За пореден път през тази година енорийският храм „Св. Богородица – Живоприемен източник”, кв. Подуяне, организира и осъществи поклонническо пътуване, този път в два от манастирите в Пловдивска епархия, носещи имената на светии, празнувани в началото на м. юли: св. св. Козма и Дамян и св. вмчца Неделя. Част от поклонниците тръгнаха в 8.00 ч. с организиран автобус от центъра на столицата и след 15 м. спряха пред енорийския храм Св. Богородица – Живоприемен източник”, за да се настанят и останалите участници в поклонението.

В 8.30 ч. автобусът потегли от храма „Св. Богородица”, кв. Подуяне, в посока Асеновград и с една почивка от 20 мин., в късния предиобед благополучно пристигна пред вратите на Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян”. Манастирът е разположен на около 2,5 км югозападно от с. Куклен и на около 15 км южно от гр. Пловдив. В миналото светата обител е носела името „Свети Безсребрeници”, а сега местното население я нарича „Свети Врачове” заради лечителските дарби на нейните покровители. Не едно и две са доказателствата за присъствието на особена Божия благодат на това място, станало свещено за поклонение и изцеление на болни още от древността. Интересен е фактът, че по време на османското господство манастирът е бил закрилян от турските управници, тъй като в светата обител и в аязмото, което се намира на ок. 200 м. югоизточно от нея, са се лекували техните семейства (За създаването и историята на манастира вж. дописката от м. август 2012 г.: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=83046).
Поклонниците от София имаха на разположение цели два часа и половина, за да  се поклонят в Кукленския манастир и разгледат двата храма, разположени на две нива: съборната „Св. Козма и Дамян” (XV в.), която се намира най-долу и по-новия храм „Св. Благовещение” (от средата на XX в.) на средното ниво на манастира, където се намира поклонническата зона. На третото, най-горно ниво е разположена жилищна част с монашеските килии и игуменарницата. В старинния си вид Кукленският манастир е просъществувал до двадесетте години на XX в., когато последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило (Сега са съхранени части от северното и  цялото западно крило с монашеските килии, които представляват изключително ценен архитектурен паметник от българското средновековие.
Лично игумения Анастасия, която е в манастира от 8 години, посрещна поклонниците от София в съборния храм „Св. св. Козма и Дамян” и въпреки многото си ангажименти успя да беседва с всеки един от тях и да отговори на многобройните им въпроси. Всички успяха да се поклонят на светите мощи на светите безсребърници Козма и Дамян и на чудотворната им икона, която се намира отдясно на иконостаса. Особено интересни са стенописите в съборния храм. В средата на XIX в. светата обител е била обитавана от гръцки монаси и по онова време оригиналните стенописи в съборната църква са били покрити с нови, изписани с гръцки надписи. При реставрацията на храма са запазени и двата стенописни слоя, което най-ясно може да се види във външния му притвор. В него има и един камък с железни окови. Някога те са били 12 на брой и са били предназначени за душевно болните, които водели в манастира за изцеление. Те оставали приковани за пода на притвора през цялата нощ, а на сутринта, след богослужението монасите (тогава манастирът бил мъжки) ги завеждали до аязмото, където ги обливали с лековитата вода и те се изцелявали. Съществува една история за това аязмо, а именно: че дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след множество неуспешни опити за лечение тя се подложила на бани с лековитата аязмена вода, благодарение на които се изцелила. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. По негово желание, след смъртта му тялото му било погребано в манастирския двор (от южната страна храма „Св. Козма и Дамян”), където лежи и до сега.

В ранния следобед автобусът с поклонници от София продължи пътя си към втората цел на пътуването: Араповския манастир „Св. Неделя“, който е разположен на около 10 км. източно от Асеновград и на 30 км. от гр. Пловдив. Интересна е историята на този манастир. Той също е построен до древно аязмо, недалеч от с. Златовръх (наричано до XIX в. Арапово) и е един от последните основани преди Освобождението манастири (За историята и архитектурата му вж. дописката от м. декември 2010 г.: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=35225).
Поклонниците от София бяха посрещнати лично от о. Киприян – ефимерий и брат на манастира, който ги очакваше в двора на светата обител. Той въведе гостите в съборния манастирски храм „Света вмчца Неделя” и им разказа накратко неговата история. Храмът е завършен през 1859 г. и представлява внушителна трикорабна, триапсидна кръстокуполна каменна постройка с притвор, чиито външните стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола. Подът е покрит с мраморни плочи. Стенописите, освен на купола (който е възстановен две години след чирпанското земетресение от 1928 г.), са дело на художниците Алекси Атанасов и ученика му Георги Данчов-Зографина (1846-1908), родом от Чирпан, който бил личен приятел и съратник на йеродякон Игнатий (Васил Левски).
В храма са изобразени повече от 150 житийни сцени, като за първи път в българската монументална живопис е представен животът и делото на светите братя Кирил и Методий (в цикъл от 10 последователни сцени, последната от които е на тяхната смърт и погребение). Изписани са също образите на много български светии и йерарси: патриарсите Йоаким и Евтимий Търновски, Марко, епископ Преславски, Теофилакт Търновски, Иларион Мъгленски и Онуфрий Габровски и др.. Освен сцени от живота на св. Неделя, на св. Йоан Кръстител и на особено почитаната в този район св. Параскева, са представени и сцени от житието на св. Йоан Рилски. Една от най-ценните икони в манастира е на Пресвета Богородица, която е чудотворна. Освен на нея, поклонниците успяха да се поклонят и на частица от мощите на св. вмца Неделя, поставена в сребърна мощехранителница с позлата, в центъра на храма. След това всички се отправиха към южната част на манастирския двор, където се издига голяма каменна кула. Народната памет я свързва с името на Ангел войвода: един от най-известните хайдути в района, който бил и основен дарител на манастира. Сега там е уреден музей.
Отстрани на манастирския двор, близо до северния му вход, се намира аязмото с лековита вода, която помага при влошено зрение, както свидетелстват жителите на близкото с. Златовръх. Около аязмото в средата на XIX в. бил построен паралкис, също изографисан от Георги Данчов в 1870 г. Както и на един от стенописите в съборния храм, така и тук отново е повторена сцената с „Кръщението на св. цар Борис от св. Методий”, която е характерна за Зографина. След като си наляха вода от аязмото, поклонниците се потопиха в празничната атмосфера на манастира. Тази година празникът започна с четиридневни тържества, започвайки от 7 юли с архиерейска св. Литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай (вж: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=208832) и продължи чак до 10 юли с фолклорен събор на ливадите около манастира.
В късния следобед автобусът с 50 поклонници пое обратно към стотицата, а по пътя на връщане о. Петър изнесе беседа за даровете, които Бог изобилно излива върху своите чеда, които смирено изпълняват Неговите заповеди. „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат, както четем в Свещеното писание, т.е. Бог се противи на онези, които издигат себе си. Той не почива в тях, наротив, противопоставя им се. Но върху онези, които имат благостта на смирението, Той излива Своята благодат. Затова нека държим в сърцето си смирението, молитвата, покаянието, пазенето на Божиите заповеди и четенето на Божието слово. Тогава мирът ще цари в нас и хиляди човеци около нас ще се спасят”. По молитвите на светите безсребърници Козма и Дамян и света вмчца Неделя Всемилостивият Бог да ни спаси и помилва!
Текст и снимки: свещ. д-р Петър П. Симеонов,
Енорийски храм „Св. Богородица – Живоприемен Източник”,
гр. София, 13.07.2016 г.