Към Великия пост много подхождат следните думи на свети апостол Павла из Второто му послание до Коринтяните: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“ (6:2). – Да, Великият пост наистина е най-благоприятното време за духовни подвизи и духовна обнова, най-благоприятното време за спасение на душата чрез очистването ú от грехове!  - И през това време, ако го прекарваме тъй, както светата Църква изисква, Бог – според казаното у пророк Исаия, - ще ни чуе и ще ни помогне (49:8).

Всичко в Църковното богослужение, като се почне от Подготвителните недели към Великия пост, е наредено тъй, че да ни води към постигане целта на Поста.

Колко отрадни, ободряващи душата примери ни се предлагат! ... И във всеки от тях ясно се долавя такова внушение: „Не падай духом, грешниче, и не се отчайвай за своето спасение! Ти си богат с грехове, но Бог е по-богат с милост; падни пред Него със сълзи, покай се със съкрушено сърце; нали Той е твой всеблаг и любим Отец, и много отдавна вече те очаква с разтворени обятия!“

Припомнете си, братя и сестри, началото на Подготовката! – Току-що се заговорва за покаяние, и ето, че на черковния праг стои смиреният митар: с наведен поглед, с обронена глава, с удряне в гърди и с тиха, но гореща молитва на уста, молитва, извираща из дълбините на развълнувано и измъчено сърце: „Боже, бъди милостив към мене грешника!“ (Лук. 18:13), - и стоя той дотогава, докато не излезе из храма оправдан.

На следната неделя – нова трогателна сцена! ... Ето блудният син, когото чужбина тъй негостоприемно посрещна и материално и морално опустоши, връща се в бащиния си дом, - и възрадваният отец със сълзите на любовта среща милото чедо, прегръща го и го целува, забравя цялото му минало и устройва богат пир по случай неговото връщане...

Още една неделя – и пред нас се разгъна във всичкото си величие картината на Страшния Божи съд. Как ужасяваща е тя за грешника, а как – утешителна за праведника! ...

След няколко седмици, на неделя Кръстопоклонна, посред храма сияеше светият Кръст Господен, оръдието на нашето спасение, - този Кръст, чрез чиято чудотворна сила разпнатият отдясно на Спасителя разбойник се възкачи от своя кръст направо на небето! Това спасително Дърво и сега приютява под своята животворна сянка всеки грешник, който със смирение наведе към неговото подножие своята обременена с грехове глава! ...

Още една седмица, четвъртата на Великия пост, и ние чествахме свети Иоана Лествичника. Пред нас застана тоя дивен подвижник с неговата чудна духовна Лествица, по която сам той се изкачи на небето и която е оставил в наследство нам, за да се упражняваме и ние във възлизане пак там, в нашето общо небесно Отечество...

А днес, в петата неделя на Великия пост, пред нас е пък Преподобна Мария Египетска, на която греховният свят готвел ад, а Бог, за нейния впоследствие свят живот, я удостои с рая.

Тя се отбила от правия път и се предала на безнравствен живот. Всичко принесла в жертва на греха: и красотата и свежестта на младежките сили, и душата и тялото ... И все по-дълбоко и по-дълбоко тъй затъвала в тинята на покварата, че изглеждало невъзможно да излезе от там...

На Кръстовден тя е в Иерусалим. Тук е свещената Голгота, тук е Живоносният гроб Господен, тук всяка педя земя е осветена от Божествените стъпки на Спасителя на света... Но Мария и тук живее така разпътно, че Адът ликува, а нейният Ангел Пазител плаче...

Иска да влезе вътре в светия храм, но някаква невидима Сила не я допуска, и всичките ú опити завършвали безуспешно. – Ето тук за пръв път заговорила нейната съвест, и заговорила така силно и заплашително, че Мария изпаднала в ужас: сега тя почувствала всичката гнусота на своето житие и страшната бездна на своето падение... На стената, в притвора на храма се намирала икона на Богоматер. В горчиви покайни сълзи Мария паднала ничком пред усърдната Застъпница на християнския род, просила нейната всесилна помощ и обещала да посвети занапред своя живот ней и на нейния Божествен Син. Риданията и молбата на грешницата били чути: сега тя вече свободно влезла вътре в храма и заедно с другите богомолци се поклонила на животворящия Кръст Господен. При излизането, с искрено сърдечно умиление и плач, отново коленичила пред иконата на Богоматер и чула от нея наставление: да се уедини в Задйорданската пустиня.

Какъв поучителен и същевременно утешителен урок за всички нас, християните-грешници, - урок: никога да не се отчайваме за своето спасение! – Кой би могъл да помисли, че в мрачната душа на Мария може да засияе светлината на Божията благодат? – А тя наистина засияла, и засияла така ярко, че Мария станала като че светоносен ангел...И само този ли пример имаме? – Не, те са много, извънредно много в Историята на Христовата Църква! – Кой е бил например разбойникът, разпнат отдясно на Спасителя? – Щом е бил разбойник, значи не е бил добър човек, и все пак той от кръста си премина в рая. – А преподобна Евдокия? – И тя е била такава голяма грешница като Мария. Но станала чедо Божие и била увенчана с небесна слава. – Ами преподобни Варвар? - ...Разбойник, който убил и ограбил до триста човека, в това число и двама свещеници. И той намерил милост и прошка у Бога! ... Не малко са примерите, при които на дело се изпълняват думите на Спасителя: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Мат. 9:13); „Син човечески дойде да подири и да спаси погиналото“ (Лук. 19:10).

Силен е, братя и сестри, грехът със своите съблазни, но благодатта Божия е безкрайно по-силна! Тя навред търси човека-грешник и го зове към покаяние. И никой не може да изчисли най-разнообразните призиви, които немлъкващо се носят за обръщането на грешниците... Кое подбудило Мария да остави пътя на греха и да застане на пътя на спасението? – Това, че невидима Сила не я допуснала да влезе вътре в храма и така ú отворила духовните очи да разбере причината, защо не може да влезе: понеже е станала, - както впоследствие тя сама казва за себе си, - „послушница на дявола“...И в нашия живот тая невидима Сила често, по свой начин, ни говори, за да се стъписаме и замислим върху нашето поведение. Но...спираме ли нашето внимание?...- Кое е заставило блудния син да дойде в себе си и да се върне из далечната страна в дома на баща си? – Гладът и бедствията, които го постигнали на чужбина. Чрез тях Бог му е говорил... Не се ли носи зовът на Небесния Отец и сред разните беди и скърби, които сполетяват в живота всякого от нас? – Но чуваме ли го? – Може би го чуваме, ала не искаме да го разберем!... – Кое възнесе разбойника от кръста направо в рая? – Собствените му страдания върху кръста и страданията на невинно разпнатия с него Иисус му отвориха сърцето и устата за молитва: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!“ (Лук. 23:42)... И ние търпим всевъзможни страдания и болести, често мъчителни. А кой от нас се досеща, че тук е налице не просто нещастна случайност, не съдбоносна непредпазливост, а - благодетелната Десница на Провидението, Което иска да ни отстрани от гибелния път?...Кое е вразумило преподобна Евдокия? – Старец Герман, пътувайки, спрял се да пренощува в дома, дето живяла и тя. През нощта той си чел на глас Давидови псалми и глави от Евангелието. Евдокия, която била в съседната стая и будна, се заслушала и чула всичко. И това така силно ú подействало, че тя се решила напълно да промени досегашния си греховен начин на живот... И нам Бог понякога изпраща благочестиви “германовци“, но слушаме ли ги?... Кое е заставило разбойника Варвар да се замисли и обърне към Бога? – Една вечер той се върнал с богата плячка, и предоволен започнал да я разглежда и да ú се радва. Но изведнъж почувствал силно отвръщение към своите престъпления и жал за хората, които е нападал, измъчвал и убивал. Пред очите му се мяркали локвите, проляна от него кръв...Размислил се... Спомнил си за Страшния Божи съд...Съвестта заговорила. Терзан от нейните угризения, Варвар отишъл при свещеник, изповядал греховете си, три години се каял и после се уединил в една гора и се предал на спасителни подвизи...Светли размишления понякога озаряват и нашата грешна душа, но за дълго ли? – Това не е слънчева светлина, - туй е мълния: ето тя е блеснала, осветила, и вече я няма, - а у нас пак е страшна тъмна нощ!...

Вижте, братя и сестри, колко грешници, и при това големи грешници, са се обърнали и застанали на пътя на спасението, и то са се обърнали по повод на случаи, каквито и нас спохождат и от каквито сме отвред заобиколени, като с въздух. Всеблагият Божи Промисъл никого не оставя без Своята грижа и постоянно чука и буди нашата дремеща съвест. Трябва да се пробудим от греховния сън и бодро и смело да тръгнем по новия път, сочен ни от Пръста Божи и водещ ни в Царството на светлината и блаженството!...

Но да се върнем, слушатели, отново към Мария Египетска!... Ние я оставихме в Иерусалимския храм. Сега тя вече е в Задйорданската пустиня. Отишла е там, за да се кае, а главните подвизи на покаянието са: постът, молитвата и борбата със страстите и изкушенията. Четиридесет и седем години прекарала в пустинята. Със себе си донесла два и половина хляба, а след това се хранила от оскъдната растителност, каквато пустинната камениста и безплодна почва могла да ú предложи. Ето какъв е бил нейният пост!...А молитвата ú? – Тя се молела дене и ноще, обливайки се в покайни сълзи: молела се ту при палещ зной, ту при леден студ, нямайки нито покрив, нито обувки, нито дрехи; молела се в самота и тишина, нарушавана само от воя на диви зверове; молела се, докато въпреки природните закони, се издигала от земята и стоела във въздуха. Водила упорита борба със страстите, с лошите мисли и грешните пожелания, които често се пробуждали и оживявали в нея, борила се с нападенията на лукавия и с неговите нечисти внушения. Простряна на земята, тя викала към Бога за помощ и не ставала, докато не се усмирело сърцето ú... И този изумителен подвиг на пустинно покаяние се продължавал цели четиридесет и седем години! И се извършвал не от ангел, а от обикновен подобострастен нам смъртен човек!...Затова пък този човек, с Божията благодат, станал като че ангел: Мария преминавала през река Йордан като по сухо, през време на молитва, - както вече казах, - издигала се във въздуха, знае името на дошлия при нея старец Зосима, когото за пръв път вижда, знае, че той е свещеник и то от много години, чете мислите му, вижда и предсказва бъдещето... Пред Зосима тя се изповядала, той я е и причастил...

Разбира се, такива покайни подвизи, като тия на Мария Египетска не са по нашите сили!... За нас е достатъчно да прекараме Великия пост: в молитва, постене, искрено сърдечно покаяние и приобщаване със светите Христови Тайни; през тези свети дни да не се препъваме в „камъните“ на съблазните и греха, да обуздаваме нашите страсти и светски влечения, да се въздържаме, - както ни съветва свети апостол Павел, - „от всякакво зло“ (1 Сол.5:22).

Братя и сестри, преподобна Мария Египетска е не само образец на покаяние, но е и наша молитвеница и усърдна помощница в това велико дело. Тя върху себе си е изпитала тежкото бреме на страстите и от опит знае колко трудна е борбата с тях... С християнска твърдост и храброст е издържала тази страшна битка и спечелила победата. Мъжествено, с Божия помощ, е преодоляла своята греховна природа и с безпримерни подвизи на истинско покаяние е изкупила своята вина.

Сега тя е в светлия Сонм на Небожителите, увенчана с победния венец на славата и блаженството и има дръзновението да ходатайства за нас пред Престола на Божието милосърдие. – Нека я призоваваме на помощ всеки път, когато нашата воля слабее в борбата с греха, - и трябва да вярваме, че тя, която добре познава немощта и неждата на човешката природа, непременно ще се озове!...

А в тая минута нека ú се помолим тъй: Духовна наша Майко, преподобна Марие, моли Христа Бога да ни прости съгрешенията и ни помагай достойно да продължим и завършим поста, та с възродена душа да посрещнем избрания и свет ден – Празника на Христовото възкресение и с чисто сърце да го славим! – А м и н!
    
† Доростолски и Червенски митрополит СОФРОНИЙ

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60