Печат

Възпоменание на спасителните страдания на нашия Господ Иисус Христос

Земята се потресла, помръкнало слънцето в този час, когато на кръста угаснал святият живот на Иисус Христос. Наситили се злобните врагове, предполагайки, че разпъвайки Христос на кръст, са умъртвили Неговия Дух. Самите те избягали от ужаса на Голгота; там станало тихо ... Дошли войници; един от тях пронизал пречистото ребро на вече бездиханния Страдалец, и пак настанала тишина ... Ето че се явили тайните ученици: благочестивият Йосиф Ариматейски и мъдрият Никодим. Те се страхували да следват живия Иисус, въпреки, че се учели от Неговото слово и дела. В техните души сега укрепнали вярата и мисълта, че в този Учител има Божествена сила, че Той е дошъл от Бога. Знаейки за последните дни на Иисус Христос, тези ученици страдали тайно. Но ето, че се приближил и най-тревожният момент: съдът, осъждането и разпятието на Христа. С дива радост клеветата и злобата празнуват своята победа. Йосиф и Никодим стояли настрана. Те са угнетени от радостта на убийците на Христа. Накрая, като не издържали, отишли да отдадат последния си дълг към Учителя. Свалили от кръста пречистото тяло, помазали го с благоухания, обвили го с плащаница и го положили в нов каменен гроб в градината на Йосиф ...

Примерът на евангелските тайни ученици ни навежда към размисъл. Какво ги е заставило тях да се изявят като ученици и последователи на Иисус Христос? Злобата на Неговите врагове. Синедрионът, равините, велможите и повечето знатни юдеи презрително и надменно гледали на Христос и Неговите проповеди. Считали за срамно даже да Го слушат. А ето , че Йосиф и Никодим от смущение крият от другите своята любов и уважение към Божествения Учител ...

Не е ли същото и у нас? От този момент, когато е излезнала на сцената безграничната свобода на страстите, - коя ли светиня на душата на народа не е осмяна? Някои хора, без да си направят  труд даже да се приближат до Евангелието и да си изяснят учението на Христа, разпалено и в заслепение крещят юдейското: Разпни! Друг, който едва ли е прочел и един евангелист, а с пяна на устата се старае да надвика всички, че Евангелието е безполезно, че християнството е безсилно. Отричат се евангелските завети, отхвърля се, предава се на присмех и поругание вярата в Бога. Поругават се и Христовите слуги, всички, които са водили и водят християнски живот. И ... под градушката от присмехи се смущават християнските души. Едни (каквато е например младежта) се увличат от несериозното отношение към въпросите на вярата: те се заразяват с отровата на рационалистическата “критика”, доверчиво или страхливо пригласят на кощунствения смях, желаейки да стоят “сред първите“. Други не се унижават да поругават светинята, но се срамуват да я почитат пред очите на хората.

В наши дни какви ли не “блокажи“ не създават противниците на Христовата вяра! Открити еретици, ожесточени хулители на Църквата – сектанти, друговерие и другославие – всичко това се обединява в своеобразни и враждебни групи, в зависимост от това, кога има удобен момент да се засилят във вреда и са сметка на Православието. Тук те не се срамуват от  нищо. Отстъпник, друговерец и атеист са заедно и в обществени събрания, и по страниците на вестниците, и на законодателната трибуна със жар ратуват за “ законност “, прикривайки се под името на Христа, безразборно тълкувайки Неговото слово и учение. И колко смущения и съблазни произлизат от това всред вярващите!

Как да се справим с такъв християнин? В повечето случаи – никак! Той е смутен ... и чака какво ще стане. Крие се зад другите, скърби и без да забелязва, отслабва духом. Йосиф и Никодим боледували също така от болестта на смущението. Но ето, че намерили в себе си сили и побеждавайки страха, открито отишли да отдадат погребални почести на Иисус Христос.

Да тръгнем и ние по стъпките на тези първоизповедници, препасвайки се с меча на Божието слово и силата на кръста Христов. С тези оръжия нашите врагове не са страшни!