На 11 юни, в 18 ч. във фоайето на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита изложба, посветена на 100-годишнината от кончината на блаженопочиналия Eкзарх Йосиф I . Изложбата e безкористен принос на Държавна агенция „Архиви“ за БПЦ и за паметта на екзарх Йосиф. На откриването присъства Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит. На събитието присъстваха също Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Герасим, секретар на Светия Синод на БПЦ, ставр. свещ.ик. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска митрополия, ставр.свещ.ик. Мина Минчев, предстоятел на митрополитската катедрала „Св. Неделя“, доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, доц. д-р Хр. Темелски, Н. Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей, духовници, общественици, учени и миряни.
Архимандрит Герасим откри изложбата със слово, посветено на изключителната личност и безценното духовно дело на Екзарх Йосиф. Към присъстващите се обърна и председателят на Държавната агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, който каза, че настоящата експозиция е безкористен принос на ДАА за БПЦ и за светлата памет на Екзарх Йосиф. Доцент Груев лично запозна Негово Светейшество Патриарх Неофит и съпровождащите го духовници с представените документи, ордени и лични вещи на духовния водач на българите, допринесъл най-много за изграждането на младото Българско царство и обединяването на българската нация в пределите и извън пределите на Отечеството.
Изложбата е подготвена в рамките на два месеца изцяло от държавните експерти на ЦДА Огнян Пунев и Дарина Билярска. Доцент Груев представи на Патриарх Неофит г-жа Билярска и сподели за непрежалимата загубата за науката на г-н Огнян Пунев, който за съжаление само преди две седмици е починал внезапно при трагичен автоинцидент.
В изложбата са използвани документи от архива на Българската екзархия и от личния архив на екзарх Йосиф, запазен от неговия секретар Димитър Мишев. Някои документи са представени за първи път. Особено интересен е бератът на султан Абдул Хамид II, издаден в Цариград на 24 май 1877 г., с който встъпва в длъжност Екзарх Йосиф. В уникалния документ е особено важно, че се препотвърждават границите на Екзархията и прерогативите на Екзарха. Също така е показано и писмото, с което Ловчанският митрополит Йосиф е известен за избирането си на екзархийския престол, подписано от Пловдивския митрополит Филарет, Доростоло-Червенския митрополит Григорий и Самоковския митрополит Доситей.
В експозицията могат да се видят писма от личната кореспонденция на Екзарха с княз Александър I Батенберг, цар Фердинанд, руския император Александър II, а също така затрогващи писма от обикновени хора, виждащи в лицето на духовния водач на всички българи в Османската империя единствен закрилник, застъпник и помощник в тежки моменти. В отделна витрина са изложени лични вещи и ордени и на Екзарх Йосиф, сред които са: орден „Св. Александър“ - I ст., с който княз Алескандър I Батенберг го награждава на 19.02.1882 г.; орден „Св. Анна“ - I ст., награда от руския император Александър II (21.01.1880 г.); орден „Александър Невски“, с който Екзархът е отличен от последният руски цар св. Николай.
Екзарх Йосиф оглавява Българската екзархия цели 38 години и завещава цялото си имущество за издръжката на училища и църкви, подробно описани в представените документи, неслучайно още приживе едно русенско благотворително дружество е наречено „Добрина – Иосифъ I“.
Текст и снимки: Нина Комарова
