“Известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих, не е човешко. “(Гал. 1:11).

До днес са изминали двадесет недели от св. Петдесетница. През това време в църквата се четеше апостолът из посланието на св. апостол Павла към римляните и към коринтяните. В посланието си към римляните св. апостол Павел разясняваше, че до идването на Христа на земята всички хора, както иудеите, така и езичниците, еднакво били виновни пред Бога. А след появяването на Христа човечеството било помирено с Бога, и Бог го зове към спасение чрез вярата в Иисуса Христа. Човек се оправдава пред Бога не с делата си, а с вярата в Господа Иисуса Христа. Вярата в Христа обединява и побратимява хората. Иудеи и езичници повярват ли в Христа, те вече съставляват един народ, една църква, едно религиозно тяло, на което глава е Христос.
В посланието си към коринтските християни св. апостол Павел е увещавал и молил верующите да не се делят на разни религиозни партии, като едни се наричат „Аполосови“, други – „Павлови“, трети – „Петрови“ и т.н. – да престанат тези партизанства и да не слушат лъжеучителите и сектантите, които им проповядвали тези заблуди. Между верующите не може да има Аполосови и Петрови, защото кой се е разпнал за тях? Аполос ли, Павел ли, или Петър? – Христос е разпнат за спасението на човешкия род, следователно, те трябва да носят и Неговото име. Един е Христос и една е вярата.
В посланието пък към християните, живущи в областта Галатия, (Мала Азия), той бил принуден да защищава своето апостолско достойнство, както това правил и пред коринтските християни. Пръв, който проповядвал християнството на галатяните, е бил св. апостол Павел. Това е било през време на второто му пътешествие. Минавайки през Галатия поради болест бил принуден да остане там. Жителите, макар и езичници, много добре го приели. Дори го приели „като ангел Божи“. Апостолът проповядвал св. Евангелие между тях. Имал доста голям успех. Една доста голяма част от населението се отказало от идолопоклонство и приело християнството. От Галатия св. апостол Павел отишъл в Ефес. Обаче, след неговото заминаване явили се сектанти, които произлизали от иудействуващите и подобно на коринтските лъжеучители силно работили, за да подбият авторитета на св. апостол Павла, като Христов апостол. Те казвали, че той е ученик на апостолите, а не апостол; че той не е повикан за апостол, както са избрани другите апостоли; че не е видял Господа и като такъв не трябва да се вярва на неговото учение и благовествувание; че той не познава добре учението, което проповядва; че той трябва да спазва и Моисеевия закон, защото, ако и него не изпълняват, повярвалите не могат да се спасят и пр.
Тези лъжеучители внесли голям смут в душите на верующите. Над младата Галатийска християнска община висяла голяма опасност.
Силно, много силно разтревожили тези печални събития св. апостол, затова той се принудил да им напише послание, в което защищавал своето апостолско достойнство и истинността на проповядваното от него Евангелие. Част от тази защитителна реч е изложена в днешния апостол, прочетена на св. литургия. Нека си припомним от него следните думи, които ще бъдат предмет на днешната проповед.
Известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих, не е човешко. (Гал. 1:11).
С тези думи св. апостол Павел иска да каже следното на галатийските християни: лъжеучителите са говорили на вас за мене, че аз не съм бил Христов ученик, а само апостолски. Това не е истина. Това е лъжа, която лъжеучителите умишлено разпространяват между вас, за да ви отклонят от истината, та по-лесно да погубят душите ви. Не! Не само от апостолите, но и от когото и да било другиго, аз не съм приел благовествуването, което ви преподавам – не съм го приел от човек, а съм го приел от самия Иисуса Христа чрез особено откровение. Вие сте слушали за моя живот, когато бях в иудейството, че аз много гоних Божията църква, аз я разорявах и опустошавах – и от веднъж станах неин човек и проповедник. Започнах да защищавам това учение, което по-рано опровергавах; по-рано, поради моето неразумие и прекалена ревност към отеческите предания бях жесток гонител на верующите в Христа, а сега изведнъж измених начина на мисленето и коренно си промених живота. Как стана тая дивна промяна в мене? Кой ме направи от враг на Евангелието негов най-ревностен проповедник? Кой ме направи от вълк на овца?- Явно е, че това човек не може да стори. Върху мене е упражнено внезапно силно въздействие, което съвсем ме измени. Бог благоволи да открие на мен Сина Си Иисуса Христа, Когото и аз проповядвам на езичници и иудеи.
Тъй  св. апостол се защищавал пред галатийските християни. Тъй блестящо е доказвал своето апостолско достойнство. Неговите думи са действали върху сектантите и лъжеучителите тъй поразително, както действува мълнията.
От днешното апостолско четене, възлюблени християни, ние узнаваме какви препятствия е срещал, какви огорчения и обиди са нанасяли на първия измежду апостолите – апостола Павла, който най-много се е трудил за разпространението на евангелското слово. Враговете на апостола Павла, които са били и врагове на св. Евангелие, вървели по неговите стъпки и се стараели да разрушат и унищожат това, което той е създал: да разстроят устроената от него християнска община; да изскубят това, което той е посял; да изтръгнат истината и да насадят лъжата; вместо апостолско учение, да разпространяват свое лъжеучение. Освен това, лъжеучителите си служили с много клетви по адрес на апостола Павла, за да унижат апостолското му достойнство, да възбудят към него недоверие от страна на младата Галатийска община. С особено недоброжелателство те се отнасяли към апостол Павла, като апостол на езичниците, който по Божие откровение допускал да приемат християнството и езичници, без да бъдат обрязвани според Моисеевия закон. Лъжеучителите ходили по стъпките на апостола и там, дето той основавал нови сред езичниците църкви, говорили против него. След него заминавали те и се явявали стараейки се да убедят младите християни в това, че апостолът им е преподал не такова учение, каквото проповядвали другите апостоли. Сега ни е понятна скръбта на апостола за съблазните; понятно ни е и неговото негодувание против съблазнителите, също понятен ни е и упрекът, отправен към галатийските християни: „О, несмислени галатяни! Кой ви прелъга да не се покорявате на истината?“ (Гал. 3:1). Разбира се, на тая истина, която им е преподал апостолът.
Така е било във време на апостолите, така е и днес, тъй ще бъде и за напред. Съблазнителите в лицето на разни лъжеучители, еретици, сектанти всякога са били, а сега в дните на всеобщите човешки вопли и страдания са най-много. И в нас напоследък доста много са се появили. В нас има баптисти, методисти, лютерани, адвентисти, дъновисти и какви ли не още – всички те са приемници и наследници на тези лъжеучители, които са внасяли смут и съблазън между първите християни: „Горко на този, чрез когото влиза съблазънта в света“ – казва се в св. Евангелие. И днешните лъжеучители, подобни на ония от апостолското време, в своята дейност по отношение на Православната църква действуват тъй, както са действували и техните предшественици, а именно : главната им цел е да оклеветят пастирите на църквата. Затова в един глас те викат, че служителите на църквата не са на нужната висота, че църквата не е жива, а мъртва и т.н.
Винаги да помним, братя и сестри, че религиозната истина е в Православната църква. Тя е стълб и утвърждение на вярата. Църквата е една несъкрушима кула, в основите на която лежи Христовата истина. Прочее, да бъдем верни чада на Православната църква, която е апостолска и вселенска, която е истинска пазителка и проповедница на Христовото учение; да не се смущаваме от обидите и оскърбленията, които се нанасят на църковните служители, защото, ако лъжеучителите са оскърбявали св. апостоли, то що остава за нас, недостойните негови раби, които проповядваме не човешко, а божествено благовествувание.
                   
А м и н

                                                  
От Сборник проповеди – съставил прот. Иосиф Милошев

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60