„Наставниче на православието, учителю на благочестието и чистотата,
светилниче на вселената, боговдъхнавено одобрение на монашестващите,
Максиме премъдри с твоите поучения всичко си просветил, цевнице духовна,
моли Христа Бога да спаси нашите души!”
Тропар на преп. Максим Изповедник
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Известно ни е от църковната история, че Църквата, която нашият Спасител Господ Иисус Христос основа, е водила в продължение на осем века борба с външни и вътрешни врагове. През първите три века след Христа са последвали десет люти гонения срещу християните от жестокосърдни езически императори. Но както казва църковният учител от трети век Тертулиан „семе е била кръвта на християните”, като християнската вяра е възтържествувала в началото на ІV в. Но ето, че се появили вътрешни смутове, в недрата на Църквата изникнали лъжеучения – ереси. В продължение на пет века Църквата се борила с тях. Наложило се да бъдат свикани вселенски събори. Тези събори, които са седем на брой, утвърдили православната християнска вяра. Църквата победила, понеже такова е Господнето отбещание: „И портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).
По време на съборите и борбите с еретиците Бог прославил много Свои избраници, святи мъже, които станали изповедници и мъченици на христовата вяра. Един от тях е днес честваният преподобни Максим Изповедник – велик светец на светата Църква от VІІ в. прославен с твърда вяра, православна вероизповед, строго благочествие, пламенна любов, добри дела, дълбока богословска мисъл, висок подвиг и жертвено изповедничество.
Той се родил около 580 г. в Цариград. Получил солидно образование и бил най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Неговата изключителна слава в църковната история е изградена върху неуморимата му и енергична борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – Божествената, и която представлявала лукаво видоизменение на осъденото монофизитство. И двете ереси последователно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало. Монотелитската ерес била създадена от император Ираклий (610-641) и Цариградския патриарх Сергий. Първоначално св. Максим, поради знатния си произход и блестящо образование, заемал длъжността императорски секретар, но по-късно се оттеглил и се уединил в Хризополската обител до Халкидон. Когато ерестта се засилила светият отец напуснал манастира и отишъл в Александрия и в Картаген, където на свикания там събор изобличил монотелитството в лицето на бившия Константинополски патриарх Пир. След това преп. Максим се отправил към Рим, където убедил папа Мартин І да свика в 649 г. Латеранския събор, който осъдил монотелитството и царския типик на император Констанс ІІ, приемник на Ираклий и всички изповядващи това еретическо учение. По заповед на императора св. Мартин бил заточен в Херсон, а св. Максим бил отведен и измъчван в Цариград с цел да бъде спечелен на страната на монотелитите. Преподобният отец се държал мъжествено и неостъпно и превъзходно защитавал православната вяра и себе си. Мъчителите му отрязали езика и дясната ръка, за да не може нито с дума, нито с писание да проповядва истината. Но Бог направил велико чудо – и без език от устата на преп. Максим се изливали дивни слова. Светият отец бил затворен в крепостта Схимарис, древна Скития, днешна Добруджа, където след тригодишни страдания починал през 662 г., за да се увенчае с неувяхващия венец на безсмъртието и ореола на светостта.
Безсмъртен паметник на преп. Максим Изповедник са неговите богомъдри съчинения, които той ни е оставил. Учението му по въпроса за монотелитската ерес е залегнало в основата на вероопределението на VІ Вселенски събор (680-681 г.), на който православието възтържествувало над ерестта и по достойнство бил оценен мъченическият подвиг на светия отец.
На днешния ден светата Църква отбелязва паметта и на един друг удивителен мъченик за Христовата вяра – св. Неофит. Той живял в град Никея на малоазийската област Витиния през времето на жестокия император Диоклетиан (284 – 305). Баща му Теодор и майка му Флоренция го кръстили и се погрижили да получи добро хриситиянско възпитание. Той бил слънчево дете. Още от 10-годишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. От малък св. Неофит бил надарен с дар на чудотворство. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. На 15-годишна възраст светият мъченик живеел в една пещера на Олимп в Мала Азия с един лъв. Гонението против християните било в пълна сила. По време на свой езически празник местните управители Деции и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. На него присъствал самият император Диоклетиан. Внезапно в разгара на шумното езическо празненство се появил юношата Неофит, за да свидетелства пред всички истинността на християнската си вяра. Той произнесъл дръзко изобличение на празната езическа вяра в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил истинския Бог. Заради тази смела постъпка св. Неофит бил подложен на жестоки мъчения, но мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и от устата му излизал само молитвеният шепот: „Сине Божий, помилвай ме”. Три дни държали юношата в огнена пещ със затворени врати. На третия ден св. Неофит излязъл невредим, подобно на тримата момци от вавилонската пещ (Дан. 3:94). Но и това не вразумило мъчителите. Те търсили, с какво друго да го измъчат и погубят. Завели го на арената и пуснали срещу съблечения Неофит мечки стръвници, но те като укротени животни превили крака пред мъченика, а после се отдалечили. Тогава пуснали при него голям и страшен лъв, но той се оказал същият с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Лъвът се приближил да светеца, погледнал го и от очите му потекли сълзи. Той склонил глава пред Божия угодник и започнал да ближе нозете му. Така Бог посрамил жестокостта на езичниците. Поразени от сатанинска злоба, мъчителите решили да убият младия изповедник. Един жесток езичник с копие го пронизал в гърдите. Така само на 15-годишна възраст на 21 януари 290 г. св. Неофит претърпял мъченическа смърт и с подвига си прославил препрославленото Божие име.
Братя и сестри,
Чествайки днес пресветлата памет на преп. Максим Изповедник и св. мъченик Неофит, нека им се помолим от все сърце да ни помагат благодатно, особено на нашия тезоименит Светейший Български Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, да носим с търпение и радост кръста на живота и на дълга и да опазим ненакърнена вярата си до последното наше издихание, та да се удостоим да получим венеца на правдата, който ще даде Господ, праведният Съдия, „на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4:7- 8).
Амин!
----------------------------------------------------------------------------------------------------
СВЯТЕЙШЕМУ ОТЦУ НАШЕМУ НЕОФИТУ,
ПАТРИАРХУ БОЛГАРСКОМУ И МИТРОПОЛИТУ СОФИЙСКОМУ, МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------