В сърцето на всеки човек се намира ключът за портите на Рая, и ключът за вратата иа Ада. Ключът за рая — това е милосърдието, а ключът за ада — туй е жестокосърдието.
Спомнете си за страшния съд, тъй както е описан от свети апостол и евангелист Матей (25:31—46)!
Ще наследят Царството небесно ония, които са нахранили гладни, напоили жадни, прибрали странници, облекли голи, посетили болни, споходили затворени.
Разбира се: тук става дума не само за физически, телесно гладни, жадни, странници, голи, болни, затворени, но — и за духовно гладни, жадни, странници, голи, болни, в тъмница, и им е послужено. — Ще кажете: «Как е послужено на духовно гладни, жадни, странници, голи, болни, затворени?» — Ето как: на гладни за истината е помогнато да я намерят; на жадни за правда е съдействувано да я добият; на странници в духовен смисъл, тоест на отчуждени от Бога, е оказана помощ да се върнат в лоното на вярата; на голи в духовно отношение, тоест на люде без добродетели, е способствувано да постигнат такива; на болни духовно, тоест на заразени от ереси, от лъжеучения, е спомогнато да се освободят от тях; на намиращи се духовно в тъмница, тоест в духовен мрак, потънали в невежество и заблуди, е оказано съдействие да се просветят.
Значи: достойните за Царството небесно са проявили в живота си жалост, милост, състрадание, делова любов към ближния.
Обратно: във вечния огън, във вечната мъка ще отидат ония, които не са нахранили гладен, не са напоили жаден, не са приели странник, не са облекли гол, не са споходили болен и затворен, пък не само във физическо, но и в духовно отношение. Тоест: ония, които не са проявили в живота си жалост, милост, състрадание, любов към ближния, а са били: безжалостни, безмилостни, несъстрадателни, жестоки.
За да ни поучи и вразуми и да ни предпази и избави от же-стокосърдието, Господ Иисус Христос е казал Притчата за милостивия цар и жестокосърдния слуга, която чухте днес от прочетеното литургийно свето евангелие СМат. 18:23-—35). Един цар поискал да си разчисти сметката със слугите си. Когато започнал той да разчистя сметката, довели при него едного, който му дължал много голяма сума, в евангелието е казано: «десет хиляди таланта», които сега правят милиони левове. Понеже тоя нямал с какво да заплати, царят заповядал за изплащане на дълга да продадат слугата, и жена му, и децата му, и всичко, каквото имал. Тогава длъжникът паднал на колене пред царя и, кланяйки се, молил да го почака. Царят се смилил, пуснал го и му простил целия дълг. . . Опростеният слуга, като излязъл, намерил едного от другарите си, който имал да му дава една незначителна сума, в евангелието се казва: «сто динария», около 60 сегашни лева. Хванал го, започнал да го души и поискал незабавно да му се издължи. Тогава онзи паднал пред нозете му и започнал да го моли за отсрочка. Ала жестокосърдният кредитор не се съгласил, а отишъл и хвърлил в тъмница своя длъжник, докле изплати дълга.
Други слуги, като видели станалото, много се огорчили и отишли, та разказали на царя за всичко, що се бе случило. Справедливият цар повикал жестокосърдния слуга и му рекъл: «Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?» И като се разгневил, предал жестокосърдния слуга на мъчители, докле му изплати целия дълг.
Към тая Притча Господ Иисус Христос прави такова приложение: «Тъй и Моят Огец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му».
Братя и сестри,
Ние грешим, много грешим. Всеки ден, всеки час, даже всяка минута грешим. И искаме Бог да ни прости всички наши грехове И Му се молим така: «Прости нам дълговете ни» (Мат. 6:12), «прости нам греховете ни» (Лук. 11:4). А сами ние сме злопаметни, жестоки, коравосърдечни, безмилостни към другите. За съжаление, ние обикновено даже и не подозираме и не съзнаваме тази наша раздвоеност! Трябва и нас някой да вразуми, както Александрийският патриарх свети Йоан Милостиви вразумил един царедворец.
Този царедворец бил злопаметен и жестокосърден. Негов приятел тежко го обидил. Царедворецът, въпреки че приятелят му многократно искал прошка, не желаел на никаква цена да му прости и да се помири с него. Патриархът свети Йоан Милостиви го увещавал да прости и се помири. Ала царедворецът упорито отказвал.
Веднъж Светителят поканил царедвореца в своята домашна църква на Божествена литургия. Царедворецът дошъл,— В църквата нямало богомолци. Сам Патриархът служел, а на клироса пял само един певец, комуто царедворецът почнал да помага в пеенето. Когато започнали да пеят Господнята молитва «Отче наш», пригласял и Патриархът. Но, след думите: «насъщния ни хляб дай ни днес», Патриархът млъкнал, па спрял и певецът, тъй че царедворецът сам изпял думите: «И прости нам дълговете нн, както и ние прощаваме на длъжниците си».
В този момент Светителят се обърнал към непримиримия ца- редвзрец и с кротък упрек му рекъл: «Виж, сине мой, в какъв страшен час сме, и какво говориш ти на Бога: «прости ми, както и аз прощавам!». . . Истина ли говориш? Ти прощаваш ли?»
Тези думи тъй поразили царедвореца, че той, облян в сълзи, паднал в нозете на Архипастиря и извикал: «Всичко, каквото ми заповядаш, Светейши Владико, ще изпълня!». . . И действително изпълнил: още в същия ден се помирил със своя обидчик и от сърце му простил.
Братя и сестри,
Да се опомним, докато е време! Да бъдем милостиви, да прощаваме на ония, които ни прегрешават! Само така ще заслужим и ние прошка от Небесния наш Отец! Спасителят ни предупреждава: «Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви» (Мат. 6:14—15).
Да проявяваме милост, жалост, състрадание, действена любов към ближните, за да се окаже и нам милост от Бога! Свети апостол Яков пише: «Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда» (2:13). Спасителят казва: «Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани» (Мат. 5:7).
Никога да не забравяме приложението, което Господ Иисус Христос прави към Притчата: «Тъй, — както Царят постъпил със жестокосърдния слуга, — и Моят Отец небесен ще стори с нас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му»! — Амин!


+ Митрополит Софроний Доростолски и Червенски

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60