О, жено, голяма е вярата ти, нека ти бъде по волята  /Мат.15: 28/

Това са думите на нашия Господ Иисус Христос в днес прочетеното Евангелие за хананейката, която неотлъчно вървяла след Христа и Го просила за милост.

Голяма е вярата ти - Господ не само удовлетворил молбата на езичницата, като и оказал велика милост, но и похвалил на всеуслушание пред апостолите и народа нейната голяма вяра.

Да вникнем в цялото съдържание на днес прочетеното евангелско повествувание. Господ Иисус Христос, проповядвайки Евангелието за Царството Божие, минавал през Тирските и Сидонски места. Една жена-хананейка се приближила до Него и казала:”Помилвай ме, Господи, сине Давидов, дъщеря ми жестоко се мъчи от бяс /Мат. 15:22/. Наглед, в молбата на хананейката има всички качества на истинска молитва; майка плаче за своето най-скъпо същество, а въпреки това Господ продължил Своя път, като че не обръщайки внимание на молбата и. „Той не и отговори, - казва евангелиста, - нито една дума /Мат.15:23/.

Жената не се смутила от мълчанието на Христос и продължила да се моли. Тази непрекъсната молба извикала съчувствието на апостолите и самите те започнали да просят от Господа милост за нея. Тогава Господ отговорил:”Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев...не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата”/Мат.15:24-26/.

Всички сметнали, че тези думи би трябвало окончателно да отблъснат жената и да убият у нея всяка надежда, но тя с чувство на дълбоко смирение отговорила:”Да, Господи,/ние сме нищожни пред достойнството на Твоя народ/ ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им”/Мат. 15-27/.

Има ли сърце, което да не е разчувствано от дълбочината на тази молитва, изразена с тези прости думи на езичницата? Постоянно в живота и ние, братя и сестри, подобно на хананейката се сблъскваме с тежки изпитания, често се явяват случаи в които да покажем вярата си от своите дела/Иаков 2:18/. Затова и Господ, със своите думи отправени към хананейката, ни показва истинския път за спасение – голяма е вярата ти. Никога не трябва да роптаем срещу Бога, да се отчайваме, да се смятаме за забравени и оставени от Него. Никога не трябва да виниме когото и да било за нашето нещастие, вината за което често се явяваме ние и нашите грехове. По-добре е да се обърнем към съвестта си, да прониквам в дълбочината на душата си и тогава винаги ще намерим причината за нашите злини.

Хананейката се обърнала към Христос, в Него намерила помощ и утеха за себе си. Кое прегражда нашия път и не ни позволява да намерим и ние в Христа помощ и утеха за себи си. Никакви обстоятелства не могат да ни попречат да се приближим до Христа, ако нашия дух гори така, както на жената хананейка.

Христос със Своята благодат е много по-близо да нас, отколкото е бил до нея тогава. Той Самият призовава всички нас при Себе си:” Елате при Мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя”. Трябва само да прибегнем към Него с искренна, излизаща от дълбочините на сърцата ни молитва и Той няма да закъснее да ни изпрати Своята благодатна помощ и утеха.

Кой от нас, братя и сестри, не е изпитвал тази светла духовна радост, когато сърцето ни в молитвата като че ли се съединява с Христа, говорейки Му за всичко, което го тревожи, което иска и проси от своя Отец Небесен. Колко по-леко е на сърцето след такава молитва, тишина и мир обземат душите ни, и тогава искрено казваш:”Господи, да бъде във всичко Твоята воля”.

За съжаление не винаги в нас стигат сили в трудни минути на живота изцяло да предадем себе си на Божията воля, да възложим, по думите на пророка, на Господа своята скръб. Кое ни пречи? -  Маловерието! Молитвата е немислима без вяра. Затова и молитвата се явява жив плод на действената и сърдечна вяра. Отсъствието на жива вяра, ни лишава от възможността да общуваме с Бога – нашата надежда за спасение.

Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога /Евр. 11:6/, - казва свети апостол Павел. Без вяра е невъзможно да се наследи вечен живот, защото вярата е залог за истинските блага.

Един такъв пример на действена и сърдечна вяра е и днес чествувания свети свещеномъченик Харалампий – епископ на град Магнезия, в Тесалия, Гърция, живял през втория и началото на третия век при повдигането на гонението от римския император Септимий Север.

Епископ Харалампий открито проповядвал вярата в Истинския Бог и се стараел да отвърне езичниците от техните заблуди и от поклонението на идолите като казвал:”Господ Иисус Христос е изпратил апостолите, за да могат всички хора да се вразумят от тяхната свята проповед и да вървят неотклонно по пътя на светлината, истината и правдата и да не се покланят на идоли. Трябва да вярваме на думите, които ни указват пътя към вечния живот, а не да се прилепваме към дела, които донасят на душата вечна гибел!” Езическите власти уловили светия епископ и го изправили на съд, където свети Харлампий дръзновенно изповядал вярата си в Христа Иисуса и изобличил езическия мрак, като не се поддал на увещанията на съдията да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите.

Тогава го подложили на страшни изтезания – стържели тялото му с железни нокти, забивали в него гвоздеи, опалвали го с огън, разбили устата му с камъни, ала старецът с търпение мъжествено понасял всичко и говорел на мъчителите си така:”Благодаря ви, задето, като измъчвате вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов вечен живот!”...Бог по чудесен начин изцерявал раните на мъченика.

Виждайки изумителната твърдост на свети Харалампий, неговото Иовово търпение и проявата на Божията сила, множество езичници повярвали в Господа Иисуса Христа, приели християнството и мнозина от тях приели смърт и пострадали като мъченици.

Изцереният епископ-мъченик направил чрез силата Божия множество чудеса и призовавал езичниците да разберат истината и да повярват в Живия Бог. По заповед на императора свети Харалампий бил осъден на смърт чрез посичане с меч. Когато завели светеца на мястото на наказанието, той вдигнал ръцете си нагоре, насочил поглед си към небето и се помолил за всички хора: да им даде Бог телесно здраве и душевно спасение, да умножи земните им блага и да благослови плодовете на труда им.

„Господи, - казал той, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв, прости им греховете и излей Твоята благодат върху всичко!”

След тая молитва светият старец предал духа си Богу, преди палачът да докосне с меча шията му. Това станало на днешния ден в 202 г. когато светецът бил на 113 години.

Братя и сестри!
Нека всички с едно сърце и едни уста да се помолим: Светителю отче Харалампие, който по примера на хананейката спечели Божията милост с дълбоката си и несъкрушима вяра, моли се за нас Бог да прости греховете , да ни дава телестно и душевно здраве и да ни удостои с вечно спасение; да благослови и нашите трудове с обилни плодове и да излее Своята благодат върху целия ни живот и да ни сподоби с вечното царство! Амин!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60