Драги братя и сестри, права е народната пословица, която казва, че всички добрини никога не се събират заедно. Едно ако има – друго няма, едно ако е хубаво, друго не е хубаво, едно ако може – друго не може...
Умни, здрави, богати, от знатен род и в завидно обществено положение били Иоаким и Ана. Едно, обаче, им липсвало – нямали рожба от сърце. Не само че не могли дав кусят от толкова жадуваната от тях родителска радост, но трябвало постоянно да пият от горчилките на хорските упреци, които, по тогавашните нрави, считали бездетството за позор. Ден и нощ мир нямали те в душите си. И това цели петдесет години! – Един ден, след като и самият първосвещеник, в храма публично оскърбил Иоакима, заради бездетството му, достойният потомък на славния цар Давид се почувствувал като от гръм сразен. Уповавайки се на Бога, в силно разкаяние и сълзи на очи обещал да се уедини в пустинята и да прекара 40 дни в пост и молитва, та ако това изпитание е за някакъв грях, Бог да го помилва. „Нека мене сълзите бъдат храна и пустинята дом, докле прояви към мене милостта Си Господ Бог израилев!“
Инцидентът в храма с Иоакима още по-тежко огорчил Ана.
Един ден тя седяла в градината, заета с ръкоделие. В мъката си поради своето нещастие, която никога не я напускала, тя в един миг вдигнала неволно поглед към небето, и въздъхнала сякаш да й олекне. В това време, в клоните на дървото, под което се намирала видяла птиче гнездо с малки птиченца. Изведнъж скръбта й станала още по-тежка. И тя, силно развълнувана, се провикнала молитвено: „О, Боже, и птиците небесни имат своите птиченца, и, зверовете земни – свои малки, и, земята принася плодове, а аз? Нима аз съм най-грешна на света, та ме лиши от щастието да бъда майка?“ Това като казала, се заобливала в сълзи. И ето Ангел Божий се явява и й казва: „Ано, Ано, чута е твоята молитва. Въздишките ти стигнаха до Господа. Той видя сълзите ти. Ти ще родиш преблагословена дъщеря. Чрез нея ще бъдат благословени всички земни племена и ще се даде спасение на целия свят. Ти ще я наречеш Мария.“ – Същият час Ангелът се явил и на Иоакима и му казал: „Иоакиме, Бог чу молитвите ти и прояви към тебе Своята милост. Жена ти ще роди дъщеря. За това рождение ще се зарадва цял свят. Ето какво ще ти пакаже истината на моите думи: иди в Иерусалимския храм Господен. Там при златните врата ще намериш жена си, на която е вече възвестено същото.“
И наистина, изпълнили се дните и Ана родила дъщеря, бъдещата Дева Мария, майката на Сина Божи, Иисуса Христа, Св. Богородица. Това именно и събитие празнуваме днес.
Св. Богородица!
Драги братя и сестри, знаете ли всички що е за света Св. Богородица?
Край Назарет има една чешма с кристално бистра и чудно хубава вода. Тая чешма и до днес се нарича Марийна или Богородична чешма. Защото от нея черпела вода Божията Майка. От тогава водата добила и една особена целебна сила.
Ето такава чешма е и животът на св. Богородица.
Разликата е в това, че водата на чешмата при Назарет тече само там, а тая, която тече из живота на св. Богородица, тече навсякъде, дето живеят християни. И още: оная край Назарет утолява само жаждата на тялото, докато оная, що се разлива по целия християнски свят, утолява всички човешки жажди – телесни и душевни.
Който иска нравствена чистота, да дойде и да пие – св. Богородица бе по-чиста и от херувимите. С нея не можеха да се сравнят и серафимите.
Който иска да усили вярата си, да пие – по стълбицата на своята чистота и вдъхновена вяра св. Богородица стигна небето.
Който иска да се научи как да се справя с трудностите и страданията на живота, нека пие – Св. Богородица понесе страданията на цял свят като гледаше страшната смърт на своя Син и Син Человечески.
Който иска да му се простят прегрешенията, нека пие – Св. Богородица е най-авторитетна ходатайка и застъпница пред Съдията на света Христа Господа. Няма грешник, за когото тя не би се смилила и застъпила.
Който боледува да дойде и да пие – Св. Богородица е източникът на всички изцерения.
Който иска да стане свят, а такива, по думите на Спасителя, трябва да бъдем всички, нека дойде и да пие – Св. Богородица е по-свята от всички светии. На небето в Царството на светостта нейният Син е пръв, тя е втора.
Който иска да се прослави, нека дойде да пие – Св. Богородица богодухновно прорече: „ето от сега ще ме облажават всички родове, задето Силният ми стори велико нещо“. Всеки, който би въплотил в живота си добродетелите на св. Богородица също ще бъде блажен и възвеличен.
Всеки, който не почита св. Богородица, той отминава извора на живота и отива преждевременно към гибел и смърт. – В първите години на нашия век, в Неапол, живееше известният княз Пигантели. Той бе годеник. Тъкмо в надвечерието, обаче, на своята сватба той се самоуби. Вестта за това неочаквано и необичайно самоубийство се разнесе бързо по света. Защо и по кои причини бе извършено, никой не знаеше и не можа да узнае и по-сетне. Знаеше се само обстановката на стаята, в която бе последвала трагичната смърт на княза. А в нея се намериха колкото странни, толкова любопитни неща. Преди всичко, на пода върху хубавия персийски килим окървавения труп на самоубиеца. До него изпуснатия пистолет след самоубийството. На работната маса писма, един том от съчиненията на Нитче и пр. Най-любопитното бе, обаче, това, че над писалището иконата на св. Богородица, която тук стоеше постоянно, сега бе обърната с лице към стената. Очевидно, той е искал да се скрие от погледа на Божията Майка... А ние трябва да заключим, че всеки, който избягва погледа на св. Богородица, не може да стои пред нейното лице, се лишава от най-сигурната помощ в живота, па и от самия живот.
Драги братя и сестри, като знаем това, нека никога не бягаме от погледа на Пресвета Богородица. Нека и сега и всякога, застанали пред нейния пречист образ, да се молим усърдно и да казваме: О, пресвета Майко, Небесна Царице и Владичице, по-чиста от херувимите, лествице небесна, застъпнице за нашите грехове, източниче на изцеренията, пресвета, пречиста и преблагословена во веки веков, - заступи, спаси и сохрани нас Твоею благодатию“, та, като преживеем мирно, безгрешно и безболезнено на земята, да получим добър отговор на страшното Христово съдилище и блажено място в Неговото вечно Царство Небесно. Амин.
Прот. Йордан Рашев  /От Православен пастир – 1943г./