В деня преди празника - на 29 октомври (неделя) беше отслужена възкресна св. Литургия от храмовото духовенство. Според  дългогодишна традиция след светата Литургия се отслужи специален чин, по време на който се извърши преобличане мощите на св. Крал. Началото на св. Литургия беше от 9:00 часа, съответно чина по преобличането започна в 10:30 часа.

Вечерта, от 18:00 часа беше отслужено всенощно бдение.

 

Житие на свети крал Стефан Милутин

В своето историческо минало сръбският народ е бил верен на православието. Сръбските владетели били известни със своята набожност. Ревностно покровителствали сръбската православна църква. Всички по-важни държавни събития получавали църковно благословение. Особено верен се показал св. крал Стефан Милутин. При него сръбската държава се разширила на юг. Разширил се и диоцезът на сръбската архиепископия. 

Стефан Урош II Милутин Неманич се възцарил в 1275 г. и царувал 42 години. Той полагал големи грижи за издигането и благосъстоянието на сръбската църква. По строителство на храмове и пожертвователност за православната църква, той надминал всички свои предшественици. 
В Хилендарския манастир на Света гора построил голям и красив храм, също кула за защита на манастира от пиратски нападения с храм на върха ѝ. Подарил на светата обител воденици и имоти.
След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Йерусалим, Цариград и Солун, страноприемница в Йерусалим за поклонниците славяни.
Той покрил също и своята страна с църкви и манастири, от които най-хубави били Грачаница до Прищина и Банският манастир „Св. Стефан“. Той изпълнил едно дадено обещание – колкото години царува, толкова църкви да построи. Щедри дарения получили от него и манастирите в Македония. 
Римокатолическата църква употребила много усилия да спечели чрез уния на своя страна крал Милутин, но не успяла. За голямата привързаност на Милутин към сръбската православна църква говори и фактът, че през време на борбата между него и брат му Драготин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил подкрепа само в църквата, която помирила двамата братя. 
Помагайки щедро на манастирите, крал Милутин желаел те да бъдат огнища на духовна просвета. 
В него време архиепископския престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския манастир. 
Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 г. Бил погребан в своята задужбина – Банския манастир, днес в Косово и Метохия. Сръбската православна църква го причислила към лика на светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост. След Косовската битка, станала в 1389 г., мощите му били пренесени от Банския манастир в близкото рударско село Тренча. Към 1460 г, пък били пренесени от Тренча в София – тогава седалище на румелийския бейлербей. По време на кърджалийските безчинства за няколко години били скрити в Горнобанския манастир „Св. Кирил и Методий“ в Люлин планина.
И днес те се пазят благоговейно в софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя“, наричана някога от софиянци и „Св. Крал“. Българската православна църква отбелязва паметта му на 30 октомври.
 
Видео: Соня Анкова
 
Снимки: Нина Комарова