"Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде " (Мат. 6:33)

 

  В живота се различават две основни ценности. Едната е материална, а другата - духовна. Те съответствуват на двете природи у човека - тялото и душата. Едната ценност задоволява нуждите на тялото, а другата - тия на душата. Ние, християните, вярваме, че едната и другата ценност идат от Бога, Върховния Творец и Разпоредител на всичко съществуващо. В кръга на едната ценност са земните блага, без които тялото не може да съществува: храна, питие, облекло, въздух, слънце. В кръга на другата ценност са и небесните блага, без които душата не може да съществува: вяра, надежда, любов, правда, мир и радост в Бога. Тая чисто духовна ценност Господ Иисус Христос нарича в днешното евангелско четиво царство Божие. Той изтъква, че духовната ценност стои по-високо от материалната, от храната, питието, облеклото, въздуха, слънцето. Затова тя трябва да бъде търсена на първо място. Намери ли се тя, другата, материалната ценност се придава естествено на човеците.

"Първом, - ни учи Спасителят, - търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде".

Търсете първом царството Божие! - Царството на благодатта Божия, която, щом се докосне до човека или до човешкото общество, ражда в него вяра жива и светла, надежда голяма, твърда като гранит, любов безпределна, каквато Божиите човеци могат да имат, правда, без която светът може да се превърне в пустиня, мир, към който се стремят всички честни и добри хора и народи, радост в Бога, която е достигнат идеал на светиите, на всички членове на тържествуващата Небесна Църква.

В началото на евангелското четиво Господ Иисус Христос изтъква, че човек тогава може да има правилен възглед, правилно разбиране за материалната ценност, за материалните нужди и блага, когато има здрав, непомрачен от груби страсти и влечения ум, който, тъкмо като такъв, е жив светилник за всички други негови способности.

"Светилото за тялото е окото, - казва Той. -Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, която е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" (Мат. 6:22-23).

Ако окото на човека е чисто, т.е. ако умът, който гледа през него, е чист, непокварен, цялото тяло се изпълня със светлина, всичко, което се прави за него, е благородно и чисто. Ако окото на човека е лукаво, т.е. ако лукава мисъл прозира през него, ако не ангел, а демон гледа през него, цялото тяло се изпълва с тъмнина, целият живот на човека потъва в мрак, превръща се в ад. Умът е светилник. Окото е светило. Ако светилникът бъде задушен и изгасне, ако светилото престане да свети, колко ли голям може да бъде мракът? Когато окото е чисто, светло, непокварено, през него леко минават лъчите на царството Божие и обливат с меката си светлина околната шир на живота. Когато окото се замърси и замрежи от лукави помисли, от кални намерения, от жестоки егоистични набези, от него изчезват и последните животворни следи на царството Божие.

Като изтъква тоя факт, Богочовекът напомня, че е невъзможно с еднаква сила, с еднакво увлечение да се търсят едновременно и двете ценности, материалната и духовната. Тая си мисъл Той представя образно с думите: "Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона" (ст. 24). В живота на всеки човек тежи повече или едната или другата ценност. Този, който е отдал цялото си внимание на материалните блага и нужди, който е превърнал тялото си в култ и мисли само за това, какво ще яде, какво ще пие и с какво ще се облече, и казва, |че служи на Бога, не говори истината. Той е много далече от царството Божие.

     В широкия свят понякога човек може да поддържа две мнения, противоположни едно на друго. В областта на религията, където сърцето на човека се свързва със сърцето на Бога, това не е възможно. Ако за един вярващ човек Бог е Бог, пред очите му не е възможно да има и други божества, идоли различни, каквито хората си издигат и им се кланят често пъти до земята. Ако за човека материалният свят е единственият кумир, в душата му няма място за Бога, той стои пред опасността да изгуби за себе си безвъзвратно духовните радости на царството Божие.

     Господ Иисус Христос осъжда прекомерната грижа за земните блага за сметка на духовните ценности, от които фактически зависи спокойствието, мирът, щастието в живота. "Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?" - пита Той (ст. 25). Превърне ли се тялото в кумир, станат ли материалните блага не средства за живеене, а единствена цел на живота, тревогата, превръщаща се не рядко в буря, иде естествено, защото човек устройва живота си противоестествено. Нима това не е една от най-очевидните истини, една от аксиомите на живота? Кой поклонник на своя стомах, на прекомерния ламтеж за земни блага, кой користолюбец има мир в душата си? Нима има някъде изграден земен идол, свързан с безкрайна алчност за пари и богатства, с безкрайно егоистично суетене, около който да не се носят въздишки, стенания, вопли, плачове? Няма по-страшна трагедия в живота от трагедията на идолопоклонничеството. Когато човек изпусне вечните духовни ценности на правда и любов, на честност и вярност към светлите идеали на живота, които носят мир и радост на всички хора, става неминуемо идолопоклонник, езичник не само в разбиранията, но и в кръвта си. В него закипяват във вряща отрова страстите скъперничество, алчност; в него нахлуват със смъртоносна сила демоните на ненавистта и омразата, на пъклените замисли и кроежи, на коварството и подлостта, на лицемерието, измамата и лъжата, на безжалостната кървава стръв.

     Не дни, не месеци, не години, а векове, много векове човечеството е страдало и продължава да страда тъкмо от тоя демонизъм в живота, който Спасителят на света нарича служение на мамона, езическо божество на прекомерната алчност забогатство. Тогава, когато брат настръхне срещу брата за педя земя, когато народ се хвърли срещу народ за мрачните угоди на ада в света и превърне земните простори в пожарища и развалини, мамонът тържествува, а небето плаче с разплаканите сърца на милиони осиротели и загубили подслон, утеха и надежди човешки същества. Затова Господ Иисус Христос предупреждава: Не се грижете прекомерно затова, "какво да ядете и да пиете" и "какво да облечете". "Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?... Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това" (ст. 25-32). Тези благодатни думи на Богочовека значат: не превръщайте грижите си за тялото в идолопоклонство, защото станете ли в живота си езичници-идолопоклонници, вие сте далече, премного далече от Бога на любовта, мира и радостта, вие ставате неминуемо роби на страстите си, проводници на ада в живота.

Разказваше се някога за трима братя, които наследили от баща си твърде голямо богатство, те имали всичко, от което се нуждаели, за да живеят щастливо и спокойно на земята. Когато благочестивият им баща умирал, един завет им оставил: "Живейте като братя. Не се разделяйте. Задомете се. Народете деца. И всички да живеят заедно в хубаво, голямо, щастливо семейство!" Когато той говорел това, сълзи течали от очите му, че не може да види тоя идеал осъществен, че си отива от този свят. "От другия свят - казал той - аз ще ви се радвам, като ви видя щастливи". И тъй издъхнал.

Двама от братята приели тоя съвет като светиня за себе си. Но единият решил да вземе своята част от имота и да живее отделно. План имал тоя да умножава и преумножава имота. Отделил се и почнал да изпълнява тоя план. Започнал някакво предприятие, сдружил се с измамници, извършил под тяхно влияние престъпления и влязъл в затвора. Тъй изгубил всичко. А другите двама братя се отдали на задружен братски труд, задомили се. Издигнали голяма хубава обща къща. Тук се народили деца. Закипял щастлив, радостен живот. Излязъл братът от затвора като сетен сиромах. Накъде да тръгне? Какво ново да предприеме? И кой вече ще повярва неговата честност? Нали това е един престъпник, излязъл от затвора за извършени грабежи и насилия? Мислил той, твърде много мислил, размислял и най-после се решил да хлопне на вратата на своите братя, да ги помоли да се смилят над него, да го приемат като ратай при себе си, да му дадат там някое местенце в конюшната, да гледа и пасе конете, да оре нивите. Решил се, върнал се от града, където бил затворен, в село и хлопнал на вратата им. Наизлезли братята, жените |им, децата, видели го брадясал, измъчен, не приличащ на човек, окъсан, изнемощял, прегърнали го и със сълзи от радост го приели завинаги при себе си като скъп брат на мъже и жени, като мил чичо за многобройната щастлива челяд.

      Когато Господ Иисус е казал: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда", тъкмо това е искал да каже: Не забравяйте, че всички вие, човеците на земята, сме братя при наличието на един небесен Баща. Осъществете Неговия завет: живейте като братя, обичайте се като братя. Трудете се един за друг като братя. Умножавайте и преумножавайте земните блага, но като братя, които имат всичко общо, които са едно общо голямо семейство в света. Това е всъщност Неговата света правда. Обикнете ли се като братя в Негово име, заживеете ли с Неговата безкрайна любов, с чистота, искреност и вярност един към друг, всичко това, другото, материалната ценност, храната, питието, облеклото, ще ви се придаде. Вие в задружния общ братски труд ще го получите естествено, мирно, щастливо и в такова голямо изобилие, в каквото дори не можете да си го представите, когато егоизмът е в душите ви.

     Къде отиде братът, след като излезе от затвора? - При братята си. Приеха ли го те? - Приеха го и то с радост, с преголяма радост. Защо? - Защото той е техен брат. Има една поговорка, която казва: "Брат брата не храни, но тежко на този, който няма брат". "Жал ми е - казваше веднъж един човек, -че нямам брат. Сам самин съм в живота". А друг, който го слушаше така да се оплаква, му каза: "Как тъй сам-самин? Та нима другите хора, които живеят около тебе, не са твои братя? Нима народът, с който ти се трудиш на тая преблагословена от Бога наша хубава, свободна, обща земя, прескъпа родина наша, не е твой брат?"

     Ако някой след тия разсъждения, е все още в недоумение и запита: що е всъщност царството на Бога в живота, такъв отговор може да му се даде: то е братство между човеците, произтичащо от живата и неразривна връзка с общия небесен Отец. Царството на оня баща, който имаше трима сина, остана само в пределите на двамата от тях. Единият загуби това царство и стигна до затвора. Когато обаче излезе от него и се почувствува трагично сам-самин, той се сети за това преблагословено и щастливо царство на братската любов и наново влезе в него като скъп и желан, многообичан брат.

     Когато Господ Иисус ни говори: погледнете птиците небесни, взрете се в полските кринове, иска да ни каже: като гледате тях, как се развиват, как живеят, как се множат, как хубавеят под топлите грижи на небесния Баща, старайте се да добиете в себе си божествени импулси за такъв труд в живота, който да ви спасява от опасности и угрози и да носи за всички ви истинско спасение.

Знаете ли историята на един голям африкански пътешествени- Мунго Парк, за когото навремето поети са се надпреварвали стихове да пишат, да възхваляват геройството му в една от най-страшните африкански пустини? Нападнат бил той в тая пустиня от разбойници, ограбен, съблечен гол, изпоранен и повален полумъртъв точно тъй, както е станало в притчата за милостивия самарянин с оня нещастник, който пътувал от Йерусалим за Иерихон (Лук. 10, 30). Оставен в такова трагично състояние, сам, безпомощен, страдащ и охкащ от тежки рани, заплашен да умре от глад, като се посъвзел малко, той насочил погледа си към някаква скала, по сухата и безжизнена снага на която се виждал мъх. Взрял се той в това мъничко, дребничко, ситно, нищожно растение, хванало живот и възможност за живот тук, в тая безводна, суха, мъртва пустиня и си казал: "Ако Бог Си е дал толкова труд да даде живот на това нищожно растение в тая безжизнена пустиня, колко ли повече Той ще се погрижи за мен и не ще ме остави да загина?" При тая размисъл той намерил достатъчно сили в себе си, достатъчно смелост, твърдост да стане, да продължи пътуването си и да стигне до целта си, воден и закрилян от Небесния Баща.

Гледайте птиците небесни, гледайте криновете полски, глидайте мъха в пустинята! Кой се грижи за тях? Ако Бог дава на тях живот и красота и всичко, което им е нужно да живеят, колко повече Той ще даде и нам, ако разбираме волята Му и живеем по законите на царството Му?

Който знае тази истина, не се плаши от никакви трудности, както не се уплашил пътешественикът в пустинята на черна Африка. Той се бори срещу трудностите и създава блага, необходими за царството на любовта и на мира, на правдата и на живота.

Спасителят учи, че царството Божие не трябва да се търси навън в някакви земни предели и очертания. То е преди всичко вътре в човека, който пази в себе си жив завета на небесния Баща, който чевствува в себе си Бога и Неговата правда. То е вътре в човека като просветлено от Бога съзнание, като чиста и светла мисъл, като най-чисто настроение на мир и на радост безкрайна, като подтик непрестанен за благородни намерения, |постъпки и дела, като непрестанен труд за благото на ближните, за доброто на родината, на света, като нестихваща борба и жертва за правдата в света. То е от такова естество, че не се намира в материалната ценност на живота, но я освещава и я прави реална ценност, ценност не за вражди, гонения, грабежи и войни, а за мир и за радост на всички. То е в духовната ценност на живота, то е самата тая духовна ценност, която прави живота смислен и хубав.

Св. ап. Павел казва, че "царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа" (Римл. 16:17), че то постепенно излиза из вътрешния мир на човека и се изгражда в живота като светла сграда на духа, основа на която е Богочовекът Иисус Христос (1 Кор. 3:9-11).

Спасителят оприличава това чудно царство "на синапово зърно, което човекът взе, та посей на нивата си, което е най-малкото от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прелитат и се подсланят под клоните му" (Мат. 13:31-32). От красива божествена мисъл, от благодатно настроение едва забележимо вътре в човека, от малка искра на проблясък вътре в душата, то израства навън, превръща се в мисъл-живот, в настение-живот, превръща се в огън благодатен, кортто изгаря всичко нечисто, в светилник, който свети нашироко, в слънце, което дава и на мъха в пустинята живот, в дърво, по разлистените клони на което птички пеят и плодове зреят, вкусни и сладки, винаги нови и нови, никога несвършващи се.

Това е едно царство, което не само в същината си е правда, мир, радост в Бога и в живота, но и в средствата, чрез които завладява света, е такова, -царство на борба за правда чрез правда, царство на борба за мир чрез мир, царство на борба за радост чрез радост. Поради това то е не само в замисъла си, но и вечно в целта си. То започва с всеки човек, който го приеме и трае по целия му път по земята и влиза заедно с него във вечността. То започва и не свършва. Започва с малко зрънце и расте непрестанно, докато стане огромно дърво, което да обгърне с клоните и плодовете си цялата земя, целия безкрай.

Някога Наполеон, подобно на редица други свои предшественице-завоеватели, създаде желязна армия, покори много земи, направи голямо царството си. Но когато то рухна от собственото си безсилиие, на остров Света Елена, където бе изпратен пленник, той се замисли над онова, което направи и произнесе бележити думи, които никога няма да се забравят: "Моето господство се свърши. Аз го основах върху меча, върху шпагата. И затова то си отиде. Иисус Христос основа царство върху любов. И затова то вечно ще трае."

     Имат ли нужда тия думи от тълкувание? Не. Защото те са сполучлив извод от дълговечния опит в историята, извод от самия живот: нетрайно е това, което няма в себе си дух и живот. Трайно, вечно е това, което се основава на духовната ценност, на благодатта на царството Божие.

Когато ние живеем с духа на Спасителя на света, когато имаме Бога в себе си, всъщност ние имаме неговата правда, която значи осъществена братска любов, имаме мир и радост, които Всевишният ни дава. Домът на тримата братя, които в края на краищата заедно осъществиха завета на своя скъп баща, беше дом на мир, на правда и на радост. Светът може и трябва да се превърне във величествен и светъл дом на правда, мир и радост за всички свои обитатели-братя. Това значи царството Божие да дойде на земята в пълната си сила, според както ние, християните, се молим всеки ден в Господнята молитва: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти!..."

     Истинската, най-съкровената, светата същност на живота според Евангелието е царството Божие. Всичко останало, което ние наричаме материална ценност, е придатък към него, както е придатьк към нашите покупки в магазина хартията и шнурът, които ги покриват и свързват. Кое е ценното, най-ценното, за което сме отишли в магазина? Онова, което е вътре в пакета, или хартията, която го обвива, шнурът,с който тя е свързана? Разбира се - онова, което е вътре в пакета. Хартията и шнурът са също ценности, необходими за самия пакет. Но най-ценното е вътре в него.

Кое е по-ценното - материята ли, в която живеем, която ни дава обвивката на пакета - храна, облекло, въздух, питие - или духът, съдържанието на пакета, духовната ценност, която движи материята и я пресъздава тъй, че ценността и да бъде винаги в полза на хората?

Господ Иисус Христос ни завещава да се молим за доброто съдържание на пакета, за царството Божие. Апелира към нас да се трудим и да се борим за него. Дойде ли то в душите на всички хора и народи по широките земни предели, брат срешу брата никога не ще настръхва, личности от рода на Наполеона не ще размахват меча си, хората ще престанат да се делят, народите граници непристъпни не ще имат, всички ще бъдат едно в братска, всеединна, щастлива любов.

Та нали това е идеалът на пророците от най-стари векове? Нали това е идеалът на новия свят, който се строи с мир и с правда?

"Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде!" - говори Божият Единороден Син, Спасителят Христос Господ. Нему заедно с Отца Бога и Пресветия Дух Божий слава сега и довеки. Амин.