Братя и сестри,

Светата Православна Църква винаги е отдавала и отдава голямо значение на поста и молитвата за духовното обновление и душеспасение на християните. Тя ни сочи за пример такива Божии угодници, които чрез пост, молитва и милостиня са достигнали ангелоподобен живот. Един такъв образец и достоен за подражание е днес празнуемият свети Иоан Лествичник. В съставения от Църквата в негова чест тропар св. Иоан е наречен „чудотворец”, „жител на пустинята” и човек, който е преживял земните си дни „в тяло на ангел”. Чрез пост, бдение и молитва получил небесни дарования за изцеляване на ония немощни люде, които с вяра се обръщали към него. За да бъде чудотворец, да преживява като ангел в тяло и да получи небесното дарование да изцелява, светителят е трябвало да премине през особени духовни подвизи, чрез които се постига това религиозно и нравствено съвършенство. Подтикнат от религиозно благочестие и жадуващ за истинско служение на Бога, свети Иоан Лествичник още като 16 годишен юноша напуснал родината си (вероятно Сирия) и се заселил на Синайската планина – същата оная планина, на която прези 35 века Бог чрез пророка Мойсея даде заповедите на Израилския народ, а в негово лице и на цялото човечество. И тук по ръководството на прочутия тогавашен отшелник Нил свети Иоан започнал своя подвижнически живот. На Синайската планина преживял не ден, не два, а цели 90 години. Почти цял век. Преживял в пустата и камениста планина Синай в строг пост, молитва и безмълвие. Цели 90 години прекарал в покаяние проливайки горещи сълзи, с които измивал калта на греха от душата си. Любимото му място за нощната молитва било същата онази височина, гдето някога св. пророк Мойсей прекарал 40 дни и нощи в строг пост и молитва, докато получил от Бога заповедите Божий. Свети Иоан обливал това място с горещите си сълзи в страх и трепет Бог да го подкрепи да изпълни закона на Новия завет – Заветът на християнската любов.

 

Ще ни се в подробности да знаем животът на тоя дивен Божий угодник, но той, проникнат от принципите на истинското отшелничество, нищо не оставил да знаем за него. Известно ни е само това, че преподобният е живял в VІ век, а от църковното предание знаем това, което можем да прочетем в текста на каноните написани за него: „като си угасил всички страсти с росата на твоите подвизи, блажени отче, обилно си пламнал от огъня на вярата и любовта и си станал светилник на въздържанието...”

След дълги години прекарани в пустинята преподобни Иоан по просбата на Синайските монаси се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Светият ръководим братята и ги наставлявал на духовни подвизи. Неговата духовна мъдрост се изразила в книгата му наречена „Лествица”, в която той наставлявал християните как да устремяват сърцето и ума си към Бога, та изкачвайки се по духовната лествица (което на съвременен български език ще рече „стълба”) да се изкачат до небесните висоти на вечното блаженство в Царството на нашия Бог. Поради написването на това безценно ръководство за водене на духовна борба с поднебесните духове на злобата, свети Иоан е наречен „Лествичник”.

Стъпалата на лествицата в книгата на св. Иоан като брой отговарят на годините на нашия Спасител и Господ Иисус Христос до появяването му на проповед в света. Всяко стъпало означава една добродетел, койято трябва да придобием, или по един грях или страст, от които трябва да се откажем. Стълбата на духовното изкачване е указание за пътя на усъвършенствуването не само на миряните, които се прехранват от труда на ръцете си, но и на философите, на поклонниците на лъжовната човешка мъдрост, както и на хората на изкуството, които са най-близо до демонските мечтания и чиито изкушения са най-лукави – художници, музиканти, поети. В иконописта лествицата се изобразява с единия си край опряна о земята, а горния и край възлиза до небесата. Около върха на стълбата има нарисувани ангели, които с отворени обятия чакат да поемат подвижниците на благочестието, които могат да достигнат до тридесетото стъпало. Над сълбата е Бог Саваот.

Не бива да забравяме обаче, че поводът за написване на тази книга е укрепването на волята на доброволно поелите пътя на монашеското житие, което означава отказ от свободна воля и предаването и в ръцете на Бога чрез послушание и смирение. Макар и да е изключително ценна и за живеещите в света миряни тази книга не може да бъде следвана буквално без духовните наставления на наставник, който да преценява състоянието на духовните сили на следовниците си и дали те са достатъчни, за да се поеме по лествицата на подвижничеството. Първото стъпало означава отричане от света или по-точно – от суетата на света. Второто стъпало за напусналия света на лукавите дни и живеещия в пустинята означава откъсване от преживяванията ни с родители, братя и сестри, към близост с които сърцето постоянно се стреми в часовете на усилено изпълнение на духовния подвиг, защото целта на демона е да противопостави любовта към Бога на любовта към ближния! Достигналият до деветото стъпало се бори с паметозлобието и ако не удържи победа над демона, който го предизвиква в човешката душа, не може да продължи нагоре без да може да прости на ближния всяко волно и неволно оскърбление и притеснение. Паметозлобието е коренът на отмъщението, на злоречието, на осъждането. Ако демонът ни внушава да обичаме себе си повече от ближния и ние, спомняйки си лошото, което ближният ни е сторил, не намерим сили да го възлюбим, тогава гордостта ни заслепява, не виждаме как около нас се заплита примката на лукавия и как се катурваме по лествицата до самото и подножие. За да се преборим с паметозлобието успешно, трябва да се откажем от себе си, да се отречем от всяка умна и сърдечна мисъл за някакво свое постижение заслужаващо човешка слава. Десетото стъпало е осъждането. Човек се изкушава да осъжда ближния, когато вижда неговите грешки и прегрешения, като забравя, че само Един Бог е, Който ще ни съди. С всичките си нравствени сили трябва да възлюбим ближния като бъдем към него кротки и милостиви. Ако твърде много ни тормози демонът показвайки ни в най-черни краски стореното от ближния е най-добре да си спомним собствените си грехове, да бъдем безжалостни към тях и към себе си, като осъдим не ближния, а демона, който ни съветва да го осъдим. Дванадесетото стъпало е лъжата. Тринадесетото – унинието. Четиринадесетото – чревоугодието. Петнадесетото е блудството. Шестнадесетото – сребролюбието. Осемнадесетото – безчувствието към хорските страдания. Двадесет и третото – гордостта, която може да се прояви и като самомнение за постигнатите уж високи добродетели на подвижничеството. Двадесет и четвъртото стъпало е в утвърждаването на кротостта и смирението. Двадесет и осмото е в овладяването на молитвата и търпението – тези чудни оръжия на духовната бран. Двадесет и деветото стъпало ни утвърждава в освобождението от всяка страст и всеки грях. Достигането на това стъпало не е възможно с прескачането на предишните стъпала, липсата на само едно от които отваря огромна бездна под нас и е сигурен начин да пропаднем. Стъпим ли на двадесет и деветото стъпало, вече е възможно да направим крачка към Вярата, Надеждата и Любовта, които са добродетелната същина на тридесетото стъпало.

Описанието на лествицата към небесните селения, братя и сестри, е възможно само за голям подвижник, който себе си си смята за раб нищожен и знае, че всяко човешко постижение е Божи дар. Всеки от нас, който усърдно се старае в подвига на Великия пост, отлично знае колко усилия са необходими, за да се устои с лишението постигано с воля, но колко повече е необходимо да не се възгордее човек от това, че е устоял, защото тогава идва веднага падението.

В своите мъдри и душеспасителни наредби Светата Църква е определила Четвъртата Неделя от Великия пост да се отбелязва с чествуването на светлото име на Преподобния Иоан Лествичник, за да ни подкрепи против унинието, умората, неверието в собствените ни сили и възможности на уповаващи се в Бога, но и да ни предпази от безсмислената гордост. Като вземем пример от св. Иоан Лествичник ще се сдобием със средството да счупим греховната верига, която ни е обвързала. Този пример са постът, молитвата и милостинята в живота на този, който се стреми към хрстиянските добродетели и изпълнява Божия Закон! Така св. Иоан победи греха в себе си и можа да се изкачи до върха на лествицата, отдето го поеха небесните ангели.

Отче Иоане, моли Бога за нас! Помогни и нам да можем с росата на подвизите да угасим всички страсти и обилно в нас да се разпали огънят на любовта, вярата ни да стане светлина на въздържанието. Амин!

 

Тропар на Преподобни Иоан Лествичник:

Със сълзи си напоявал безплодната пустиня и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове са принесли стократен плод: Бил си светилник на вселената сияещ с чудеса, отче наш Иоане. Моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021