Св. Григорий Палама
Православие светилниче,
Церкве утверждение и учителю,
Монахов доброту,
Богослов поборник, непобедимий
Григорие чудотворче,
Тесалонийская похвало,
Поборниче благодати
Молися вину спастися душам нашим.
(Тропар на светията)

В тоя кратък химн св. Църква е възпяла и описала живота и дейността на днес празнуемия св. Григорий Палама. Фактът, че е наредено да се празнува паметта му във втората неделя от великия пост – показва, че той е бил един от бележитите Божии угодници и архипастири на Христовата църква. Както чухте, в съставения в чест на св. Григорий тропар, казан в началото на проповедта, св. Църква го е нарекла: чудотворец и светилник на православието, утвърждение и учител на църквата, непобедим защитник на богословите, хвала на солунчаните, благодатен поборник и молитствувател пред Бога за нашите грехове – въобще църквата не е имала думи да опише неговия свят и богоугоден живот, и неговите заслуги за Църквата. Всичко онова, което може да украси душата на християнина: гореща вяра, милосърдие, пламенна молитва, постнически подвизи, телесна и духовна чистота и готовност да се пожертва за вярата, св. Григорий го е имал.
Епохата, в която е живял св. Григорий е била много мрачна и бурна за православната църква. В тая мрачна епоха той е бил като светилник на православието, който светил от вечнозелените върхове на Атон. В това време православната църква е била силно вълнувана от ереста на монаха Варлаам. На св. Григория Палама се паднала тежката задача да се справи с тая ерес. И заради тая му услуга той бил наречен утверждение и учител на Църквата, изобличител на лъжеучението и поборник на истината. Той е бил такъв идеален архипастир, че с право е наречен похвала на солунчаните.
Но нека по-подробно се спрем върху живота и дейността на св. Григория Палама, проявени в полза на църквата! Макар да горим от желание в подробности да узнаем живота и дейността на такива Божии угодници и архипастири на Христовата църква, нашата духовна жажда не може да бъде удовлетворена, тъй като сведенията за св. Григория са много оскъдни. Проникнат от святия монашески обет да не разправя своята биография, той всичко е занесъл в гроба. Но и това, което е достигнало до нас е достатъчно да се утвърдим във вярата, да се възпламеним в молитвата и да имаме дръзновението живо и самоотвержено да защитаваме вярата си.
Св. Григорий е бил син на знаменити и заможни родители. На младини е живял в царския дворец и е другарувал с децата на императора. Разкошният живот на царедворците не му се харесал и когато станал на 20 години напуснал двореца и се преселил в един от светогорските монастири. За старец си избрал някой си Никодим – прочут по своя постнически живот. Тук под негово ръководство проживял дълги години в строг пост, молитви и безмълвие. Св. Григорий се показал като един от големите защитници на поста и отдавал голямо значение на него в делото на нашето душевно очистване и духовно възраждане. Чрез пост, молитви и съзерцание и други постнически подвизи, светогорските монаси толкова се очиствали от всичко плътско, толкова много са удухотворявали плътта си, щото се удостоявали да съзерцават Божията светлина, каквато са видели апостолите на планината Тавор при Преображението на Господа Иисуса Христа. В това се състоявало и славата на Атонските отшелници.
В това време в Атон живеел един монах, родом от Италия, областта Калабрия, който не вярвал в това и укорявал монасите, какво се лъжат, че могат да съзерцават Божествената светлина. Обвинявал ги даже в ерес, като казвал Варлаам, че че с молитва и пост не може да се достигне такова състояние, в което подвижникът да съзерцава Божествената светлина. Завързал се голям спор между монасите. Вместо атонските усамотения да бъдат места за молитва, отдих и мир, станали гнездо на спорове и препирни. Църквата се принудила да свика два събора в Цариград, дето било разгледано и осъдено лъжеучението на Варлаама и неговия ученик Акендин. За уяснение на въпроса бил повикан и св. Григорий Палама, като представител на Атонските монастири. И на двата събора, станали по този въпрос, св. Григорий изобличил еретическото учение на Варлаама и на основание Св. Писание доказал, че чрез пост и молитва може да се достигне до такова духовно съвършенство и съзерцание, че да се вижда Божествената светлина, каквато са видели св. апостоли при Преображението Господне. Постът и молитвата водят към праведност. Те са крилете, които издигат душата до святост.Не напразно за праведниците е казано в Св. Писание: „Праведни возсияют, яко солнца“, т. е. праведниците ще сияят като слънце. Св. Григорий доказал на Варлаама и неговите последователи, че постът, съединен с молитвата, служи като благодатно средство за освещение на верующите и ония, които постят. Съборът осъдил Варлаама и последователите му като еретици. Това е било в царуването на Византийския император Андроник.
Проявил се като ревностен защитник на православието не само със слово и самоотвержение, но и със своя личен живот, св. Григорий се прославил и издигнал в очите не само на духовенството, християните, но и пред императора. По това време Тесалонийската епархия, т. е. Солунската, била без архипастор. И по решение на кмета, народа и светската власт той бил избран за Солунски митрополит. Той бил за паството си светилник на православието. Той толкова се издигнал в очите на християните, щото неговия архипастирски глас слушали не само паството му, но и в царския двор почитали и уважавали мнението му. По това време настанало голямо несъгласие и раздор в царския двор. Лицето, което можело да укроти тази буря в царското семейство, бил св. Григорий Палама. В изпълнение на своя архипастирски дълг, за да внесе мир в царския дом, тръгнал по море за Цариград.
Сарацините били във враждебни отношения с Византийците. Хванали в плен св. Григория и го закарали в своята страна. На доблестния архипастир и пленничеството не му попречило да проповядва православието в страната на сарацините, да изобличава лъжеучителите и да укрепва във вярата колебливите. След връщането си от пленството, той отново заел солунската митрополитска катедра, дето след неимоверни трудове и грижи, положени от него за въздигане на религиозния дух сред паството си, свършил земния си живот.
В знак на благодарност за извършените от него апостолски подвизи, които са донесли мир в православната Църква, единодушно било наредено от пастирите на Църквата да се празнува паметта му във втората неделя от великия пост. И наистина, с оборването ереста на монаха Варлаама св. Григорий спасил и защитил честта не само на атонските монаси, но въобще подвижничеството, спасил и защитил св. пост, като едно от средствата, с които атонските подвижници получавали озарение с Божествената светлина.
И наистина! Колко е уместно да се празнува паметта на св. Григория Палама във втората неделя от великия пост! С неговия живот и постнически подвизи св. Църква ни казва: взрете се в личността на св. Григория Палама, който прекарал целия си живот в пост и молитва и кажете по съвест: има ли нужда от поста в делото на нашето телесно очистване и духовно възраждане. И днес има мнозина, които мислят като еретика Варлаама, че постът бил безполезен за нашия религиозен живот, че не е грешно това, което се туря в устата, а това, което излиза от нея. Нека се пазим от тези заблуди. Ако постът е безпредметен, тогава защо пости Иисус Христос цели 40 дни и 40 нощи – нищо не яде, нито пи. За здравето на тялото съвременната медицина забранява на мнозина да не ядат месо, да не пият вино, да пазят умереност, та защо за здравето на душата, т. е. да я излекуваме от някои страсти и пороци, да си не послужим с поста? Въпросът е ясен; който има уши, нека чуе и който има очи, нека види истината.
Прочее, нека постническият живот на днес празнувания св. Григорий Палама да ни послужи най-добър пример и образец за подражание през дните на великия пост. Нека, подобно на него, твърдо и неизменно пазим св. пости, както подобава на истински християни, без да обръщаме внимание на лекомислените човеци, които без да познават вярата си, отричат значението на постите и възстават против тях. Нека помним, че постът дава тържество на духа над материята; постът укрепва вярата – тази необикновена духовна сила, която само тя дава на човека висше достойнство, издигайки го над земните влечения и го приближава до Бога; нека помним, че църквата нарича поста „чудно оръжие“, което е направило Моисея да бъде Боговидец; пророк Илия да се възнесе с огнена колесница на небето; апостол Павла – да бъде въздигнат до трето небе, т. е. още приживе той бил занесен в рая, а празнуемият днес св. Григорий Палама да достигне чрез поста до такова духовно съзерцание, щото да вижда Божествената светлина, каквато са видели апостолите на Тавор при Преображението на Спасителя. Нека се молим на св. Григория да ни укрепи в поста и молитвата и да ни избави от всякакви лошавини и греховни мисли, които целят да отслабят в нас поста и молитвата.
- Преподобни, преблажений отче, пастирю добри, Григорие, със своите молитви изпроси за нас от Господа велика милост. (Стих. на Господ. возв.).
                                                А м и н

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60