Възлюбени в Господа братя и сестри!
   
В сонма на Божиите светии има много военни лица, които са претърпели мъчения и са положили живота си за Христа и Евангелието.
Пръв воин, причислен от Църквата към лика на светиите е стотникът Лонгин. Това е онзи стотник, който е стоял при Кръста Христов и видял страданията, държането и смъртта на Разпнатия, както и станалото слънчево слънчево затъмнение и земетресението, и прославил Бога /Лука 23:47/, като казал:”Наистина тоя човек е бил Син Божий”/Марк 15:39/.
След погребението на Спасителя Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен и бил свидетел на Христовото възкресение и тогава той напълно повярвал в Иисус Христос. Когато първосвещениците и стареите предложили на войниците пари, за да разпространяват лъжата, че Тялото Христово било откраднато от учениците Му, Лонгин не взел парите и свидетелствувал за възкресението на Христа. Той приел свето кръщение и станал проповедник на Евангелието в Малоазийската област Кападокия, където и мъченически пострадал като бил посечен с меч.
С Лонгин се започва дълъг списък на светии воини-мъченици и великомъченици за вярата в Христа от всякакъв род оръжия и различни по звания.
Един от тях е бил и днес празнуваният свети великомъченик Мина, по рождение египтянин, воин  служещ в град Котуан под началството на центуриона Фирмилиан по време на царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан /284-305/. При тях започнало десетото и най-жестоко гонение срещу християните от страна на римската власт. Бащата на църковната история Евсевий Кесарийски пише за онези времена и за страданията на тиваидските мъченици: „Ние бяхме там – казва той – в тези места и с очите си видяхме как мнозина претърпяха за вярата или отсичане на глава, или изгаряне на клада...Мечовете се притъпяваха... и пречупваха, и самите убийци, изморени, сменяваха се по ред един други..., а вярващите мъченици, приемайки с радост, усмивка и добродушие окончателната смъртна присъда, до последно издихание възнасяха Богу...песни и благодарност.” Какво е облекчавало страданията на светите мъченици за вярата им в Христа Спасителя – Най-напред с мисълта за Разпнатия и страдащ за нашите грехове Спасител, с образа на светия Кръст, с образа на Разпятието. Тази мисъл и този образ са били всякога живи в съзнанието и са смекчавали  и облекчавали и даже услаждали гежестта и горчивината на техните страдания и те са постъпвали по препоръката на апостол Павел:”Нека с търпение изминем предстоящето нам поприще, имайки пред очи Началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божи” /Евр.12:1-2/.
Те са гледали на своя велик подвиг и на всички тези страдания като на нещо малко и незначително и са били уверени, че ги очаква вечно блаженство, - че след кратковременнното земно страдание те ще минат в оня дивен свят, дето – по думите на апостола и евангелиста Иоан Богослов, - те „няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги види слънце и никакъв пек”/Откр. 7:15/. Те са били убедени, като свети апостол Павел, че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”/Рим.8:18/ някога; че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”/1Кор. 2:9/. – Тази надежда за бъдещото въздаяние също е смекчавала и дори услаждала техните страдания!..
Помагала им е и любовта. Дали идва на ум на една майка в силен пек вървейки по неравен, стръмен и каменист път, обляна в пот и изнемогваща носейки своята рожба, да хвърли своя товар – нали той е тежък и мъчителен? Ако тъй силна и действена е любовта на човека към човека, то какво да кажем за любовта към Христа? Силата на тази любов свети апостол Павел изобразява така: нищо не е в състояние да я победи и да отлъчи вярващия от Бога – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голотия, нито опастност, нито меч, нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Сили, нито Власти, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар /Рим.8:35,38-39/.
И накрая особена подкрепа в подвига на мъченичеството е била силата Божия, която видимо им е помагала, благодтното Божие утешение, свише изливано в сърцата им – или тайнствено, или чрез видимо явяване на небесен Ангел и даже на Самия Иисус Христос. Свети апостол Павел казва:”Както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа”/2Кор. 1:5/. И това той пише от личен опит. Колко пъти, в решителни и тежки часове му се е явявал Сам Иисус Христос и му е казвал:”Дерзай, Павле!”/Деян.23:11/, „Не бой се, но говори, не млъквай, защото Аз съм с тебе”/Деян.18:9-10/.
Така и днес празнуваният свети великомъченик Мина,бидейки воин, не пожелал да служи на гонителите, и оставяйки службата си, се отдалечил в планината, където се подвизавал в пост и молитва, подготвяйки се за своя подвиг. Веднъж  по време един езически празник светителят дошъл в града, в който служел по-рано. В разгара на празничните игри, на които се стекъл целият град, се раздал изобличаващия глас на Божия угодник, който проповядвал вярата в Христа – Спасителя на света.
Пред съда на управителя Пир светецът мъжествено изповядал своята вяра и казал, че е дошъл в града, за да изобличи всички в злочестие. Той отхвърлил предложението да принесе жертва на езическите богове, понесъл най-жестоки мъчения, след което бил обезглавен в 304 г.. Заповядано било тялото на мъченика да бъде изгорено. През нощта християните събрали от загасналия огън оцелялите останки на мъченика, които по-късно положили в храма носещ неговото име, построен след прекратяване на гоненията по местата където пострадал и завършил живота си великомъченик Мина.
Братя и сестри,
Нека като знаем, какво е облекчавало страданията на мъчениците и ние като тях:
Винаги да помним образа на Разпнатия за нас Спасител и Светия Кръст!
Да бъдем окриляни от надеждата за бъдещето въздаяние!
Да възгряваме в сърцата си пламенна обич към Господа Иисуса Христа и да вярваме, че в трудни моменти Сам Той  по молитвите на светите си мъченици и на днес празнувания свети Мина, ще се откликне и ще ни подкрепи при подвига ни в службата на истината, правдата и доброта! – Амин!