Печат

Братя и сестри,
Вие дойдохте днес в светия храм, за да участвате молитвено в богослужението по случай празника на св. великомъченица Марина и да изпросите нейната благодатна помощ за вас и за вашите чада и близки.
Света Марина е била дъщеря на езически жрец, който я възпитал в идолопоклон -ство.
Нека видим как тя е станала християнка и после - светица!
По онова време римската езическа власт преследвала християните. Така е било и в Антиохия, дето през III век живяла Марина. Мнозина от християните избягали в пустините и планините. Но някои останали в града и под образ на просяци се движели свободно и неусетно разпространявали словото Божие. От един такъв християнин дванадесетгодишната Марина чула за Господа Иисуса Христа и се запознала с Неговия живот и учението Му и пожелала да се кръсти. Ала нямало нито в града, нито в околностите му свещеник.
Марина започнала открито да проповядва за Иисуса Христа. Но си навлякла омразата на баща си, който захванал да я притеснява и да се отнася с нея много жестоко. Именно към тия случаи са приложими думите на Спасителя: „Враговете на човека са неговите домашни“ (Мат. 10:36). Гонението срещу християните в Антиохия и другаде продължавало редица години.
Марина вече стъпила в шестнадесетата си година. Веднъж в околностите на града срещнала управителя на Източните страни – Олимврий, който отивал в Антиохия, за да преследва и съди християните. Необикновената хубост на девойката така пленила управителя, че той я възжелал за жена. От разговора с нея Олимврий узнал, че тя е християнка. Затова заповядал на войниците, които били с него да я хванат и да я водят след него в града и да я задържат. Той се надявал да я склони да се отрече от християнската вяра.
Марина се предала всецяло в Божиите ръце. „Господи, - казвала мислено тя, - прати ми помощ и вложи мъдрост в устата ми, та, подкрепяна от Твоята сила, без страх да дам отговор на мъчителите!“
На следния ден Марина била изправена на съд. Управителят я убеждавал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите, като ú обещавал богати дарове и да устрои съдбата ú така, че да ú завиждат нейните връстнички.
- Аз научих да изповядвам Отца и Сина и Светаго Духа, Едното Божество в Троица, и Нему принасям хвалебна жертва! – отговорила девойката. – Не мога да въздавам на бездушните идоли оная чест, която принадлежи на Създателя.
Управителят отново се опитал ту да я съблазни с обещания, ту да я сплаши чрез закани. Но девойката стояла твърдо на своето и му рекла:
- Аз искам да си остана вярна робиня на моя Бог, Който доброволно е
пострадал заради мене. Той заради мене претърпял кръстна смърт. Не съм ли длъжна и аз да бъда готова да страдам и да умра за Него, като не щадя грешното си тяло? Ти няма да ме уплашиш с твоите закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, Комуто се уповавам!
Започнали мъченията: били я с бичове; потоци кръв потекли; после я приковали към дърво и терзаели тялото ú с остри оръдия. Ала девойката, подкрепяна от Божията благодат, с поразяващо търпение понесла изтезанията. Едва жива, затворили я в тъмницата. Очаквали я нови изтезания. Но Бог я укрепил чрез дивна личба: Марина видяла над себе си сияещ кръст, който внезапно озарил мрачната тъмница; над кръста се показала бяла гълъбица и се чул глас, който казвал: „Радвай се, Марино, разумна гълъбице Христова, защото ти победи злобата на врага; радвай се, защото скоро, като мъдрите девици, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!“ – Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост; тя почувствала, че раните ú заздравяват и че телесните ú сили се възвръщат. Една молба към Бога имала Марина: да я удостои Той със свето кръщение, та, умита чрез него, да влезе в небесния чертог.
На сутринта отново извели Марина на съд. Всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали нейното изцеряване на магьосничество; а управителят я убеждавал да се поклони на идолите на езическите богове, които – според него - ú били подарили изцеряване, и да остави своята вяра.
- Не мога да се отрека от Бога, Който ми показа силата и милостта Си! -отговорила Марина. – По-скоро ти трябва да повярваш в моя Бог, след като видя в мене доказателство за Неговото могъщество!
Последвали нови ужасни мъчения: наранявали с острия тялото ú, опалвали с огън раните ú. А тя, понасяйки всичко търпеливо, отправила към Бога тая молитва:
- Боже, удостой ме, след като съм минала през огън за Твоето име, да мина и през водата на кръщението!
Тия думи навели управителя на мисълта да удави мъченицата. По негова заповед донесли грамадна каца с вода. В нея хвърлили окована във вериги Марина. Тя извикала:
- Господи, Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, погледни милостиво на Твоята рабиня, разкъсай и моите вериги, и нека тая вода ми бъде желаното и просеното от мене свето кръщение за възраждане и вечен живот!
Едва завършила молитвата си, и веригите ú паднали; небесна светлина я осияла и бяла гълъбица, държаща в човката си златен венец, летяла над нея. Марина пяла хвалебна песен Богу. От небето долетял глас: „Мир на тебе, невесто Христова! Сега ще приемеш от ръката Господня неувяхващ венец!“
Мнозина от присъстващите видели над мъченицата огнен стълб и сияещ кръст. Изпълнени от благоговейна почуда те започнали да славят Бога, като изявявали готовност да умрат за Неговото име.
Управителят, изплашен, заповядал: Марина и всички повярвали да бъдат осъдени на смърт.
Марина се обърнала със слово към насъбралия се народ, като го увещавала да познае истинския Бог и да не се покланя на бездушните истукани. В този момент ú се явил Сам Спасителят, Който я призовавал в Своето Царство. Марина благоговейно навела глава под меча на палача. Така завършила тя своето земно поприще, вече прославена като света великомъченица Марина!...
Празнувайки паметта на света великомъченица Марина, какъв урок можем да извлечем, братя и сестри, за себе си? – Тя ни проповядва: „Пазете вярата си! Бъдете верни на Христа и Неговата света Църква докрай, до смърт (Откр. 2:10)! Не се съблазнявайте от временни, преходни, тленни блага и придобивки (Мат. 6:19), живейте свято (Римл. 6:22), преуспявайте в благочестието!“
Света великомъченице Марино, молú се за нас и ни помагай да усвоим и изпълняваме в живота си урока, който ни преподаде, та и ние някога да станем като тебе „наследници на вечния живот“ (Тит. 3:7) – Амин!