Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

В заключението на вчерашната ми беседа - темата на която беше: необходимостта и силата на покаянието, обещах днес да беседвам с вас върху въпроса: начини на покаянието. За християнина не е достатъчно да вярва в необходимостта и в обновяващата сила на покаянието, но трябва да знае как да се покае.Трябва да знае какви начини има за покаяние. Може някой да съзнава прегрешенията си, може да чувства гризенето на съвестта, никога и никъде може да няма мир и спокойствие, но щом не знае как да се покае, ще умре като грешник.

Ето защо много важно е да знаем как да се покаем, как да се изцерим от духовните рани. Както в медицината има начини и способи за целене на телесните рани, така и в религията има начини за церене на духовните рани, т.е. греховете. Но кои са тези начини на покаянието? Как и с какво да започнем покаянието? Има много и различни начини на покаянието. Първият начин е изповедта, т.е. съзнаването и признаването на греховете; вторият начин и плачът и съкрушението за греховете; третият и четвъртият – е милостинята и смирението; петият – е молитвата.

Сега ще се спра върху първия начин на покаянието, т. е. върху съзнаването и признаването на греховете.

Съзнаването и признаването на греховете е най-лекият начин на покаяние. От нас се иска да признаем греховете си, т.е. да ги изповядаме и ние ще получим прощение от Бога. В това няма никаква трудност. Не са потребни никакви усилия или пък красноречие. От нас се иска да кажем само една дума: съгреших. При този начин на покаяние не се иска от нас нито материална жертва или пък друго нещо, с което да се ощетим. Бог иска от нас да кажем само една дума: съгреших. Но, може би, някои от вас ще попитат, откъде се убеждаваме, че тоя начин на покаяние е приятен и угоден Богу? – От св. Писание. В него има записани много примери, от които се вижда, че хора, които са признавали греховете, били опрощавани от Бога, а които не изповядвали, т.е. не са се признавали за грешни, не са били прощавани.

Вземете за пример нашите прародители Адам и Ева. Бог, след като ги създаде, постави ги да живеят в рая. Но те пристъпили Божията заповед – яли от запретеното дърво и съгрешили. Веднага почувствали виновността си. Но Бог, желаейки тяхното поправяне, влиза в разговор с тях, иска да ги предизвика да се покаят. Влиза Бог в Едемската градина и пита:

- Адаме, къде си?

Нима Бог не знае къде е Адам. Той му задава този въпрос, за да го предизвика към покаяние – към признаване на престъплението си. Бог иска неговото опомняне и задавайки му въпроса: Адаме, къде си, иска да му каже: аз те създадох по мой образ и подобие, поставих те в рая, а тук те няма. Къде си? Защо престъпи моята воля и заповед? Къде се криеш сега? – И вместо Адам да си признае прегрешенията, вместо да изпроси прошка от Бога, той не се признава за виновен и хвърля вината върху Ева.

- Ево, що си сторила? – попитал я Господ. Тя пък хвърля вината върху змията. О, ако те веднага биха изповядали греховете си и казали: съгрешихме, Господи, нямаше да бъдат наказани. А те, вместо да признаят вината си, извинявали се един с друг. Адам казвал: - не съм виновен, Ева ме излъга, а Ева пък казвала: - змията ме излъга.

Вземете като образец, който не изповядал греховете си, и Каина.

Подтикнат от завист, Каин убил брата си Авеля.

- Каине, къде е брат ти Авел? – запитал го Бог.

- Не зная, отвърнал Каин. Аз не съм стражар (пазач) на брата си.

- Нека е така, че ти не си стражар на брата си, но защо го уби? Ето, гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене.  

Мигновено убиецът бил изобличен и след това му било определено и наказанието – не толкова за убийството, колкото за неговото безсрамие, защото Бог ненавижда толкова много съгрешилия, колкото безстидния и безсъвестния. Бог му наложил тежко наказание: „Аз няма да те изтребя от лицето на земята, казал му Бог, за да не бъде предадена на забвение истината“. И Каин ходил навсякъде като жив закон, като движещ се стълб, мълчалив, но между това издаващ глас по-звучен от бойната тръба. „Никой да не прави това, което аз сторих“. Каин бил наказан за безсрамието, за безстидството, осъден бил за греха, затова, защото предварително сам не го изповядал

И тъй, от приведените примери се вижда, че Бог не простил прегрешенията на Адам и Ева и на Каина, задето не изповядали греховете си.

В св. Писание има примери, от които се вижда, че Бог е прощавал всички грешници, задето те са се разкайвали, изповядвали са греховете си и са преставали  да вършат подобни грехове.

Цар Давид извършил голям грях. Взел Вирсавия, жената на своя пълководец Урия и извършил прелюбодеяние. Господ пратил пророк Натана при цар Давида и му казал:

- В един град имаше двама човеци: единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше твърде много дребен и едър добитък, а сиромахът нямаше нищо, освен една овца, която беше купил малка и отхранил. Тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.

На богатия човек дъшъл един странник и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви обяд на странника, а взе овцата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.

Слушайки това, Давид се много разгневил и казал на Натана:

Смърт заслужава оня човек, който извършил това и за овцата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.

Тогава Натан казал на Давида:

Ти си оня човек, който извършил това. Ти потъпка словото на Господа, като порази с

меч твоя полководец Урия, за да вземеш жена му Вирсавия. Затова мечът няма вовеки да

отстъпи от твоя дом. Бог ще подигне против тебе зло от твоя дом.

Тогава Давид казал на Натана:

- Съгреших пред Господа.

- Господ сне от тебе греха ти. Ти няма да умреш.

- Но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го похулят, то родилият ти се син от Вирсавия, ще умре.

Така и станало. Греховете на Давида били простени, защото той признал и изповядал прегрешенията си. Наложено му било едно наказание – детето, което се родило от незаконното съжителство с Вирсавия, умряло.

Ето в това се състои първият начин на покаянието -  изповядване на греховете. Но ще кажете: пред кого да изповядаме греховете си? – Пред свещениците.

Адам и Ева били така поставени, че трябвало пред Бога да изповядат греховете си. Каин също. Цар Давид трябвало да признае съгрешенията си пред пророка Натана. А ние пред кого? – Пред свещениците. Те са духовните лекари, които, по дадената им от Бога власт, връзват и развръзват човешките грехове.  – Както при телесните лекари, ако искаме да получим изцерение на болката си, трябва подробно да опишем болките си, също така и пред духовния лекар – свещеника, трябва да разкрием душата си и той, по дадената му света власт, ще препоръча съответното лекарство.

Но ще кажете: каква нужда имам да изповядвам греховете си? Нали Бог всичко вижда и знае. Достатъчно ще бъде аз в себе си да се разкая. Бог това ще знае и няма нужда да изповядвам греховете си пред свещеника. Наистина, Бог всичко вижда и знае. Но при все това, пак е необходимо да стане изповядване. Вие, например, имате дете. Виждате го, че върши някакво престъпление. Но за вас не е достатъчно това, че го виждате и го знаете, че върши това престъпление. Вие искате и чакате да съзнае греховете си и не само в себе си, но да дойде и пред вас да изповяда греховете си. Подобно нещо е и с изповедта. Макар Бог всичко да вижда и всичко да знае, но е необходимо от наша страна, след като съзнаем съгрешенията си, да се изповядаме пред нашия духовен отец – свещеника.

И тъй, братя и сестри, нека не се отчайваме от греховете си. Има много начини за покаяние. Един от тях е съзнаването и признаването на греховете. Той е най-лекия. Нека се възползваме от него. Сега е ден на спасение. Бог стои пред дверите на нашата душа и чука на съвестта ни да се покаем. Както на Адама е казал: Адаме, де си? Така и нас пита: - О, човеци, мои чеда! Къде сте? Защо не съзнаете своята греховност? – Покайте се! Ако не се покаете, ще загинете.   

А м и н.

(от „Глас на пастирското сърце“)

Апел за дарения

Братя и сестри в Христа!

Поради изчерпване на средствата за ремонт на покрива на храма и реставрация на увредените поради това стенописи, храмовото духовенство и настоятелството на катедрален храм „Св. вмчца Неделя”, ви моли, да участвате според възможностите си в събирането на средства за благоукрасата на Божия дом!

Бог стократно преумножава благодеянията принесени в православния храм!
Божието благословение да е над всички ви, които имате и които нямате възможност да ни подкрепите! Амин!

Приемаме с благодарност дарения в касите на храма, в тетрадката за дарения при свещите в храма, при предстоятеля на храма ставрофорен иконом Мина Минчев и на обявената дарителска сметка:
- BG77 UNCR 7000 1514 0239 60