Печат

Яко пленних свободител, и нищих защитител,
немоществующих врач, Царей поборниче,
победоносче, великомучениче Георгие, моли
Христа Бога спастися душам нашим
(троп. на светията).

За разпространението и тържеството на християнството било необходимо не само апостолството, но и мъченичеството. Св. апостоли проповядвали „Христа Разпятаго, воскрешаго из мертвих“, а св. мъченици запечатали с кръвта си истинността си на апостолската проповед. „Кръвта на мъчениците, по думите на един древен защитник на християнството, е семето, от което поникнало християнството.“ Един от мъчениците, с кръв на когото станала семе, за да поникне християнството, е бил и днес празнувания св. Великомъченик Георги.
Епохата, в която живял св. Георги, е била една от най-тежките за християните. Това е било в началото на четвъртия век. Тогавашният римски император Диоклетиан (285 – 305) г. решил с огън и меч да изкорени християнството от лицето на земята. Наистина, неописуеми били бедите, страданията и мъченията, сполетели християните, но Бог изпратил велики вярващи, които с пламенната си вяра и себеотрицанието си, с доброто и благородството, с търпението и кротостта си, надвивали и побеждавали озверените езичници.
Виждайки ужасите, на които били подложени християните, св. Георги, ако и да заемал по това време висока длъжност, военноначалник в град Кападокия, видял, че за него е настъпило времето да изповяда пред гонителите на Християнството вярата си в Господа Иисуса Христа, затова почнал да се приготовлява за смърт. Раздал парите и скъпоценностите на нуждаещите се, освободил робите, на бедните завещал големите си имоти и останалото си богатство. Като наредил по такъв начин всичките си житейски работи, мъжественият юноша отхвърлил всякакъв човешки страх и се явил в царския съвет, събран в Никомидия, дето тогава се решавала съдбата на християните. Като се явил там, св. Георги казал на всеослушание:
- Докога ти, царю, и вие, князе и съветници, ще вършите тези насилия и преследвания над християните, под предлог, че пазите закона? Докога ще преследвате невинните люде, които никого не са обидили, а напротив, дават пример на добър живот? Вие се заблуждавате, като се покланяте на идолите. Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината, или, поне престанете да смущавате със своето безумие тия, които са я разбрали!“
- Що те е заставило да се осмелиш на такава дръзка постъпка? – попитал го проконсула Магненции, по заповед на императора Диоклетияна, който останал изумен от тази постъпка на Георгия.
- Истината - отговорил юношата.
- Каква е тази истина?
- Истината е сам Христос, гонен от  вас.
- Нима ти си християнин?
- Аз съм роб на Христа, моя Бог; с надежда на Него аз дойдох в това ваше събрание да протестирам против гонението и убиването на християните, да протестирам против разоряването на църквите и горенето на християнските книги и още да свидетелствам за истината.
Дигнали се викове, хули, и дълго не могло да се чуе нищо. Накрай Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат и сам почнал да говори.
- Аз отдавна те зная, Георгие, и уважавам твоето мъжество. Почетох те с висок сан и сега още съм готов да ти простя дръзката постъпка, заради предишните твои заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай своята младост, не се лишавай от нашите милости и още сега принеси жертва на боговете.
- Царю! – отговорил Георги, по-добре ти се обърни към истинския Бог и въздай хвалебна жертва. Земното могъщество е непостоянно, богатството е нетрайно; в него не може да има истинско щастие. Никакви земни блага не ще ме отвърнат от Бога, никакви мъки няма да ме уплашат и няма да поколебаят вярата ми!
Разгневеният Диоклетиан заповядал да заключат Георгия в тъмница, дето го оковали във вериги, легнал на гърба, турнали му на гърдите тежък камък. Но Георги мъжествено понасял страданията и благодарил на Бога.
На другия ден Диоклетиян го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георгие?
- Нима ти мислиш, царю, че тия нищожни страдания ще ме отвлекат от моята вяра? По-скоро ти ще се умориш, отколкото аз – да търпя мъчения.
След това, по заповед на императора, Георги бил подложен на страшни мъчения: драскали тялото му със закривени железни куки; обували му нагорещени до червенина железни обуща, влачели светията по улиците, като го биели жестоко; но сред тежките страдания той повтарял думите: „върви, Георгие, и ще постигнеш.“ Не стигало това. По заповед на царя, изкопали дълбок трап, напълнили го с вар, хвърлили го в него, напълнили трапа с вода и го захлупили. Три дни и три нощи св. Георги стоял в тоя трап, но за очудване на всички, св. Георги излезъл здрав от трапа. И като видял царя, че с мъчения не може да победи св. Георгия, заповядал да го посечат. Това било на 23 април 305 г. Така мъченически св. Георги умрял за вярата в Господа Иисуса Христа.
Св. Георгия често изобразяват възседнал на бял кон и поразяващ с копие страшен змей. Това е основано на следното предание:
Разказват, че не далече от мястото, дето бил погребан св. Георги, близо до гр. Бейрут (М. Азия), при планината Ливан, излизал от езерото един страшен змей, който опустошавал цялата околност и заразявал въздуха със смъртоносното си дихание. Жителите на страната не знаели къде да се скрият от бедата и поискали съвет от езическите жреци. Жреците им казали, че всяко семейство трябва подред да дава едно от децата си да бъде изядено от чудовището. Не виждайки друг начин за избавяне от страшния змей, жителите приели тоя съвет, и всеки ден нова жертва се довеждала на брега на езерото. Редът дошъл на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката била доведена на езерото, и тя с трепет очаквала смъртта. Изведнъж й се явил великомъченик Георги, в образ на светъл юноша, на бял кон и въоръжен с копие.
- Защо плачеш? – запитал той девойката.
- Добри момко, - отговорила тя – отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене.
И девойката разказала на юношата за змея.
- Не бой се, момиче, - казал той. – Чрез името на Бога Истиннаго аз ще те избавя от чудовището.
- Не, добри войниче, - възразила тя, - не погубвай себе си. Аз вече съм обречена на смърт. Ти не можеш да ме спасиш, само ще загинеш.
Току-що изговорила тя тия думи, и страшното чудовище се показало из езерото и почнало да се приближава до девойката. Тя високо взела да вика: „бягай“! Храбрият Господен воин св. Георги, като се прекръстил, спуснал се към чудовището и го убил с копието. Змеят при голямо стечение на народа бил изгорен в огън. Подир това всички жители на тази страна приели християнската вяра. За тая победа над чудовището и мъжеството сред страшните мъчения, св. Георги е наречен Победоносец и се счита защитник на войниците. 
Ето това е в кратце животът, дейността, страданията и мъченията, които св. Георги претърпял за Христовото име. Както чухте, св. Георги е бил един от великите мъченици за християнството и е удостоен от св. църква с титлата „победоносец“, тъй като той е победил не само езичниците, но и зверовете и змейовете, както тоя, който е излезъл от езерото при планината Лаван. За св. Георгия най-скъпото нещо било вярата в Господа Иисуса Христа. И за тази вяра той се отказал и пожертвал всичко: и висока служба, и огромно богатство и най-сетне приел мъченическа смърт. Той се показал достоен син на своя баща, който също така мъченически умрял за християнската вяра. Св. Георги се показал доблестен не само като войник, но и като християнин. Той не се устрашил да изповяда вярата си в Господа Иисуса Христа пред лицето на самия император. Неописуемите мъчения, на които бил подложен, не можели да го заставят да се отрече от вярата си в Христа Бога. Ето така е вярвал, живял и страдал за вярата си св. великомъченик Георги.
Как сме ние? Подражаваме ли на мъчениците и изповедниците на вярата? Готови ли сме да се откажем от службата си за вярата? Има ли някой между нас, който да е раздал имотите си и богатството си на бедните, както е сторил св. Георги? Готови ли сме да пожертваме и живота си за името Христово? Има ли между нас изповедници, страдалци и мъченици за вярата, какъвто е бил празнуемия днес св. великомъченик Георги?
С празнуването паметта на св. Георгия, св. църква ни го сочи за пример на вярата. С мъченическата смърт на св. Георгия, светата църква иска да ни каже, че за да бъдем истински християни, не е достатъчно само да нахраним гладните, да облечем голите, да приберем странниците, но и мъченичество да приемем за вярата си. „Бъди верен до смърт, казва се в апокалипсиса, и ще ти дам венеца на живота!“ (Апк. 2:10).
Да, за да бъдем истински християни, ние трябва да бъдем и верни Господу до смърт, и само тогава ще можем да очакваме венеца на живота.
Св. великомъчениче Георгие, моли Бога о нас, та и ние да можем с търпение и мъжество да понасяме бедите и страданията в живота, и ние, подобно на тебе, да бъдем освободители на пленените, защитници на бедните, церители на немощните, борци срещу безбожните царе и победители на злото.
                                А м и н
От Глас на пастирското сърце – Сборник проповеди
съставил протоиерей Иосиф Милошев