Светата Църква на този ден прославя паметта на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел, защото техниятдивн живот като велики Божии избранници винаги ще бъде поучителен за нас.
Апостол Петър, който по-рано се наричал Симон, е родом от град Витсаида Галилейска и се занимавал с риболовство. Спасителят го повикал на апостолско служение във време, когато с брат си Андрей ловил риба в Генисаретското езеро. Като ученик на Христа той се отличавал с своята особена преданост и ревност към Господа. Веднъж, когато той пред всички апостоли изповядал Христа за Син Божи, Сам Господ го ублажава и го нарича Камък /на гръцки Петър/, заради неговата твърда като камък вяра и обещал върху този камък на неговата вяра да построи Църквата Си, на която и адовите порти няма да надделеят /Мат.16:18/. Когато слугите на еврейските първосвещенници уловиха Христа в Гетсиманската градина, ревността на апостол Петър го кара да извади нож, за да защити своя Божествен Учител.
В двора на първосвещенника Анна, апостол Петър, който бе дал на Спасителя обещанието:”Ако потрябва дори и да умра с Тебе, не ще се отрека от Тебе”/Мат.26:35/, трикратно се отрича от Христа. По този начин се изпълнили думите на Христа, Който му бе казал:”истина ти казвам, че тази нощ, преди петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене”/Мат.26:34/. Това свое отричане той измил с горчиви сълзи на разкаяние и затова Господ подир възкресението Си, отново възстанови апостолското му достойнство /Иоан 21:15/ Преданието говори, че до края на живота си той, всяка нощ щом чувал петел да пропее, винаги проливал горчиви сълзи.
В деня, когато Светия Дух слязъл над апостолите, апостол Петър със своето вдъхновено слово обърнал към Христа три хиляди души, защото от него излизала чудодейна благодатна сила. По пътищата, по които минавал той, често пъти изнасяли на постелки болни, за да може сянката на минаващия апостол да ги осени, и те оздравявали.
В края на живота си, след много благовестнически пътешествия и трудове, апостол Петър дошъл в Рим където бил разпнат с главата надолу приемайки мъченическа смърт за Христа.
Не по-малко велик по своето служение и живот е и апостол Павел, наричан в началото Савел. Произхождайки от видно еврейско семейство той учил в прочутата школа на Гамалиил – виден законоучител на синедриона, при когото всестранно и дълбоко усвоил иудейското богословие. Готвейки се за равин, той станал твърд до фанатизъм в изпълнението на еврейската религиозна обрядност и съответно непримирим враг на християнската вяра, взимайки участие в гоненията и изтезанията на хриситянски семейства. Когато бил изпратен в Дамаск със специални пълномощия да проведе жестоко гонение на тамошните хриситяни, по пътя по чудесен начин бил обърнат към Христа внезапно огрян от силна светлина, той паднал на земята и изгубил зрение. В това време чува глас от небето:”Савле, защо ме гониш?” – Кой си Ти, Господине? – запитал Савел. Гласът отговорил:”Аз съм Иисус, Когото ти гониш! Мъчно е за теб да риташ срещу ръжен!” Настъпил прелом в душата на гонителя Савел, който пристигайки в Дамаск приел свето кръщение и ставайки християнин прогледнал.
Новият Христов последовател става един от най-ревностните и неуморни разпространители на християнството. Причислен към лика на 12-те апостоли той предприел три велики благовестнически пътешествия из тогавашните страни. Целият му живот се превърнал в наниз от страдания и тежки изпитания и опасности от природни стихии, от разбойници, разярени тълпи, студ, глад, жажда и побоища.
В 67 година пристигнал в Рим точно в разгара на жестокото гонение на християните при император Нерон и този ненадминат благовестник на евангелските истини станал жертва на това гонение като бил посечен с меч.
Братя и сестри!
На първо място нашето внимание неволно се спира на двата огромни факта: Боготрицанието на Петър и богоборството на Павел!
Боготрицанието е начална проява на богоборството, защото всеки който обяви война на Бога, първом се отрича от Него. И двамата светии-апостоли са като че ли живи, реални образи от нашето време. Тук картинно  се разкрива трагедията на всеки човек днес – ако апостол Петър, най-преданният на Христа ученик, с клетва се отрече от Него, то какво да кажем за нас простосмъртните? Как да упрекнем ония хора, които днес се отричат от Бога? Разбира се, за апостол Петър беше достатъчно само един поглед на Христа, за да оплаче с горещи сълзи греха си. /Лук. 22:61/. И колкото голямо бе неговото падение, толкова велико бе и разкаянието му, а ние всеки ден грешим, всеки час с думи се отричаме от Христа без да се сетим  за покаяние, подражаваме на апостол Петър, но само в богоотрицанието, а не трябва да забравяме, че покаянието е върховната нужда на нашето време. Без покаяние е невъзможно грешникът да получи спасение. То е това благодатно средство, благодарение на което ние можем от дълбочината на греха и порока да се издигнем във висините на светостта и богоозарението. Свети Иоан Златоуст казва:”...Покай се и ще се спасиш! Митар ли си – ще можеш да станеш евангелист; гонител ли си като Савел – ще можеш да станеш апостол; разбойник ли си – можеш с Господа да бъдеш в рая!”
А какво да кажем за богоборството на Павел? Не е ли и то масово явление днес? Малко ли са хората, които вдигат заканително юмруци към небето? Които тръгват „по пътя за Дамаск”, за да унищожат вярата в Христа? – Напразни усилия и напразни опити! Вечното Божие Слово недвусмислено предупреждава:”Бог поругаван не бива!” Никой не може да победи Бога, това огромно Духовно Слънце на правдата, доброто, красотата и любовта в живота, Което е създало и земята, и звездите, и слънцето и всичко видимо и невидимо и Което държи в мощните си ръце цялата мирова хармония. Частица от Своята духовна светлина Бог е вложил и в дълбочината на човешката душа, и затова тя винаги се стреми към своя първоизвор и жадува за Него тъй, както жадният елeн за бистри и студени водни потоци.
Братя и сестри в Христа Господа,
Нека светлите подвизи и дела на светите апостоли Петър и Павел винаги да изпълват сърцата ни с готовност да служим на Господа. Нека поуката от богоотрицанието на Петър и богоборството на Павел винаги да бъдат пред очите ни и да се вслушваме винаги в съветите им:”Моля Ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа!”/1Кор.4:16/. „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки!”/1 Кор. 16:13/. Амин!


Свещеник Василий Шумарев – Православен пастир 1949 г., юли-август, стр.266