На 14 април вечерта в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ беше отслужена утреня с канон и чина на Опело Христово. Около масата с плащаницата, изобразяваща гроба Христов, застанаха Негово Светейшество Софийският митрополит и Патриарх Български Неофит, ставрофорен иконом Ангел Ангелов – протосингел на Софийска епархия, ставрофорен иконом Мина Минчев – предстоятел на храма-домакин, свещенослужители от храмовото духовенство. Около тях в центъра на храма в изпълненията на песнопенията от трите статии на Опелото се включи и Софийският катедрален хор към храма „Св. Неделя“ с диригент проф. Мирослав Попсавов, както и верният богомолен народ. Книжката, от която пяха всички, е под редакцията на сегашния патриарх Неофит, който е положил на ноти избрани тропари от трите статии на Опелото още през 1978 г. По нея тропарите се изпълняват вече 30 години в цялата страна. Пеенето на канона ставаше по „Сборник православни песнопения“ с музикална адаптация и нотация на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.

Със слово за смъртта и възкресението към богомолците се обърна ставр. ик. Ангел Ангелов: „…Християнството не е примирение със смъртта, а обратното – за него смъртта е врагът, който трябва да бъде унищожен. Смъртта не е загадката, която трябва да бъде обяснена чрез някакъв метафизически похват. Това е неестествената и ужасна реалност, болка на човешката природа, която болка тя не може да изнесе със своята слабост… Смъртта е отделяне от живота и света, тя е отделяне от Бога и мъртвите не могат да славят Бога. Христос разкрива пред нас безвремието на живота, разобличавайки смъртта като враг на Бога… Чудни са тези дни, в които ние бяхме следовници на христовите събития, на Неговите страдания, на Неговото разпятие и смърт, защото така трябваше да пострада Христос, да приеме смъртта и да укроти нейната стихия, та който вярва в Него да има живот вечен. Чудна е и тази нощ, в която няма мъртви, които да оплакват своите мъртъвци. Оплаквачките са онемели в безумен трепет и очакват с нас дивния миг на Възкресението, който е миг на вечност. Силата на смъртта е пред нас в цялата нереалност на мъртвия Бог, Който прие чрез неземното Си човеколюбие предизвикателството на злото. Времето е спряло в трепет и страх, но Църквата тържествува чрез своите химни, от които струи надеждата на новия живот. Възкръсналият Христос ще изскубне смъртта от битието на цялата Вселена и ще постави света в новата реалност на безсмъртието… Възкресни Христе, мой Господи, и твоята Пасха да светне над този свят, защото Ти Боже, Човеколюбче, възкръсна и Животът възтържествува…“
В края на последованието с траурен камбанен звън скръбната процесия начело със светата плащаница обиколи катедралния храм, изпълнен със скръб, но и с надежда за скорошното Христово Възкресение. Отпред вървяха певците, пеейки бавно, погребално „Святий Боже“. На три места при обикалянето на храма се казваха определени ектении. Процесията влезе през западните врати, като под плащаницата минаха всички вярващи, след което с нея обиколиха три пъти и св. олтар. 
 
Ти - Самият Живот - 
мъртъв в гроба си бил,
но нетлен възкръснал си из мъртвите
и ключалките на ада си разбил! 
(из песнопенията около св. плащаница)
 
Текст: Мартин Митов
Снимки: Нина Комарова