Иоан 1:35-51  
Иоан, синът на Захария, Витаварският проповедник и кръстител, проповядвал покайно кръщение и множество народ се стичал в Йорданската пустиня да го слуша и да се кръсти. Той бе пратен от Бога да свидетелства за Оня, Който щеше да дойде като спасител на човеците. Затова, когато Иоан Кръстител видя Иисус да се приближава до мястото, дето той проповядвал, взрял се в Него и казал:“Ето Агнецът Божий“. Двама от Иоановите ученици, единият от които бил Андрей, брат на Симон Петър,, тръгнали подир Иисуса и прекарали тоя ден при Него. Те намерили Месия.
Андрей избързал при брата си Симон и му казал:“Намерихме Месия /което значи Христос/“ и го завел при Него. Така намерили Христа Спасителя и други чисти души и Той ги направил Свои ученици. От тях Той избра още по-близки ученици, за да им повери делото на царството Божие, когато се изпълнят древните пророчества за Неговите страдания и смърт, за Неговото възкресение и възнесение. Това бяха светите Апостоли. Пръв бе повикан Андрей, затова ние го славим и молитвено тачим, като първозван Христов апостол.
Как Андрей и останалите апостоли познали, че Иисус е Месия? Познали Го, защото слушали словото Му, което им разкривало тайната на Божието дело на земята за спасение на човеците. Словото на Иисуса не бе човешко слово, то ги издигало нагоре и им откривало тайни, за които вярващите сърца са копнеели. То бе слово, което ги просвещавало със самия Божий живот и ги приобщавало със светостта Божия. То бе слово, което грабвало сърцето със възхита с преголямата за човеците мъдрост, пленявало човешката съвест с чистия път на праведността, издигало човешката душа, за да бъде зрителка на Божия свят.
Словото на Иисуса е боговиждане. Затова светите апостоли намерили Месия, но те го намерили още и поради силата на Иисуса, защото били свидетели на необикновенни явления, на личби и чудеса, и на забележителни работи, коит и до ден днешен стават, а именно на сила за възраждане на човека. Върви човек по своя път, потънал в земна мисъл, обзет от земнородни грижи, върви човек в пътя на греха и все по-ниско слиза. Изведнъж сила го възспира и преражда. Такива прекрасни чудеса стават всякога и как да си ги обясним, освен със силата Божия? И днес има Савловци, които са срещнали в жизнения си път невидимия за тях Иисус и са били преродени, та са станали Павловци; или може би са били дълбоко смутени, за да се усъмнят в правотата на своя път. И днес, колчем отстъпваме от Божия закон на доброто и на истината, всемилосърдният небесен Отец оправя пътищата ни чрез словото на Своя Син – Спасителя на човеците.
Учениците Иисусови бяха видели Божията сила и Иисуса, и така намерили Месия. Тогава те разбрали и старозаветните Писания, които говорят за Него. Разбрали ги, защото вече имали светлината на Словото и бяха видели силата Божия. Тогава им станало ясно, че Спасителят на човеците няма да дойде по законите на земята: нито по законите на земята ще се роди, нито по законите на земята ще учреди новия свят на духа, нито по законите на земята ще проповядва. Тогава те разбрали, че Той е истинският Спасител на човешките души, в които се откирва новия свят.
Преди да възлезе на небето, откъдето бе дошъл, Иисус поръча на учениците да останат в град Иерусалим, докле се облекат със сила отгоре и след туй ще му станат свидетели в целия свят. Те наистинаМу станали свидетели, защото проповядвали за спасението в Иисуса Христа и за царството Божие навред по тогавашния свят. Тяхното свидетелство стига и до нас. То е безсъмнено свидетелство, както ни уверява и възлюбеният Христов ученик:“Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота…, кето сме видели и чули ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа“.
Ние знаем колко е прекрасна проповедта на свети апостол Петър още в деня на светата Петдесятница, когато говореше за Иисуса Спасителя. Знаем и величествената проповед на свети евангелист Иоан, която е възвишена до Божиите небеса, издигайки и нас на орлови криле към тия висини, за да имаме и ние орлов поглед за цялата земя. Знаем проповедта на всички Христови апостоли и ученици, дивнисвидетели на Иисуса, когото бяха видели и слушали, Когото продължаваха да виждат и слушат и след Възнесението Му чрез сърцето на вярата. Те всички свидетелствуват, че са намерили Месия. Дълбоко убедително е за нас свидетелството на техния живот, в който се прояви Иисусовия живот, а който е приел Иисусовия живот, намерил е Спасителя, в когото Бог живее. Но дали ние, които обичаме Божия дом и с удовлетворени сърца слушаме Иисусовото слово, наистина сме намерили Спасителя? Той ни е привлякъл в тоя свят дом; привлякъл ни е в Своята Църква, но все пак не е излишен и за нас въпросът: намерили ли сме ние за самите нас Месия, като такъв ли Го приемаме?
Андрей заведе при Иисуса своя брат Симон, та и той да намери Месия. Нас пък ни води при Иисус, за да видим в Него Спасителя, една много по-могъща сила – светата Църква. Тя е ангелът Божий, който всякога разпалва огъня на Светия Дух върху жертвеника на вярата и истината; тя е великият амвон, от който велегласно се разнася гласа Христов. Тя ни води при Иисуса,за да видим в Него Месия и да Го приемем като Спасител. В нея ние приемаме трите свидетелства на небето и на земята за Него: „Защото трима са, които свидетелствуват на небето:Отец, Слово и Светий Дух; и тия тримата са едно. И три са, които свидетелствуват на земята: Духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват /1 Иоан 5,7-8;
Светият Дух, светото Кръщение и светото Причастие – те са силата на непосредствената убеденост в Иисуса Христа като Спасител. Който приема Духа Животворящ на истината, дара на Духа в светото Кръщение, за да стане жив член на тялото Христово, и живота на Сина Божий в светото Причастие – той е видял, познал и изживял Спасителя.
Приемем ли Иисуса като наш Спасител, ние трябва да докажем, че сме Го намерили, като станем причастници на Неговия живот и участници във вечния живот, който да пребъдва в нас /1Иоан 3-15/. А“който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот /1Иоан 5:12/. Необходимо е да приемем словото на Иисуса в неговата безусловност, защото то е Божие слово, но още по-необходимо е да живеем според това слово, защото Иисус казва:“Аз съм това, което ви и говоря отначало /Иоан 8:25/. Ако ние живеем според словото Му, ще живеем в Него, ще дадем най-доброто доказателство, че сме намерили Спасителя. Тогава в живота си ще бъдем подвижници на любовта, на доброто, на кротостта, ще бъдем вестители и служители на Иисуса за мир и благоволение между човеците, ще бъдем подобно на свети Андрей, Негови свидетели и благовестници на спасението.
Андрей бе първозван Апостол. След него бяха повикани мнозина и мнозина; техният брой е безчет. Ние не сме първозвани и светата Църква ни води към Иисуса. Нека се вслушаме в нейния глас и да следваме пътя, в който тя ни води, за да пребъдваме в Иисуса. Това е всякога потребно, но тая безусловна необходимост настойчиво ни става ясна днес, когато общата човешка съдба е пред много неизвестности, когато утрешният ден не е ясен, за да видим и близкото бъдеще във всечовешката и в нашата лична съдба, а какво да кажем за далечното бъдеще, за крайната съдба? Някои се плашат, защото смятат, че това, което виждат съвсем наблизо, е вест за съдбата, която ще сполети човечеството. Ние не знаем Божията воля, по-нататъшната ни съдба не е открита за нашите очи. Навсякъде размирици, войни, унищожения и кървави братоубийства, но ние вярваме в Божията милост, която е по-силна от човешката жестокост и безсърдечие. Затова трябва да я призоваваме, та да отминат изпитанията за цялото човечество и да настъпи ведър, ясен и слънчев ден на мира, на добрата воля между човеците, на живот в братството и любовта. Ето такава трябва да бъде молитвата ни на тоя свет празничен ден, ако наистина сме намерили в Иисуса Спасителя на човечеството. Той не дойде да съди света, но да го спаси. Той е Месия. В Него вярваме и на Неговата милост се уповаваме. Амин!


Произнесена от Негово Светейшество +Кирил, Патриарх Български в столичната църква „Свети апостол Андрей Първозвани по случай храмовия празник на 13.12.1961 г. ст.ст.

Празнуваме, братя и сестри, в чест на „Стълба и отеца на Православието“ – свети Атанасий Велики, Архиепископ Александрийски.
Той е роден в столицата на Египет – Александрия през 295 година от благочестиви родители християни. Получил прекрасно образование и изрядно християнско възпитание.
Още преди да завърши образованието си, една игра предопределила неговия път. В 312 г. за Александрийски епископ бил поставен свети Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял до прозореца и гледал към морето. Една интересна сцена привлякла вниманието му: група момчета играели край морския бряг на богослужение. Той наредил да доведат децата и ги разпитал за играта. Едно от тях – това бил бъдещият Атанасий Велики – представлявало епископ, други представлявали свещеници и дякони, които водели езически деца при епископа, за да ги кръсти. Архиепископ Александър възлюбил детето, което изпълнявало ролята на епископ.
След като момчето завършило учението си, архиепископът го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. В 319 г., на  24-годишна възраст, го ръкоположил за дякон. Общуването му с архиепископ Александър, който бил свят и опитен човек, и с другите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности...
Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учел, че Иисус Христос не е единосъщен на Отца и роден от Него, а е сътворен от Отца и е първото и най-превъзходно Негово творение. Това лъжеучение се разпространило. Арий придобил множество последователи. Много пъти архиепископ Александър му разкривал заблуждението и го вразумявал. В това му помагал Атанасий, който със своя остър и дълбок ум разгромявал всички твърдения и основания на Арий. Той обаче бил упорит, ереста се ширила, и се наложило да бъдат свиквани събори за нейното разобличаване и изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.) и в Антиохия (324 г.) и най-после Първият Вселенски събор в Никея в 325 г. На тоя Вселенски събор присъствал и самият император Константин Велики. И на трите събора Арий бил осъден и отлъчен от Църквата. Осъдени и отлъчени били и мнозина от неговите упорити привърженици. Но ереста дотолкова се разпространила, и Арий имал толкова много явни и тайни последователи, дори сред приближените до двореца епископи, че борбата продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори, и на свети Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към Православието.
Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископ Александър и решително помогнал за разобличаване на ереста и осъждането на Ария. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световноизвестен богослов. И когато след девет месеца старецът му свети Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили свети Атанасия за Александрийски архиепископ.
Арий и привържениците му повели ожесточена борба срещу Атанасия, като си служели с всевъзможни и чудовищни измислици, например като тая, че Атанасий бил убил някой си епископ Арсений и с неговата мъртва ръка вършел вълшебства. Император Константин Велики не се решил да повярва на всички обвинения срещу Атанасия без разследване и заповядал да се свика епископски събор, който да го съди. Съборът бил свикан през 335 г. в град Тир, но лукавите ариани, които по това време били много, наредили така, че в този събор да вземат участие само техни съмишленици и да не бъдат допуснати привърженици на Атанасия, и въпреки, че Атанасий довел на събора самия епископ Арсений, за когото арианите казвали, че го е убил, и опровергал всички останали обвинения, съборът все пак го осъдил. 
Архиепископ Атанасий тайно се отправил за Цариград и в лична среща с император Константин му изложил самата истина. Константин най-сетне разбрал как стои работата, приел твърде хладно пратениците на събора и извикал всички участници да дойдат в Цариград за преразглеждане на делото. Враговете на Атанасия обаче отново съумели да подлъжат императора и да измислят нова клевета, че Атанасий бил искал да спре превозването на жито от Александрия за столицата, за да изложи по този начин императора. Константин, като видял, че не е възможно да примири Атанасия с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, сегашна Франция. Свети Атанасий прекарал две години в Трир, като бил в дружески отношения с местния епископ Максимин.
В 336 г. умрял Арий, а на следващата година умрял и Константин Велики. Царството било поделено между тримата Константинови синове: Константин II, Констанс и Констанций. Събрани на съвещание, тримата владетели решили да върнат на катедрите им всички епископи, изпратени по-рано на заточение. С особен указ на Константин II свети Атанасий бил върнат в Александрия, посрещнат възторжено и тържествено от народа.
Това дало нов повод на Атанасиевите врагове сега пък да го обявят за незаконен епископ, понеже бил върнат на катедрата от светската власт, след като бил осъден от църковен събор.
През този печален период от църковната история враговете на Атанасия Велики с интриги и лъжи успявали на няколко пъти да извоюват неговото осъждане и изгнание. Пет пъти бил изгонван и пращан на заточение: веднъж от император Константин, за което вече споменах, два пъти от Констанция, един път от Юлиана и един път от Валента. 15 години прекарал в изгнание!
Ала свети Атанасий имал и приятели, последователи на Православието. Папа Юлий I (337 – 352) оправдал Атанасия на Римския събор в 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор (Сердика, дн. София), който низвергнал много от враговете на Атанасия. Борбата била продължителна и упорита. Едва към края на живота си свети Атанасий се успокоил за няколко години. 47 години той бил епископ. През това тежко за него време написал: три апологии на Православната вяра – „Против езичниците“, „Против арианите“ и „За въплъщението на Словото“; „За Света Троица“, „Срещу еретика Аполинарий и разколниците новациани“, „За Свети Дух“, Житие на свети Антония Велики, тълкование на книги от Свещеното Писание,прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица. Свети Козма, епископ Маюмски, казвал: „Когато срещнеш книга от Атанасия, то, ако у тебе няма хартия, запиши я на твоята дреха!“
На свети Атанасия светата Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на първите седем члена от Никео-Цариградския символ на вярата, който четем в църква. Голям е приносът на свети Атанасия и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифни или лъжесвещени книги. Написаното от свети Атанасия житие на свети Антония оказало огромно влияние върху развитието на монашеството...
Настъпила старостта. Косите му, които някога имали кестеняв цвят, вече блестели с чисто снежна белота. На 2 май 373 година мирно починал в своя дом. Той надживял много от своите врагове. Сега бил уважаван от всички, без да се гледа на планините от гнусни клевети, които полемическата злоба натрупала срещу него. Ако бе поживял още осем години, свети Атанасий би имал радостта да види мъжественото православие на императора Теодосия и да участвува във Втория вселенски събор от 381 година, който решително провъзгласил и потвърдил този Символ, в защита на който той изразходвал толкова сили и време през течение на своя наистина геройски живот.
На 2 май е отделният празник на свети Атанасий Александрийски. На 18 януари светата Църква е установила съвместното честване на двамата Александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444), които главно са спасили Православието от двете опасни ереси – арианството и несторианството.
За да имаме ясна представа като какъв е бил свети Атанасий, аз ще ви процитирам пасажи из „Похвалното слово за Атанасий Велики“ от неговия съвременник свети Григорий Богослов. Той казва: „Хвалейки Атанасия, аз ще хваля добродетелта; защото едно и също е: да кажеш Атанасий и да възхвалиш добродетелта; затова, защото той е имал в себе си всички добродетели в съвкупност, или, по-справедливо е да кажа, има, тъй като пред Бога са живи всички, които са живели по Бога, макар да са се преселили от тук.“
„Колкото висок е бил с дела, толковаа – смирен по сърце; в добродетелта всекиму е недостъпен, а в обръщението – всекиму твърде благоприятен, кротък, негневлив, състрадателен, приятен в беседа, още по-приятен по нрав, ангелоподобен по външност, още по-ангелоподобен по сърце; когато е правел бележки, бил е спокоен; когато хвалил – назидателен. Той нито едно от тези добри качества не е повреждал с неумереност: у него бележките били отечески, и похвалите – прилични на началника; и мекостта не съставяла слабост, и строгостта – жестокост; напротив, първата представяла снизходителност, последната – благоразумие, а едната и другата – мъдрост. Не са му нужни много думи, защото за наставление на другите достатъчно бил неговият живот; рядко му бил нужен жезъл, защото стигало словото...“
„Но защо трябва да ви описвам този мъж? – пита свети Григорий Богослов. – Апостол Павел вече го е описал, отчасти, когато възхвалява великия Първосвещеник, Който е преминал през небесата (Евр. 4:14), - Иисуса, Сина Божи, защото Писанието назовава Христи, които живеят по Христа! – отчасти, когато в Посланието си до Тимотея дава му закон, изобразявайки със слово, какъв трябва да бъде предназначавания за епископство (I Тим. 3:1-7). Защото ако този закон като правило приложиш към Атанасия..., то ясно ще видиш неговата правота.“
А какъв трябва да е епископът според свети апостола Павла? – Епископът трябва да е непорочен, ...трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; ...кротък, миролюбив и несребролюбив. – Значи: такъв е бил свети Атанасий Велики!
Към края на словото си свети Григорий Богослов казва: „Делата и нравите на Атанасия служат като правило за епископите, а неговите догмати – закон за Православието.“ Един западен богослов нарича свети Атанасия „главно сред апостолите оръдие, чрез което свещените истини на християнството са били предадени на света и запазени за света“.
Свети Атанасий Велики, братя и сестри, е бил като светилник, който – по думите на Спасителя – е поставен високо (Мат. 5:15), за да пръска надлъж и нашир през вековете светлината на богопознанието и на светата Православна вяра.
Нека от все сърце благодарим Богу за този светилник, чрез който се запази истинската вяра, та и ние да я имаме и изповядваме словом и делом за земно добруване и небесно блаженство!           

А м и н!


                                                                          От Сборник проповеди на † Доростолски
                                                                               и Червенски Митрополит Софроний

Празнуваме, братя и сестри, в чест на основоположника на православното и пустинножително монашество свети преподобни Антоний Велики.
Какъв е бил той, накратко можем да узнаем от тропара му. Нали тропарът е кратка църковна песен, в която е дадена главната същност на някой църковен празник или на живота на някой светия!
Тропарът на свети преподобни Антоний гласи: „Подражавайки на нрава на ревнителя пророка Илия, следвайки правите пътища на Кръстителя Иоана Предтеча, ти, отче Антоние,си бил жител на пустинята и си укрепил с молитвите си вселената. Затова те молим: моли Христа Бога да се спасят душите ни!“
Тази песен ни представя преподобни Антония като ревнител на спасителното Божие дело в света, ревнител от типа и величината на древния славен пророк Илия; представя ни го като велик пустинножител, който е следвал неотстъпно извънредния пустинножителен подвиг на Господния Предтеча свети Иоана Кръстителя; представя ни го като молитвеник с рядко усърдие, който с молитвите си е в състояние да укрепи Вселената.
Подвигът на свети преподобни Антония е изключителен. Той не е по нашите сили!
Ала и ние сме призовани да вървим нагоре – по стъпалата на лествицата на съвършенството. И то безспир, все по-нагоре и по-нагоре, като имаме за свой нравствен идеал Бога: „Бъдете съвършени – наставлява ни в Своята Проповед на планината Спасителят, - както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). – Става дума за духовното съвършенство.
Растежът и напредъкът към съвършенство, братя и сестри, зависи от редица условия. Известно дърво може да има живот в себе си, но за да се появят неговите листа, цветовете му да се развият и завържат плод и плодовете да узреят, то се нуждае от влага, въздух, светлина, топлина и опрашване. Така е и при духовното съвършенство: и тук са необходими средства, които спамагат и съдействат за духовно издигане. И аз, в сегашната моя проповед, ще се спра именно на някои от тях.
На първо място трябва да поставя молитвата. – Тя – по най-разпространеното и най-обикновено определение  - е „беседа с Бога“. – Безспорна истина е, че всички хора, които се срещат и общуват един с друг, си оказват някакво влияние. Особено значение в туй отношение има дружбата. Ако всяка дружба оказва въздействие, то дружбата ни с лице, по-издигнато от нас в интелектуално, емоционално, волево и нравствено отношение, ще има много по-голямо въздействие върху нашия духовен растеж, и толкова по-голямо ще бъде то, колкото по-високо над нас стои личността, с която дружим. Щом това е тъй, тогава дружбата ни, общението ни чрез молитва с Бога, Който е неизмеримо и несравнимо по-високо от нас и от всичко съществуващо, ще ни облагородява и възвисява така, както никоя друга дружба! – Прочутият генерал Гордон, някога губернатор на Судан, писал на сестра си: „Длъжен съм да ти кажа, че завистта и отмъстителността съставляваха моя наслада. Да, и сега тези два недъга ме отбиват понякога от добрия път! Но, ако аз до известна степен съм превъзмогнал тези недостатъци, и то по какъв начин? – Посредством настойчиви моления и с помощта на Бога!“ – Значи: Гордон чрез настойчивите си молитви към Бога, на които Бог е отговарял, като му е давал Своята помощ, е ограничавал и побеждавал лошите си прояви, тоест успявал е да става по-добър.
Второ средство за духовно издигане е словото Божие - Библията. Свещеното Писание е - пише свети апостол Павел – боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело“ (2Тим. 3:16). Библията открива на човека Бога. Тя поставя човека сред най-доброто общество: на пророците и апостолите. Отговаря на мирогледните въпроси: за произхода на света, живота и човека, за целта на света и човека, за края. Дава на душата покой, утеха, радост. Предлага на човека насъщната духовна храна. Спасителят казва: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4). Библията прави човека истински човек, облагородява човека и народите. Един свободомислещ посетил Фиджийските острови и, като срещнал едного от местните главатари, рекъл му: „Вие сте велик главатар, но съжалявам, задето сте слушали мисионерите и приели християнството. Никой човек сега не вярва в Библията!“ – Старият главатар, като посочил един голям камък, с блестящи очи отговорил: „На онзи камък, преди мисионерите да ни донесат Библията, ние разбивахме главите на човешките си жертви, и в онази фурна печахме телата им за нашите пиршества. Ако да не беше тази стара Книга, която ни е обърнала от диваци в чеда Божии, и вие никога нямаше да излезете от това място; ако да не беше Евангелието, което вие презирате, щяхте да бъдете убит и изяден!“
Естествено, Свещената Книга ще ни облагородява, ако често я отваряме и жадно четем и виждаме и чуваме в нея Бога, и с ум, сърце и воля възприемаме писаното там.
Трето средство – това е неделният и изобщо празничният ден. – Неделният и изобщо празничният ден е за почивка, отмора, освежаване и освещаване. Ще зависи от това, как ние прекарваме празника: ако го прекарваме в плътски удоволствия и празни забави, тогава не можем да очакваме от него някакво благотворно влияние!
Четвърто средство е Божият дом – храмът, с онова, което се извършва там. – Тук Бог ни праща обилно духовна светлина за просвещаване, умъдряване и нравствено възрастване и текат неизчерпаемо, особено чрез светите Таинства, струите на Божията благодат за наше подкрепление, изцеление, очистване, освещаване и възраждане.
Може би не всичко в църква ще ви бъде понятно. Но ходенето там и присъствието на богослужение не е без полза! – Спомням си следния случай с една благочестива стара жена, която не пропускала богослужението.
Веднъж, след като се била върнала от делнично утринно богослужение, изпрала носната си кърпичка и я простряла да съхне. Минал един съсед и ѝ подхвърлил:
    - Е, ти ходи ли днес на църква?
    - Да, ходих! – отвърнала старицата.
    - А какво разбра и запомни ли молитвите и песните?
    - Не много нещо!
    - Тогава защо ходиш и губиш времето си без полза?
    - Без полза ли? – викнала старата жена. – В храма на богослужение аз получавам такава голяма полза, каквато получава от слънцето ей тази моя кърпичка, която току-що съм изпрала и простряла. Водата по нея непременно ще се изпари от слънцето, но тя ще стане по-бяла и по-чиста. Така и аз: макар че няма да разбера и запомня много от това, което се чете и пее в църква, но душата ми, - туй го усещам след всяко посещение и престояване на богослужение в светия храм, - става по-чиста, и ми е по-леко и радостно!
Пето средство за духовно издигане е благочестието. – Ще запитате: „Що е благочестието?“ – Свети апостол Яков обяснява: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това ... да се пазиш неосквернен от света“ (1:27), а туй ще рече: да не грешим. Тогава ще растем духовно. Греховният живот, братя и сестри, не води нагоре, а надолу, не издига, а сваля, не гради, а руши! – Който живее благочестиво, той се радва на по-добро телесно и душевно здраве, има мирна съвест, кротки отношения с хората и по-спокойно очаква и посреща своя земен край. Той е, - образно казано, - „като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в своето време, и чийто лист не вехне“ (Пс. 1:3). Който живее благочестиво, той има чисто сърце, а чистото сърце му дава възможност, - както казва Спасителят, - да види Бога (Мат. 5:8), тоест: да усеща Божието вездеприсъствие, дава му възможност да се удостоява с Божие посещение, - според обещанието на Спасителя, че у този, който спазва словото Му, сиреч живее по Неговите заповеди, Той и Отец ще дойдат при него и жилище у него ще направят (Иоан14:23). Благочестието отваря и вратата на Царството небесно и вечния живот. В Небесното царство, - както четем в Откровението, - „няма да влезе нищо нечисто“ (21:27). – След изтъкнатото ще ни станат напълно ясни следните думи на свети апостола Павла: „Благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот“ (1 Тим. 4:8).
Братя и сестри, аз ви посочих пет средства, които спомагат и съдействат за нашето духовно издигане. Уверен съм, че вие искате да вървите към съвършенство. Тогава:
Молете се! Усърдно и горещо се молете! При всички обстоятелства в живота си молете се Богу! (1 Сол. 5:17)! Молете се и на Пресвета Богородица, и на вашия Ангел-пазител, и на светията, чието име носите, и на другите светии!
Четете книгата на Божия закон – Библията, или Новия Завет, или поне светото Евангелие, и се поучавайте (Пс. 1:2; Иис. Нав. 1:8)!
Помнете почивния ден и го светете чрез добри, богоугодни дела (Изх. 20:8)!
Посещавайте Божия дом, присъствайте на богослужение и участвайте в него молитвено, особено в празнични дни (Пс. 93:11)! Ползвайте се от светите Тайнства и църковните треби!
Служете на Христа „в светост и правда...през всички дни на живота си“ (Лук- 1:75)!Радвайте се, братя и сестри, че сте християни, членове на основаната от Иисуса Христа Църква, но бъдете активни християни, живи членове. А това ще рече: непрестанно да залягате за духовно съвършенство (Евр. 6:1), да се съвършенствувате
(2 Кор. 13:11); чрез изпълнине на Божиите заповеди и използване на средствата за духовно издигане да напредвате в доброто (Еф. 2:10; Тит 2:14) и светостта (1 Петр. 1:15)!
Да благослови Бог усилията ви, та в края на краищата „да бъдете, - както пише свети апостол Яков, - съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (1:4)! – А м и н!  

     
                                                                          От Сборник проповеди на † Доростолски
                                                                                и Червенски Митрополит Софроний

Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се Андрее, на Повелителя на всичко да дарява мир на вселената и на душите ни велика милост“ (Тропар на празника).

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

На днешния ден св. Църква чества паметта на св. ап. Андрей Първозвани. Този свети апостол се нарича „първозвани“, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за Божествената истина, и когато св. Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на река Йордан, когато св. Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий“ (Йоан 1:36). Като чул тези думи Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“ (Йоан 1:41) и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължили своя предишен живот и се занимавали с риболовство. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Мат.4:19). Оттогава те навсякъде вървели след Спасителя и били очевидци на Неговите чудеса, смърт и Възкресение.

След Възнесението Господне и слизането на Св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват Словото Божие, апостол Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна е днешна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, св. ап. Андрей проповядвал заедно със св. ап. и ев. Матей. Тук двамата Христови ученици претърпяли ужасно гонение от юдеите, които наклеветили апостолите пред властта. Те били затворени в тъмница, били гидо смърт и изхвърлили извън града. Но изцереният по чудесен начин св. Андрей се върнал в града, продължил своята проповед и обърнал мнозина към Христа.

Св. Андрей обиколил с проповед и други градове на Понт и Гърция, където изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал християните да имат любов помежду си и към всички хора. Също така св. апостол посетил Армения и Грузия. Проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия (днешна Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (днешен Кримски полуостров). Първият руски летописец Нестор разказва по предание, че св. апостол стигнал до р. Днепър, до мястото, където сега се намира Киев. Като се качил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна“. Сега на същия този хълм стои църква на името на св. Андрей Първозвани.

Св. Андрей посетил и гр. Византион (по-късно Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, вече в преклонни години, той дошъл до гр. Патра. Много от жителите като чули евангелската проповед оставили идолите и се обърнали към истинския Бог. Управителят на града Егеат пламнал от гняв и започнал да принуждава повярвалите да принесат жертва на боговете. Св. Андрей смело се застъпвал за християните и изобличавал безумния градоначалник. Егеат настоял и Андрей да се поклони на езическите богове и да извърши жертвоприношение като го заплашил с кръстна смърт. Светият апостол останал непреклонен и жестокият управител заповядал да го хвърлят в тъмница. Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, с плач обкръжили тъмницата и искали да го видят. Ап. Андрей направил кръст и по чудесен начин вратите се отворили пред християните. Те влезли и св. апостол се молил и беседвал заедно с тях. Той поискал хляб и вино и извършил тайнството Евхаристия, като причастил всички и направил ръкоположение. Ап. Андрей помолил християните да не пречат на неговото мъченичество. Той прекарал цяла нощ в молитва и беседа с тях, след това благословил всички, разпуснал ги и с кръстно знамение отново заключил тъмничните врати.

На другия ден Егеат започнал отново да убеждава Андрей да се отрече от Господа. След отказа му да се подчини, управителят отначало заповядал да го бият, а после го осъдил на кръстна смърт. За да продължи страданията му, наредил не да го приковат, а да го привържат към кръста. От него св. апостол продължил да поучава обкръжилите го християни и се стараел да ги успокои. Егеат се уплашил от вълнението на народа и се съгласил със желанието им да снемат Андрей от кръста. Преди обаче слугите да изпълнят неговата заповед светият апостол, както желаел, предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина. Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил.

При император Констанций в IV век мощите на свети Андрей били пренесени в Цариград, но когато кръстоносците го превзели, те ги преместили на 6 май 1208 г. в италианския град Амалта Там те почиват и досега. Честната глава на св. Андрей била в Рим. През 1964 г. тя била предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения.

Братя и сестри,

Св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първия епископ в Цариград апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и св. Миропомазване православните славяни – българи, сърби, руси и др. Нека святия живот на св. Андрей и другите св. апостоли винаги да изпълва нашите сърца с възхищение, като молим Бога да добием тяхната готовност и преданост в служение на св. Църква и се окажем достойни за Божието царство. 

Амин!

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60