Разпнах се с Христа и вече не аз живея,
а Христос живее в мене (Гал. 2:19 и 20).

Ето какво казва апостол Павел за себе си: Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:19 и 20).
Апостолът се разпнал с Господа Иисуса Христа, т.е. страдал за Него и от туй страдание спечелил това, че сега вече не живее той, а Христос живеел в него.
Мил и скъп е човеку живота. За него той нищо не жали. Готов е, ако зависи от неговата воля, да продължи живота си с няколко години с цената на всичко материално да пожертва. И колко е мъчно човеку да се раздели и прости с живота си! Иска му се, мъчи се повечко да живее на земята, та макар и при най-големи страдания и бедствия.
Човекът живее два живота: духовен и телесен. Има случаи, когато човек е жив телесно, а духовно е умрял. Душата му е мъртва. Умъртвителят на душата е грехът. „Заплатата на греха е смърт“ – казва св. апостол Павел в посланието си към римляните (6 гл. 23 ст.). Върши ли човек грях, грехът умъртвява всички добри пожелания и стремления на душата. Такъв човек е жив само с тялото си, но с душата си е мъртъв. Значи, грехът умъртвява душата. Но кой пък я оживотворява, кой я съживява? – Добрите дела – ще кажат някои – както греховните дела умъртвяват душата, така пък добрите я съживяват.
Това не е съвсем вярно. Наистина, вяра без добри дела е мъртва, както и душата без тях е такава. (Иак. 2:20). Но добрите ли дела, собствено, оживотворяват душата? В тях ли е същността на християнската вяра и живота? Нека изслушаме какво ни говори св. апостол Павел по тоя въпрос в днешното апостолско четене:
„Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците. Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето сега живея в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене. (Гал. 2:15 – 20).
И тъй, ето в що се състои животът на нашата душа. Той не е в добрите дела, а в това: самички да не живеем, а Христос да живее в нас. Христос е нашият живот и спасение! А какво нещо са добрите дела? – Те са плод, следствие, резултат, но не причина на нашия духовен живот.
Нека поясним тази мисъл със следния пример: Плодовете, които висят на едно дърво ли дават живот на самото дърво? – Очевидно е, че не те. Не плодовете, а дървото дава живот, растене, а още, което е по-важно, и качество на плодовете. Да продължим сравнението си. Ето пред нас две дървета от един сорт. И двете имат на глед еднакви плодове по вкус. Обаче, на едно от дърветата плодовете са вкусни и сладки, а на другото, макар и от един сорт, нямат тоя вкус и сладост. От що е това? Коя е причината? Вината да не е в плодовете? Причината е на друго място. Разликата е в самото дърво – в неговата сърцевина и корени. Гнила сърцевина, гнило дърво, гнил плод, а повредени ли са корените, не дават нужната храна на дървото и плодовете са червиви и горчиви. И обратно.
Така трябва да разбираме нашите дела. Не от делата ни е жива душата, не, че те я оживотворяват и не на тях се дължи нашия духовен живот, а напротив, добрите дела зависят от следното: кой живее в нас? Христос ли или сатаната? Душата е здрава и ще дава добри плодове, ако в нея живее Христос. Но ако в нея не живее Христос, тогава сърцевината и корените на душата са болни, разядени са от греха, и не ще съмнение, че тя ще дава зли и лоши плодове. Качеството на плода зависи от това: кой живее в душата на човека. Причината за живота и смъртта на душата се намира в самата нея: кой живее в нея?
Св. апостол Павел достигнал висше съвършенство. Той се издигнал толкова духовно, че в него не живее друг някой, а Христос – живеел Богочовекът. И това достигнал, като се разпнал с Христа.
Разсъждавайки върху днешното апостолско четене, нам неволно се налага да си зададем въпроса: в душата на св. апостол Павла жевеел Христос, а в нашата душа кой живее? Кой седи в сърцето ни? Кой владее душите ни? Какви идеали сме си поставили като християни? – Без идеали не може да се живее. Коя идея крепи и движи душата ни?
Един учен човек казал на смъртния си час: „Дайте ми една здрава идея, та да мога да живея още малко. Аз сега умирам с тялото си, обаче, с душата си отдавна съм умрял. Духовно съм мъртъв още от тогава, откогато не можех да намеря здрава идея за живот“.
Да, без здрава идея не може да се живее. Тя е тъй необходима за душата, както хлябът и водата за тялото.
Да не си мислим, братя и сестри, че ние сме духовно живи. Мнозина от нас отдавна са умрели с душата си.Станали сме духовни мъртъвци. Сега живеем само с тялото си. Душа, в която не живее Христос, отдавна е умряла. А по що ще познаем кой живее в нашата душа? – По делата. Както дървото се познава по плодовете, така човек се познава по делата. Погледни към какво е разположено твоето сърце! Ако то се стреми към добрини и ги върши, това е признак, че Христос живее в тебе. Чисто ли ти е сърцето, гори ли в него пламъка на любовта към Бога и ближния – това е признак, че цялата ти душа е чиста и в тебе живее Христос. Но ако ти си хладен и студен към хорските нещастия и беди, ако ти си поклонник на суетното и временното и живота си прекарваш в охолност и разпуснатост, уви! Тогава ти си духовно погинал, твоята душа е мъртва и в нея не живее Христос, а злото и неправдата.
Господи, ние сме грешни и недостойни за Тебе. Но поради своята милост, дойди и се засели в нашите сърца и души, та заедно с Твоя възлюблен апостол Павел да кажем: „Сега вече не аз живея, но Христос живее в мене“, комуто подобава всяка слава и чест во веки веков. А м и н!

От Глас на пастирското сърце - сборник   проповеди, съставил прот. Иосиф Милошев