Яко пленних свободител, и нищих защитител,
немоществующих врач, Царей поборниче,
победоносче, великомучениче Георгие, моли
Христа Бога спастися душам нашим
(троп. на светията).

За разпространението и тържеството на християнството било необходимо не само апостолството, но и мъченичеството. Св. апостоли проповядвали „Христа Разпятаго, воскрешаго из мертвих“, а св. мъченици запечатали с кръвта си истинността си на апостолската проповед. „Кръвта на мъчениците, по думите на един древен защитник на християнството, е семето, от което поникнало християнството.“ Един от мъчениците, с кръв на когото станала семе, за да поникне християнството, е бил и днес празнувания св. Великомъченик Георги.
Епохата, в която живял св. Георги, е била една от най-тежките за християните. Това е било в началото на четвъртия век. Тогавашният римски император Диоклетиан (285 – 305) г. решил с огън и меч да изкорени християнството от лицето на земята. Наистина, неописуеми били бедите, страданията и мъченията, сполетели християните, но Бог изпратил велики вярващи, които с пламенната си вяра и себеотрицанието си, с доброто и благородството, с търпението и кротостта си, надвивали и побеждавали озверените езичници.
Виждайки ужасите, на които били подложени християните, св. Георги, ако и да заемал по това време висока длъжност, военноначалник в град Кападокия, видял, че за него е настъпило времето да изповяда пред гонителите на Християнството вярата си в Господа Иисуса Христа, затова почнал да се приготовлява за смърт. Раздал парите и скъпоценностите на нуждаещите се, освободил робите, на бедните завещал големите си имоти и останалото си богатство. Като наредил по такъв начин всичките си житейски работи, мъжественият юноша отхвърлил всякакъв човешки страх и се явил в царския съвет, събран в Никомидия, дето тогава се решавала съдбата на християните. Като се явил там, св. Георги казал на всеослушание:
- Докога ти, царю, и вие, князе и съветници, ще вършите тези насилия и преследвания над християните, под предлог, че пазите закона? Докога ще преследвате невинните люде, които никого не са обидили, а напротив, дават пример на добър живот? Вие се заблуждавате, като се покланяте на идолите. Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината, или, поне престанете да смущавате със своето безумие тия, които са я разбрали!“
- Що те е заставило да се осмелиш на такава дръзка постъпка? – попитал го проконсула Магненции, по заповед на императора Диоклетияна, който останал изумен от тази постъпка на Георгия.
- Истината - отговорил юношата.
- Каква е тази истина?
- Истината е сам Христос, гонен от  вас.
- Нима ти си християнин?
- Аз съм роб на Христа, моя Бог; с надежда на Него аз дойдох в това ваше събрание да протестирам против гонението и убиването на християните, да протестирам против разоряването на църквите и горенето на християнските книги и още да свидетелствам за истината.
Дигнали се викове, хули, и дълго не могло да се чуе нищо. Накрай Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат и сам почнал да говори.
- Аз отдавна те зная, Георгие, и уважавам твоето мъжество. Почетох те с висок сан и сега още съм готов да ти простя дръзката постъпка, заради предишните твои заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай своята младост, не се лишавай от нашите милости и още сега принеси жертва на боговете.
- Царю! – отговорил Георги, по-добре ти се обърни към истинския Бог и въздай хвалебна жертва. Земното могъщество е непостоянно, богатството е нетрайно; в него не може да има истинско щастие. Никакви земни блага не ще ме отвърнат от Бога, никакви мъки няма да ме уплашат и няма да поколебаят вярата ми!
Разгневеният Диоклетиан заповядал да заключат Георгия в тъмница, дето го оковали във вериги, легнал на гърба, турнали му на гърдите тежък камък. Но Георги мъжествено понасял страданията и благодарил на Бога.
На другия ден Диоклетиян го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георгие?
- Нима ти мислиш, царю, че тия нищожни страдания ще ме отвлекат от моята вяра? По-скоро ти ще се умориш, отколкото аз – да търпя мъчения.
След това, по заповед на императора, Георги бил подложен на страшни мъчения: драскали тялото му със закривени железни куки; обували му нагорещени до червенина железни обуща, влачели светията по улиците, като го биели жестоко; но сред тежките страдания той повтарял думите: „върви, Георгие, и ще постигнеш.“ Не стигало това. По заповед на царя, изкопали дълбок трап, напълнили го с вар, хвърлили го в него, напълнили трапа с вода и го захлупили. Три дни и три нощи св. Георги стоял в тоя трап, но за очудване на всички, св. Георги излезъл здрав от трапа. И като видял царя, че с мъчения не може да победи св. Георгия, заповядал да го посечат. Това било на 23 април 305 г. Така мъченически св. Георги умрял за вярата в Господа Иисуса Христа.
Св. Георгия често изобразяват възседнал на бял кон и поразяващ с копие страшен змей. Това е основано на следното предание:
Разказват, че не далече от мястото, дето бил погребан св. Георги, близо до гр. Бейрут (М. Азия), при планината Ливан, излизал от езерото един страшен змей, който опустошавал цялата околност и заразявал въздуха със смъртоносното си дихание. Жителите на страната не знаели къде да се скрият от бедата и поискали съвет от езическите жреци. Жреците им казали, че всяко семейство трябва подред да дава едно от децата си да бъде изядено от чудовището. Не виждайки друг начин за избавяне от страшния змей, жителите приели тоя съвет, и всеки ден нова жертва се довеждала на брега на езерото. Редът дошъл на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката била доведена на езерото, и тя с трепет очаквала смъртта. Изведнъж й се явил великомъченик Георги, в образ на светъл юноша, на бял кон и въоръжен с копие.
- Защо плачеш? – запитал той девойката.
- Добри момко, - отговорила тя – отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене.
И девойката разказала на юношата за змея.
- Не бой се, момиче, - казал той. – Чрез името на Бога Истиннаго аз ще те избавя от чудовището.
- Не, добри войниче, - възразила тя, - не погубвай себе си. Аз вече съм обречена на смърт. Ти не можеш да ме спасиш, само ще загинеш.
Току-що изговорила тя тия думи, и страшното чудовище се показало из езерото и почнало да се приближава до девойката. Тя високо взела да вика: „бягай“! Храбрият Господен воин св. Георги, като се прекръстил, спуснал се към чудовището и го убил с копието. Змеят при голямо стечение на народа бил изгорен в огън. Подир това всички жители на тази страна приели християнската вяра. За тая победа над чудовището и мъжеството сред страшните мъчения, св. Георги е наречен Победоносец и се счита защитник на войниците. 
Ето това е в кратце животът, дейността, страданията и мъченията, които св. Георги претърпял за Христовото име. Както чухте, св. Георги е бил един от великите мъченици за християнството и е удостоен от св. църква с титлата „победоносец“, тъй като той е победил не само езичниците, но и зверовете и змейовете, както тоя, който е излезъл от езерото при планината Лаван. За св. Георгия най-скъпото нещо било вярата в Господа Иисуса Христа. И за тази вяра той се отказал и пожертвал всичко: и висока служба, и огромно богатство и най-сетне приел мъченическа смърт. Той се показал достоен син на своя баща, който също така мъченически умрял за християнската вяра. Св. Георги се показал доблестен не само като войник, но и като християнин. Той не се устрашил да изповяда вярата си в Господа Иисуса Христа пред лицето на самия император. Неописуемите мъчения, на които бил подложен, не можели да го заставят да се отрече от вярата си в Христа Бога. Ето така е вярвал, живял и страдал за вярата си св. великомъченик Георги.
Как сме ние? Подражаваме ли на мъчениците и изповедниците на вярата? Готови ли сме да се откажем от службата си за вярата? Има ли някой между нас, който да е раздал имотите си и богатството си на бедните, както е сторил св. Георги? Готови ли сме да пожертваме и живота си за името Христово? Има ли между нас изповедници, страдалци и мъченици за вярата, какъвто е бил празнуемия днес св. великомъченик Георги?
С празнуването паметта на св. Георгия, св. църква ни го сочи за пример на вярата. С мъченическата смърт на св. Георгия, светата църква иска да ни каже, че за да бъдем истински християни, не е достатъчно само да нахраним гладните, да облечем голите, да приберем странниците, но и мъченичество да приемем за вярата си. „Бъди верен до смърт, казва се в апокалипсиса, и ще ти дам венеца на живота!“ (Апк. 2:10).
Да, за да бъдем истински християни, ние трябва да бъдем и верни Господу до смърт, и само тогава ще можем да очакваме венеца на живота.
Св. великомъчениче Георгие, моли Бога о нас, та и ние да можем с търпение и мъжество да понасяме бедите и страданията в живота, и ние, подобно на тебе, да бъдем освободители на пленените, защитници на бедните, церители на немощните, борци срещу безбожните царе и победители на злото.
                                А м и н
От Глас на пастирското сърце – Сборник проповеди
съставил протоиерей Иосиф Милошев

 "Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете” (Марк. 2:5).

Братя и сестри,

Ние сме в дните на Великия пост – подвиг за изкупление от греха; дни за искрена молитва и съзнателен пост; време рядко благоприятно за спасение! В този път на благочестие и съвършенство, ние не сме сами: Църквата Христова, като грижлива майка, ни ръководи духом и съпътствува тялом – тя ни въведе във великия пост чрез така наречените четири подготвителни недели. В тях тя ни разкри чрез мъдри размисли и ни посочи в живи примери игото и гибелта на греха, и сладостта от спасението. След това тя ни предложи и ние приехме: очистителен пост, покайна молитва и духовно примирие с ближния и Бога – така се приготвихме и приобщихме с пречистите Тяло и Кръв на Господа Иисуса за нравствен покой, душевно спасение и благодатно укрепване в делото на спасението.

Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате, но дерзайте! Аз победих света.“ (Иоан 16:33)

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

 

За разпространението и победата на християнството само апостолството не било достатъчно, а трябвало и мъченичество. Светите апостоли проповядвали възкръсналия от мъртвите Спасител Господ Иисус Христос, а светите мъченици за вярата Христова запечатали с кръвта си истиността на апостолската проповед. Кръвта на мъчениците е семе, от което е поникнало християнството.

Един от хилядите мъченици е и днес честваният св. великомъченик Георги. Епохата, в която живял св. Георги е била една от най-тежките за християнството. Това е било края на III – началото на IV век. Тогавашният римски император Диоклетиан решил с огън и меч да изкорени християнството. Неописуеми били страданията, на които били подложени християните. Но Бог изпратил великани на духа, които с пламенната си вяра и себеотрицание надвивали обезверените езичници. Такъв е бил и св. Георги. Гледайки ужасите, на които били подложени християните, Георги, макар и да заемал по това време висока длъжност – военачалник, видял, че е дошло за него времето да изповяда пред гонителите на християните своята вяра в Господа Иисуса Христа. Раздал имота си и скъпоценностите си на бедните и освободил робите. Така отхвърлил всякакъв човешки страх, отишъл в град Никомидия, където заседавал царският съвет и смело заявил на императора, че се явява като защитник на вярващите, отказва се от него и става Христов воин. Императорът се опитал да го накара да се откаже от вярата си, заплашвал го, но нищо не подействало. Тогава заповядал да бъде мъчен – проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък, поставили краката му в клада, вързали го на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи, държали го в яма с негасена вар. Но св. Георги понесъл всички мъчения с неописуемо мъжество и излязъл невредим.

Като видял, че мъченията не помагат, императорът заповядал да бъде посечен с меч. Това станало на днешния ден в 303 г.

Братя и сестри,

Убийците пролели кръвта на св. великомъченик Георги, но той не умрял, защото християните не умират, а заспиват в Господа. Неговите мощи станали жив източник на изцеления, а жертвоготовният му мъченически подвиг – светъл пример на живот в любовта Божия. Нека неговата твърда и непоколебима вяра в победата на Христа и християнството да бъде и наша вяра, че Христос е и ще бъде во веки!

Амин!

 

Протоиерей КИРИЛ ПОПОВ

Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свято безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.

Нека днес накратко да се запознаем с живота и учението на св. Григорий.

Този боголюбец се родил към края на 13 в. от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Св. Григорий получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. От малък обаче останал без баща. Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий проявил склонност към съзерцателен живот. Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога. Заедно с двамата си братя Григорий заминал за Света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на Православието. Майка му, заедно с деветте си дъщери, също приела монашество.

В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим. Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на десет години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.

По това време в Атон дошъл от Калабрия (Южна Италия) един монах на име Варлаам - човек учен и добре запознат с древногръцката философия. Отначало между Варлаам и Григорий се завързала тясна дружба. По-късно обаче Варлаам започнал да упреква Григорий за неговите исихастки разбирания. Постепенно споровете между двамата учени монаси достигнали до остра словесна борба. Оказало се, че Варлаам споделял погрешно учение по въпроса за същината и свойствата на Бога и за възможностите и начините на Богообщението. Оказало се също, че тези двама монаси били ученици на две различни школи: единият - на схоластиката, а другият - на мистиката, и следователно различно мислили и чувствали.

Възгледите на Варлаам внесли смут всред светогорските отци. Споровете между Варлам и Григорий излезли от пределите на Света гора и достигнали до Солун и Цариград, като възбудили и тук духовете. В Цариград бил свикан събор, на който двамата противници изложили своите възгледи по спорните въпроси. Тук борбата взела ожесточен и драматичен характер. В спора взели участие и мнозина видни богослови. Отначало Варлаам имал успех. На негова страна бил и самият патриарх Йоан Калека. Св. Григорий бил хвърлен в тъмница. Борбата продължила; в края обаче връх взело учението на св. Григорий. Патриарх Калека бил свален, а Варлаам бил осъден като еретик. Сухата и остаряла вече схоластика трябвало да отстъпи мястото си на мистиката. Св. Григорий бил оправдан и наскоро след това (1349 г.) бил избран за Солунски архиепископ. Като архиепископ той проявил плодовита архипастирска и книжовна дейност. Написал много съчинения някои от които не са достигнали до нас или все още не са открити.

Св. Григорий си спечелил името на учен богослов и голям поборник за православната вяра. По нрав той бил кротък, благороден, винаги въздавал добро за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил добродетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и пророчество и с дара на постоянния покаен и умилителен плач, от който се повредили очите му. Починал на 14.ХІ.1359 г. на 63-годишна възраст. Осем години след смъртта му бил причислен към лика на светците, а малко по-късно било наредено да бъде чествана паметта му на днешния ден - Неделя втора на св. Велики пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, учител и твърдина на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, проповедник на благодатта и свещен орган на премъдростта.

В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама? - В основата си то е учението на древните отци-мистици, само че в ново осветление, известно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:

Богообщението, както вече се каза, е същина и крайна цел на религиозния живот. То се постига в три последователни степени: "параксис", т. е. практическа духовно-нравствена дейност, "теория", т. е. духовно съзерцание и "екстасис", т. е. духовен възторг. Праксисът, по-специално, е упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърстване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, дейна любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните страсти, за да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща. Теорията се състои в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или т. нар. "умна" молитва, провеждана в пълно мълчание, което довежда до безстрастие, богопознание и постигане на божествените тайни, до които човешкият ум иначе не може да се възмогне. Екстасисът е върховна точка на духовния живот. Той е постигане на благодатно въздействие на Св. Дух, божествено озарение, свързано с особено чувства на блажена радост и благодатен мир, свещен възторг, сърдечен полет към божествените висоти, влизане в общение с Бога, сливане с Него. Така човек още тук на земята става богоподобен, т. е. той бива проникнат и осветен от Божеството, и причастник на нетленната и невеществена Таворска светлина. Св. Григорий в противовес на Варлаам и на тогавашните богомили учил, че човешкото тяло, ако и да е повредено от греха, то е Божие творение и храм на Св. Дух и следователно - способно на святост.

Победата на св. Григорий над Варлаам имала благоприятни последици. Цялостният църковен и културен живот бил положен под знака на исихазма. Исизахмът бил новата свежа струя, която богато и благодатно оплодила духовния живот.

Св. Григорий Палама и неговото учение намират оправдание в думите на Господ Иисус: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8) или "Който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам" (Йоан. 14:21). То е потвърждение на онова, което някога св. ап. Павел сам бе изпитал като засвидетелства реалността на ония неща от духовния свят, които човек не може с думи да изрече (2 Кор. 12:4). Св. Григорий се яви като нов Павел, който можа по пътя на исихията (вътрешна тишина и мир, бел. ред.) да достигне най-висшата степен на богообщението и богоозарението при условията на тукашното ни битие.

Подобно на св. Григорий и други боголюбиви души по пътя на безмълвието и подвизите са достигали състояние на богоозареност и боговидение. Да си спомним само за преп. Теодосий Търновски и преп. Серафим Саровски. Първият бил видян от своя ученик Евтимий във време на молитва да гори като огнен стълб, а вторият, също по време на молитва, озарен от благодатта на Св. Дух, блестял по-ярко от слънцето в неговия обеден блясък.

Като празнуваме днес паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим светите му предстателни за нас молитви и да го възпеем с похвалните слова на днешната му светилнична песен:

"Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, връх на учителите, глъбина на словото! Радвай се, органе на деянието, краен предел на боговиждането и изцерител на човешките недъзи! Радвай се, храме на Духа! Радвай се, отче, който, ако и да си умрял, още живееш!" Амин!

 

† Макариополски епископ д-р Николай, Синаксар

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60