„…в успението си не остави света, Богородице“

                                                                (Из тропара на празника)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

            Днес честваме успението на Майката Божия. Има нещо наистина необичайно в този празник. Наглед това е едно скръбно събитие, но то не внася скръб, а възбужда радост в сърцата и душите. За вярващите и за Църквата изобщо, това е едно свято тържество. Откъде идва тази светла радост при спомена за Богородичното успение? Причината за това се крие в самото естество на Успението на Майката Божия. Нейният земен край не е бил обикновен, защото става дума не за една обикновена смърт, а по-скоро за едно блажено заспиване – „успение“.

            Ето какво ни разказва за това успение древното църковно предание. Когато дошло времето св. Дева да напусне този свят, всички св. апостоли (с изключение на ап. Тома), които се били пръснали на проповед по всички краища на света, по Божие усмотрение („божественным мановением“) се събрали в Йерусалим, за да погребат Майката на Спасителя Господа Иисуса Христа. Преди св. Дева да предаде Богу дух, светлина изпълнила дома, в който лежала. Сам нейният Божествен Син слязъл да вземе пречистата й душа. Светите апостоли положили с дължимата чест св. Богородица в Гетсимания и три дни се молели като с тях пеели ангели. На третия ден след успението дошъл св. ап. Тома, който поискал да се утеши като се поклони на тялото на св. Богородица. Отворили гроба, но за голямо удивление, намерили само плащаницата, с която Божията Майка била покрита. Така и подобавало да се случи. Христос Синът Божий се въплътил чрез Пресвета Дева Мария, станал човек, за да освободи хората от греха и немощта. Поради това Той оставил на света Своето Божествено учение за праведен живот, доброволно невинно страдал за цялото човечество, бил разпнат на кръст, умъртвен и погребан. Но като Бог Той победил смъртта и възкръснал. Със Своята смърт Иисус Христос притъпил жилото на смъртта и тя станала безвредна за живота. По този начин повредената връзка на човека с вечния живот била възстановена. Смъртта останала да бъде само една врата за преминаване към живота. По този път към вечния живот минала и св. Богородица. С успението Си Тя се преселила от смърт към живот, от земята на небето, където е седнала отдясно до престола на Своя Син и Началник на живота. Поради това Църквата не скърби за Нейната смърт, а тържествено й пее: „…в живота премина Ти, която си Майка на истинския Живот и с Твоите молитви избавяш от смърт нашите души“.

            Днес, когато празнуваме блаженото успение на Божията Майка се радваме и утешаваме още и от факта, че св. Богородица е нашата усърдна небесна застъпница и помощница. В днешния тропар се казва, че в своето успение Тя не е изоставила света. Бидейки небесна Царица, тя не ни забравя в нашите беди, нужди и нещастия. В много наши църковни песнопения Тя се прославя като „неуморна в молитвите и неизменно упование в застъпничествата; като поборница-воевода, влизаща в бран с враговете на човешкото спасение; тя се застъпва за всички, които прибягват с вяра под нейния честен покров; тя е спасение на християнския род“.

            Удивителен е и този факт, че в църковната йерархия св. Богородица е на трето място след триипостасния Бог и Единородния Син Божий Господ Иисус Христос. Тя стои по-горе дори от ангелските чинове като не само е ходатаица пред Бога за нас, но и сама може да спасява. Затова и всички ние се обръщаме към Нея с гореща молитва: „Пресвета Богородице, спаси ни“.

Братя и сестри,

            Пресвета Дева Мария с живота си ни посочи пътя на вярата и добродетелите, който води в небесното жилище. Наистина, трудно се върви по този път на доброто и правдата, но само той довежда благополучно до вечния живот. Поради това нека и ние го следваме. Преди всичко нека бъдем по-близо до Божия храм, да посещаваме по-често общественото богослужение, да четем по-усърдно светото Евангелие и други свещени и религиозно-нравствени книги, които възпитават сърцето в добро и правда и утешават душата. Нека да бъдем верни към дълга си и ревностно да го изпълняваме, да живеем вярата в Христа Иисуса!

            Прочее, нека безспирно молим Пресвета Богородица за нейната помощ в нашия живот:

            „Велика небесна Царице  и Майко, бъди милостива покровителка на нас и на нашите деца. Поддържай ни и ни помагай в нашите добри дела и начинания. Опази от морална поквара и душевна гибел нашите семейства и нашето общество. Покрий и опази от всяко зло всички ония, които Ти се надяват. Води ни в пътя на доброто, Майко Божия, води ни от земята към небето, от смъртта към живота. Ти си нашата радост, нашата надежда, нашата утеха. Радвай се, всеблагодатна наша християнска застъпнице и пребъдвай с нас сега и во веки!“

Амин!

 

 

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021