостоли и благовестници, търпим такива скърби, намираме се в такива презрения и живеем сред неописуеми лишения, то как вие, нашите ученици, се одързостявате да се хвалите, да считате себе си за мъдри и силни?
- Говоря ви това – продължава апостолът, - не да ви посрамя, но да ви вразумя,
като любезни мои чеда. И моля ви, като деца, които аз родих в Христа Иисуса чрез евангелското благовествувание. Бъдете смирени като нас. Живейте като нас. Хвалете се повече с немощите си, отколкото със силата. Подражавайте нам, както и ние подражаваме на Христа, който ни даде пример на истинен живот. Вървете по Неговите стъпки! Той е пътят, истината и животът.
Възлюблени братя и сестри! Ето как апостолът увещавал и наставлявал коринтските християни, за да се не гордеят един пред други с преимуществата и дарбите, с които са надарени, а да се стремят да подражават на апостола, като на свой духовен баща – да му подражават в смирението, търпението и понасянето на всякакви лишения, страдания и скърби в живота, както той се е старал да подражава на Христа. Това увещателно слово на св. апостол Павла паднало на добра почва. Коринтските християни се вслушвали в бащинското му слово. Партизанската буря, която бушувала сред тях, престанала. Гордостта била изкоренена. Отново сред християните зацарувал Христовият дух на мира, любовта и правдата. Християните заживели братски.
Това увещание на св. ап. Павла се отнася и до нас  – днешните християни, - защото ние, обикновено, не подражаваме на св. апостоли и на другите светилници на вярата. Днес най-голяма нужда се чувства от истински образци за живот. Ако днес страдаме и изнемогваме, то една от главните причини е и тази, че ние не си избираме добри идеали в живота. А без идеал не може да се живее. Няма човек без идеал. Лош – добър, човек трябва да има образец за подражание. Защото идеалът е невидимата сила, която тика към работа и творчество. Остане ли човек без идеали, той туря и край на живота си. В една книга се разправя следното: идеалът на един студент бил да свърши с отличие. Това постигнал. Един ден се върнал в къщи, носейки диплом с отличен успех. Всички се радвали с него и поздравявали. Всички мислели, че от него по-щастлив човек нямало. Той през деня пеел, свирил, играл и не можал да се нарадва. Мръкнало се. Той се прибрал в спалнята си. Предал се на дълбоки размишления за смисъла и целта на живота. Преминало му през ума, как разните хора си поставят разни идеали в живота. Ето например неговият идеал бил да свърши университета с отличие. Това постигнал. Но каква полза от това? Има ли смисъл човек да живее само за това, за да получи от училището атестат с отличие? Мислил, мислил, дошъл до отчаяние, че животът му няма смисъл и взел, та се самоубил, като оставил една записка със следното съдържание:
- Не струва да се живее. Животът няма смисъл. Затова се самоубивам.
Да, всеки ще се самоубие, който си постави такъв идеал в живота. Защото с подобен идеал не може да се живее. Той е временен и лесно постижим. Това не може да се нарече и идеал в пълния смисъл на думата. Но ако студентът си беше поставил за цел живота на св. апостол Павла, ако подражаваше на другите апостоли, щеше ли да се самоубие, та макар да търпи същите лишения, страдания и мъчения? – Никога нямаше да посегне на живота си, защото св. апостоли са подражатели на Христа. И толкова много са били обаяни от Неговата личност, че св. апостол Павел на едно място в посланията си казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене“. А живее ли в душата ни Христос, животът ни всякога ще има смисъл. Страданията, бедствията, гоненията, лишенията, скърбите и неволите за него ще са нищо. Животът на такъв човек всякога ще е лек и приятен.
А ние, хората, от такива идеали имаме нужда, - от идеали божествени. Да подражаваме на тези, които са били истински носители на Христовия идеал. Да подражаваме на тези, в душите на които е живял Христос. А такива са били св. апостоли и всички праведници и мъченици на Христовата вяра. Затова и църквата, предлагайки на нашето внимание днешния апостол, иска да ни посочи, че в днешните времена на всеобща размирица, недоволство, партизанство, грабежи и насилия, нашето спасение е да подражаваме на светите богоугодни хора, които ще ни издигнат от земното към небесното. Затова и църквата заедно с апостол Павла казва:
„ Моля ви, братя, бъдете подражатели на св. апостоли, защото те са подражатели
на Христа!  А м и н!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60