Собора перваго показался еси
поборник и чудотворец, Богоносе
отче наш Спиридоне...
Из Тропаря

Благочестиви слушатели,

Мелодичният звън на църковната камбана и днес раздвижи нашите сърца и благочестиво насочи стъпките ни към Божия дом: за молитва, за просба, за утеха сред хаоса в света, сред мрака в живота, сред мъртвилото в природата, пред мъглата на бъдещето, за да изпросим милост  и закрила от Бога над род и земя – да молим за мирни и светли дни над родината и човечеството.
Виновник за нашето духовно събрание днес е свети Спиридон, епископ Тримитунтски – неговата памет днес Христовата църква чествува; неговият живот и служение тя ни предлага за просвета и поука; те са животворен лъч в духовен мрак – сияйна звезда сред декемврийската нощ; да ги изложим накратко – нека ги възприемем, за да се вдъхновим и обновим.
Богоносният наш отец и учител св. Спиридон се е родил, живял, служил и умрял на остров Кипър, през четвъртото столетие от християнското време. Светло чтимия Божий угодник и светител Спиридон е рожба на беден дом и проста среда – неговите родители и огнище не са били в състояние да му дадат нито богато наследство, нито аристократично възпитание, нито бляскаво образование. Неговите майка и баща били люде със сърце предани на Бога и по живот близки до природата – те се препитавали с библейските занаяти: земеделие и скотовъдство. В такава атмосфера се родил, порастнал и възпитал отрокът Спиридон – и животописецът му свидетелства, “че той бил  винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот”. По наследство и насока от родители и той се посветил на земеделие и овчарство – по предание бил също и обущар, поради което е и молитвеник, и покровител на онези, които упражняват това занятие в живота си. По Божия повеля и природен закон Спиридон встъпил и в брак – устроил дом и семейство, в които вярата е сияела, съгласието е творело, любовта е добротворствала и благочестието е заразявало близки и далечни хора. В неговия дом всеки бедняк намирал помощ, всеки странник – покрив, всеки страдалец – утеха, всеки болник – здраве и всеки заблуден – напътствие. Може ли някой да скрие слънцето – да спре лъчите му? Такова е сиянието на вярата – такива са и лъчите на благочестието: Спиридон се прочул в родината си – славата му заляла целия остров, но смирението му не го напуснало, нито пък добротворството му се пресекло!
Дивен е Божият промисъл и неизповедими са начертанията му – премъдро Той е устроил и устройва всичко в живота на човека и света! Във Ветхия завет Той е направил от овчар – цар, издигнал е от говедар  - пророк; в Новия завет пък от разбойника при Кръста направи пръв жител на рая и от низка блудница създаде равноапостолна светица. Все в този дух на действие, Нему било угодно да постави простия обущар Спиридон на архиерейски трон – да направи от беден земледелец, рядък владика! Св. Спиридон нямал образование и титли, не се отличавал с красноречие и осанка, бил без претенции и суета, но ... се красял със силна вяра, природна мъдрост, искрено благочестие и пленителна простота – особено бил известен и търсен от царския палат до селската колиба: заради чудния му дар да цери всякакви болни и страдалци; заради голямата му духовна прозорливост, която вярно откривала бъдността на много люде; и заради щедрото му добротворство, което много сълзи изтривало и много сърца успокоявало. Съвокупно тези добродетели, по Божия милост и народна воля, го облекли и въвели в апостолско служение.
Свещената книжнина на благочестивата древност характеризира св. Спиридон като: Божествен съсъд на светителите; състрадател и церител на людете; мъдър чудотворец със слово и дело; светител прехвален; украшение на отците; жилище на Св. Дух до добродетели и живот; носител на апостолското учение; изяснител на православната вяра; прогонител на църковните вълци в овчи кожи; стълп на благочестието; поборник и чудотворец на първи вселенски събор против лъжемъдрието на Ария и неговите следовници! В събора православието се представлявало и защитавало от група учени и красноречиви духовници – наред с нея имало и прославена и авторитетна дружинка от клирици, аскети и мистици: сред последните е бил и св. Спиридон. Той изяснил православието и сразил еретиците не с красноречива уста и суемъдрен разум, а със силна вяра, рядко благочестие и дивно чудо – въпреки безспокойствието на учените богослови да не ги изложи с простотата си! Св. Спиридон доказал пред целия събор православното учение за Св. Троица по следния начин: взел една тухла в ръката си, стиснал я силно и тя се разпаднала на пръст, огън и вода – и казал: тъй както тухлата е един предмет, но се състои от три елемента, така и християнският Бог е един по същество, но троичен по лица, единосъщни и равночестни помежду си. Чудото удивило православните и посрамило еретиците!
Това са личността и делото на св. Спиридон – тези добродетели и това служение са го обезсмъртили за вековете, за да го тачат и се поучават от него поколенията на православието. И българският народ, като вековен носител на православието, тачи неговата памет – в много градове и села той е патрон на разни общества и професии, макар по родната земя рядко да има храмове, посветени на неговото име. Св. Спиридон е покроветил на гр. Лозенград: българската катедрална църква в този град носи неговото име; в неговия храм добих кръщение в Господа; в тази светиня получих насока за свето левитство в Христа. Има ли нужда след всичко казано, да преминем към назидателен разбор върху празника? Бедният няма да се нахрани само със слово, но и с хляб; болният няма да се изцери само с рецепта, но и с лекарства; и грешникът няма да се поправи само с проповед, но и с примери. И светата Църква, като знае, че сме бедни по дух, болни по вяра и грешни по живот, не ни предлага само поучителна проповед, но ни посочва и чудни примери на вяра и благочестие: това са животът и добродетелите на достойно чтимия св. Спиридон – нека се вдъхновим от тях и да им подражаваме за обновление и съвършенство. Всички сме грешни пред Господа и виновни към ближния – нека украсим душите си с вярата, състраданието, добротворството и смирението на св. Спиридона: нека в българското огнище да цъфнат и плодоносят тези животворни евангелски добродетели за народно добруване и лично щастие.
Светителю Христов Спиридоне! Моли Господа да всади в човешките сърца твоята вяра, твоето състрадание и твоето смирение да омъдри ръководниците на човечеството, да умири света, да успокои земята и да побратими народите, та да заживеем в благочестие, мир и творчество за Божия слава и наше спасение. Амин.


Протодякон Г. Ибришимов

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021