На 14 септември е празникът „Въздвижение на честния Кръст Господен“ или Кръстовден. Днешната неделя, която предшествува този празник, в църковния ред на неделите се нарича „Неделя пред Въздвижение“.
Литургийното свето евангелие за тази неделя (Иоан 3:13-17) е Евангелието за Кръста. „Както Мойсей – разказва то, - издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Синът Човечески, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:14 - 15).
За каква змия става тук дума?
Когато израилтяните, под водителството на Мойсея, напуснали Египет и навлезли в пустинята, поради трудностите често роптаели против Бога и против Мойсея: за вода, за хляб, за месо. Ето, например, от планината Ор те тръгнали към Червеното море, за да изобиколят земята на Едома, но по пътя народът паднал духом и заговорил против Бога и против Мойсея. „Защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тук няма нито хляб, нито вода, а ... ни омръзна тая лоша храна“. Като наказание Господ пратил върху народа отровни змии, които хапели народа, и много свят от синовете израилеви измрял.
И дошъл народът при Мойсея и казал: „Съгрешихме, като говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите“. И Мойсей се помолил Господу за народа. И Господ рекъл на Мойсея: „Направи медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога ухапе някого змия, ухапаният, щом я погледне, ще остане жив“.
И направил Мойсей медна змия и я окачил на върлина, като знаме, и кога змия ухапвала някой човек, тоя щом погледнел медната змия, оставал жив (Числ. 21:5 – 9).
Този меден образ на змия, издигнат на върлина, бил предобраз на приковаването на Иисуса Христа на Кръста. И поради туй: както евреите, ухапани от змия в пустинята, когато поглеждали на медната змия, се изцерявали, така и вярващите в Иисуса Христа, поглеждайки с вяра към Него, разпнат на Кръста, получават избавление от раните на греховете си. Затова Спасителят е умрял на Кръста, щото „всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:15). Оттук е ясно: че в Кръста е нашето спасение. Той – Кръстът Христов е „опора на верните, слава на ангелите и язва на демоните“, - както се казва в една църковна песен.
Сега ще разберем защо свети апостол Павел казва: „Мене да не ми дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6:14). При това всеки човек, в положението на апостол Павел, е можел да се хвали със своите преимущества. Свети апостол Павел се е ползвал с правото на римски гражданин, имал дълбок ум, солидно образование, голям духовен опит, лично място сред другите апостоли. Но всичко това той, - както се вижда от Посланието му до Филипяни, - счита за смет(3:8). За него радостта и щастието е в Кръста на Разпнатия за всички нас Иисус Христос. Затуй и той се хвали единствено с Кръста Господен.
Спасителят така ни е възлюбил, че заради нас, заради нашето спасение е приел трайно унижение и предал Себе Си на смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:7-8). Чрез Кръста ние сме помирени с Бога Отца, победен е врагът на нашето спасение – дяволът, открит е за нас правият път към блаженството. Затова и ние можем като апостол Павел да се хвалим именно с честния Кръст Господен.
При един свят старец, на име Стефан, който се отличавал с постоянно богомислие и дар на прозорливост, дошли веднъж трима отшелници и дълго разсъждавали помежду си пред него за духовната полза, като предлагали различни пътища и средства за достигане на спасение и вечно блаженство. Старецът все мълчал. Най-сетне отшелниците се обърнали към него с думите: „Защо, отче, ти не кажеш поне една дума за назидание? Ето, ние дойдохме при тебе за духовна полза и много сме слушали за онова духовно просвещение, с което Господ те е надарил за назидание на другите, които търсят спасение. Сподели и с нас твоите богомъдри съвети из съкровищницата на твоя голям духовен опит!“
Старецът им рекъл: “Простете ме, мои възлюбени братя! Досега аз дори и не чух за какво сте говорили. Но на вашата молба ще се откликна. Аз за нищо друго не размишлявам, освен за Господа нашего Иисуса Христа, висящ на Кръста, и нищо друго не съзерцавам, освен Господното разпятие. Това действува спасително върху моята душа!“
О, ако всеки от нас, братя и сестри, всякога би имал пред очи Кръста Христов, ако би размишлявал върху Христовата любов към нас, грешните човеци, ако би помнил и изпълнявал това, което Разпнатият Господ иска от нас, колко светъл, колко радостен, колко обилен щеше да бъде нашият живот!
Ако ние при многото изкушения, съблазни и опасности сред бурното житейско море по-често насочвахме своя духовен поглед към Кръста и Разпнатия на него за нашите грехове, животът ни тогава би станал царство на правда, любов, радост и мир!
Братя и сестри, поглеждайте по-често към Кръста Господен и мислете за него, за страданията Христови и за благата, подарени нам чрез извършеното на Кръста изкупление!
Освен туй, често осенявайте себе си с кръстното знамение – прекръствайте се! – Посети ли ви радост, - прекръствайте се и благодарете Богу; скръб ли ви налегне, - прекръствайте се и призовавайте на помощ Разпнатия; лоши мисли ли тревожат духа ви, - прекръствайте се, и Кръстът ще ви напомни, че вие трябва да имате „ум Христов“; започвате ли или завършвате работа, - прекръствайте се; преди и след ядене, - прекръствайте се; при лягане и при ставане от сън, прекръствайте се, - всякога призовавайте благословението на светия Кръст Господен!
Чуйте какво пише църковният писател от втори век Тертулиян за християните от негово време: „При всеки напредък и успех, при всяко влизане и излизане, при обуване, при къпане, при ядене, при ставане, при лягане, при сядане, с каквато и работа да сме заети, ние се осеняваме с кръстния знак.“
Светият Кръст Господен ни среща в люлката, съпровожда ни в живота, Кръстът ни изпраща до гроба и стърчи на гроба, като символ на нашата християнска вяра, надежда и любов.
Нека в този благословен момент сърдечно се помолим:
Непобедима, непостижима, животворяща сило на Кръста Господен, не оставяй нас, грешните! – А м и н!


+Доростолски и Червенски митрополит Софроний

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60