Братя и сестри, на пръв поглед нищо чудно в това, че на поканата за голямата вечеря, според свидетелството на днешното литургийно св. евангелие, не се отзоваха поканените. Наистина, те бяха възпрепятствани и от по-важни за тяхното земно благополучие и дългоденствие задължения. Какво от туй, че изпуснаха най-богатата, единствена, може би, през живота им вечеря, когато нивата осигуряваше за много години блага, когато петте рала волове подпомагаха завидно благосъстояние, когато, още повече, женитбата създаваше жадувано семейно огнище с най-чисти радости в тоя свят?
Пък и Сам Господ създава и благославя нашето земно благополучие и щастие. С присъствието на сватбата в Кана Галилейска Той посочи, че съпружеството и раждането на чеда от него са съгласни с Божията воля. Още на Адама и Ева Бог каза: „плодете се и множете се, пълнете земята и я обладайте“ (Бит. 1:28). На друго място в св. Писание, с думите на което Бог говори през вековете на целия човешки род, четем, че пророк Елисей имаше не пет, а дванайсет рала (волове) и сам беше при дванайсетото (III Цар. 19:19). Но тяхното притежание за обработката на големия му имот не бе пречка да получи двойно по-голяма благодат от св. пророк Илия, който ни поразява с ревността си за Божия слава.
Така че, когато е дума за вечеря от тоя свят, ако ще да е най-пищна и изрядна, зоват ли ни блага, свързани с благополучието и благоденствието ни за много години, за цял живот, може да се каже, че сме напълно извинени и оправдани, ако не се отзовем. Дори не е ли безумие от наша страна за една вечеря да рискуваме и загубим земното си препитание?
Обаче тук, братя и сестри, Христос Господ говори за друга вечеря. Той говори за покана на вечеря в Царството Божие. И същото то не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Римл. 14,17). Значи то не е материално, веществено благосъстояние. Царството Божие е трапеза, вечеря, на която вкусваме нетленната храна, всеоживототворяващите плодове на Св. Духа. Те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22,23). Първом на тая вечеря ни зове и кани Христос Господ, защото тук ще вкусим и получим насъщно-необходимото, онова, без което не можем, ако искаме от сърце да се радваме на живота.
Отзовем ли се на поканата за вечеря в Царството Божие, женитбата ще ни донесе
жадувано щастие и благополучие. Тя ще произраства и процъвтява от неизтръгваемите корени на истинската обич и радост. В семейството – между родители и чеда – ще има непринудено, вдъхновено съгласие, единодушие. Всички тука ще се надпреварват да изразят един другиму най-добрите си чувства. Не може да бъде другояче, защото бракът и домът, които първом дирят трапезата на Царството Божие, т. е. първом черпят сили от обичта, мира и правдата Христови, никога не ще бъдат лишени от източника на живота. Тук ще се подготвят ковачите на лично щастие и творците на народностно благосъстояние.
Отзовем ли се на поканата за вечеря в Царството Божие, тогава и имотът, нивата, които купуваме, ще ни дарят с преизобилието на плодовете си. Защото първом нашата душа ще е нива, почва, из която произрастяват трудолюбието и дълготърпението, вярата и надеждата в Бога. Благодарение на тия благодетели и пущинаците ще превърнем в оазиси. Сами ще имаме достатъчно и предостатъчно блага – спокойно и доволно ще се отморяваме под украсената с много и сладки гроздове лоза. Същевременно домът ни ще бъде Авраамов дом, в който изнурения и гладния ще намират жадувана почивка и трапеза. Такива плодове – добродетели ще последват от покупките и продажбите ни, защото Всеподателят – Бог – поради искреното ни участие в духовните блага на трапезата в Царството Божие, с щедра десница ще благоволи и умножи имота, нивите ни.
Отзовем ли се на покана за вечеря в Царството Божие, Бог ще помогне да си купим и две, и пет и повече рала волове – може да притежаваме и повече от шестнадесетте рала на пророка Елисея. Нещо по-добро дори можем да сторим – с ралата и плуговете си, с работния добитък и земеделческите си машини да помагаме на по-бедните стопани от нас. И това ще го сторим не по заповедта на земната власт, а преди всичко по непреодолимата повеля на християнското милосърдие и състрадание в сърцата си. Тогава ще се радваме не толкова, защото са пълни нашите хамбари, а защото сме помогнали да осигури прехраната си нашия по-беден съселянин – брат. Не е възможно, щом един християнин първом е обърнал очи към Царството Божие, да не бъде благословен щедро – преизобилно от Бога. Но също не може той да се затвори за самодоволно благополучие, в грубо себелюбиво благоденствие. Винаги драговолно и доброволно той тича да услужи, помогне на малоимотния и бедния.
Ето, братя и сестри, какви благодатни, живородни са плодовете от искреното ни участие на вечеря в Царството Божие. Но общо взето, в тукашния си живот рядко или малцинство вкусват от тия плодове и то само по наша вина.
Ние вършим всичко наопаки: - гоним плътските наслади, материалните блага,
грубо себелюбивото ни добруване. А не искаме да знаем за духовното си обогатяване, за нравственото си възраждане, което е основата на човешкия живот. В такъв случай не можем да бъдем честити и щастливи в брака, защото тук нас ни блазни и привлича не чиста и себепожертвувателна обич, а чувствени наслади или материални облаги. Не можем от сърце да се радваме на каквото да било земно брлагополучие, защото в ненаситния си ламтеж за по-красиво и по-богато уреждане на личния свой дом или живот, възбуждаме само злобата, завистта и заканителната мъст на по-бедните и изоставени около нас. Вместо да се радваме на всичко, що имаме и използваме, заставени сме да бдим, да сме на щрек, да не би крадци да ни ограбят, да не би разбойници да ни връхлетят и погубят.
И с право се боим, понеже, без да обръщаме внимание на зова за вечеря в Царството Божие – на зова да се насищаме с правдата и истината, с мира и любовта Христови – ние, без да ни мигне око, без да ни трепне сърце, не се колебаем да вършим нечестни сделки, не се срамуваме да ограбваме и мачкаме беззащитния и слабия. Така е, не бързаме пред всичко към вечерята в Царството Божие, което ще рече, не храним ли душите си и не ги ли възрастяваме с плодовете на Св. Духа, ние ще бързаме към трапезата на сатанинското сборище, т. е. ще участваме на срамни гощавки с блудници, идолослужители, прелюбодейци, крадци, користолюбци, пияници, хулители (Iкор. 6:9), които няма да наследят Царството Божие.
Затова, братя и сестри, нека престанем да вършим всичко наопаки, - нека преди жадно и лакомо да берем и изяждаме плодовете на дървото на живота, най-напред да се погрижим за корените му – да ги насадим на плодородна почва и да ги напояваме. Само когато внимаваме за корените, винаги и ще се радваме на преизобилни и сладки плодове. Вършим ли обратното, а то е, късаме ли само плодовете, без да поставим в най-благоприятни условия корените, скоро ще видим едно безполезно, изсъхнало и проядено от червеи дърво. Плодородната почва, на която растат, цъвтят и вържат плодовете на градината в Царството Божие, това са ангелските добродетели, а напояването, животворното слънце, които най-мощно подпомагат растенето, това е християнското благочестие, смирение и служение. Това са нищо друго освен благодатните плодове на Св. Духа, които ние получаваме начело със св. кръщение в църковните тайнства, но най-живородната сила на Когото ще почувстваме, когато не се уморяваме духовно да бдим над себе си и винаги горим от желание да правим добро, особено като въплощаваме ангелската обич и милост. Тогава ние ще бъдем неизказано по-щастливи и от най-богато задомените младоженци и от най-ублажаваните първенци на тоя свят. Защото плодът на делата ни ще бъде чистота, святост, духовно съвършенство, а краят, завършекът на земното ни битие ще бъде живот вечен (Римл. 2:22).
Ето какно изповядват живите съсъди на Св. Духа, - тия, които на тоя свят може и да нямат къде глава да подслонят, но с вседушевна ревност се отзовават на поканата за вечеря в Царството Божие. Из глъбините на сърцата им заедно със св. апостола Павла извират думите: „сметат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме“ (II Кор. 6:9,10). Очевидно, който първом бърза за вечеря в Царството Божие, да му липсват и насъщнонеобходими блага, той не познава разочарованието и отчаянието. И в изобилие, и в бедност, на лицето му винаги грее светла сърдечна радост.
А ето какво казват тия, трапезата на които е натрупана с преизобилието на земните плодове, но липсват плодовете на Царството Божие. Един американски богаташ, в разговор с приятел, чистосърдечно заявява: „Не съм нито с една йота по-щастлив сега, отколкото в дните, когато имах само това, което печелех от ранно утро до късна вечер. Вярвам, че бях щастлив, ако не и по-щастлив, когато бях беден“. Толкова по- нещастен е бил тоя богаташ, ако чрез дела на благотворителност не участвал на трапезата Господня, ако не е протягал милостива десница към бедни и нещастни, към тия, които Спасителят нарича Свои братя.
И тъй, братя и сестри, нека първом се отзовем на поканата за вечеря в Царството Божие. Това ще рече, нека първом завоюваме небесните, вечните съкровища. – Нека с всички сили пожелаем да живеем в правдата и истината, в мира и любовта Христови, нека се устремяваме, като живи членове на Църквата Христова, към тия и всички живоносни плодове на Духа Светаго. И чак след това да създаваме и припечелваме необходимите за материалния, за земния ни живот съкровища, блага.
Тогава само най-достойно ще изпълним съпружеския си и семеен дълг. Тогава само не ще бъдем лишени от всичко необходимо – нужно за целия ни тукашен живот. Нещо повече, Бог ще ни помогне да проявим обич и милост към бедни и страдащи. Тогава, когато на зова на християнската си съвест, на зова на св. Писание и Евангелие, на зова на църковната камбана за вечеря, за трапеза в Царството Божие, се откликнем от все сърце, ще се радваме на временните и вечни, на земните и небесни блага – Амин.

Свещ. П.п. Александров

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60