Печат

„Възсия пролетта на поста! Цветът на покаянието; да се очистим, братя, от всяка сквернота...“  (Из стихира от вечернята в сряда на Неделя сиропустна - с тези думи Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит започна словото си, отправено към десетките духовници на Софийска епархия и стотиците миряни, дошли в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя”, за да вземат молитвено участие във вечерното богослужение и да изпросят Божия благослов за започващия Велик пост.


Българският патриарх Неофит пристигна за началото на вечернята в митрополитската катедрала, придружаван от епископите: Браницки  Григорий, викарий на Софийския митрополит, Тивериополски Тихон, председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Св. Александър Невски”, Маркианополски Константин; главния секретар на Св. Синод архим. Герасим и архимандрит Дионисий, началник-отдел "Богослужебен".
Негово Преосвещенство Браницки еп. Григорий, заедно с храмовото духовенство отслужи полагащата се особена по своя ред вечерня, която се изпълнява през всички неделни вечери на Великия пост. За умилителното покайно настроение на стотиците вярващи допринесе сборната група свещеници и църковни певци, ръководени от протойерей Кирил Попов.
По време на изпълнението на първата самогласна стихира бе подменено цветното храмово и свещеническо облачение с черно (тъмно) - на духовниците: епитрахил, стихар, орар; на храма: покривките на св. Престол, аналоите и проскинитариите.
Негово Светейшество в края на вечернята се обърна към препълнилите храма духовници и миряни.:
 
„Ваши Преосвещенства,
Ваши Високопреподобия,
Досточтими отци,
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Чудна е тази вечер в живота на Църквата. Храмът облече своята нова премяна в тъмните краски на покаянието. Всички ние, подобно на древните израилтяни тръгваме в трудното пътуване на поста. Oт днес ще изоставим робството на „света“, като търсим покаянието, което ни води при любящия ни Отец. Тръгваме в похода на четиридесетдневното пречистване. Великият прокимен отекна и ни извести края на този ден и идването на новия. Ние вече сме в поста. В това време ще преминем през духовната пустиня на живота, ще вървим през изпитанията, като всеки ден трябва да губим от тежкия товар, който носим, товара на нашите грехове. Ние пътуваме, подготвени сме, а краят е далече пред нас, там в обещаната ни радост – дивното Възкресение, което ни освободи от смъртта.
Ние пътуваме през неделите на Великия пост, през събитията и богословието му, там, към великата тайна на Възкръсналия Христос. Онова, което знаем е, че човекът е създаден за живот в рая, да познава и общува с Бога. Грехът премахна всичко това. Лиши ни от тази вечна радост. Животът на земята стана изгнаничество за нас, а райските врати останаха заключени. Но Бог изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, Който отдаде Себе Си, за да изкупи всички ни, за да разруши преградите и ни дари с новата реалност – живот в Неговата вечност.
Сега с лъчезарното Си всеопрощение Той е сред нас, изисквайки прошката, която ние сме длъжни да отдадем на ближните, за да тръгнем по пътя на Четиридесeтницата обгърнати с любов. През този пост е нужна много любов и в тази прекрасна, удивителна и единствена по своето естество Вечерня ние искаме прошка от всеки, отдавайки своята любов. Искаме прошка от този, който през времето е показвал своята хладнина, грубост и озлобение към нас. Искаме опрощение от цялото събрание на Църквата, та чрез това опрощение да имаме надеждата за придобиване на небесното гражданство. Да простиш, означава да премахнеш всякаква ненавист, допусната в човешките отношения, като приемеш Всемилостивия Бог за посредник между себе си и ближния.
В акта на прошката става първоначалното единение на този раздиращ се от противоречия свят и чрез прошката е реално навлизането на Царството Небесно в него, тук, сред нас хората.
„Постното време светло да започнем! Като се готвим за духовни подвизи, да пречистим душата, да пречистим плътта си“ – призовава една от стихирите на тазвечерното богослужение – „Да се въздържим, както от храна, така и от всяка страст и да се насладим на духовните добродетели, та като се усъвършенстваме в тях чрез любовта, да сме достойни да видим страстите на Христа Бога и светата Пасха в духовна радост.“
Всичко това е необходимо да сторим, за да изживеем този чудесен период от живота на светата ни Църква. Постът се разгръща пред нас със своите благодатни истини и ни призовава да влезем в чудното му време, да тръгнем по неговия път. Този път не е лесен, понякога е стръмен и труднопроходим, но е единствено спасителен. Път, който води към Царството на Господа. Път, който ние, християните, сме длъжни да извървим и да открием отново вярата си, да открием собствения си живот в неговото божествено значение. Всичко това предстои. Времето е пред нас. Сега все още сме във вечерта на Всеопрощението.
Затова и аз смирено заставам пред вас, обични в Господа, скъпи братя и сестри, и прося вашето опрощение. Ако някого от вас във времето волно или неволно съм огорчил или обидил, то моля, простете! Простете ми, така както и аз прощавам на всекиго от вас, отдавайки своята любов в Христа. Амин!”
След благопожеланието за спасителен пост патриарх Неофит се поклони на олтарните икони и започна взаимното опрощение, като първи пристъпиха към Първойерарха на Българската църква епископите, след това духовниците, а след това и миряните.
Традицията да се извършва всеобщо опрощение между християните е продиктувана и утвърдена от текста на евангелското четиво, което се чете на св. Литургия в Неделя Сиропустна. В този ден то проповядва да прощаваме греховете на ближния, като се вгледаме самокритично в собствения си живот и да не забравяме истинските, духовните  съкровища, които трябва да се стремим да събираме.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Нина Комарова

 

1.JPG 10.JPG 11.JPG

12.JPG 13.JPG 14.JPG

15.JPG 16.JPG 17.JPG

18.JPG 19.JPG 2.JPG

20.JPG 21.JPG 22.JPG

23.JPG 24.JPG 25.JPG

26.JPG 27.JPG 28.JPG

29.JPG 3.JPG 30.JPG

31.JPG 32.JPG 33.JPG

34.JPG 35.JPG 36.JPG

37.JPG 38.JPG 39.JPG

4.JPG 5.JPG 6.JPG

7.JPG 8.JPG 9.JPG