Новини от България:

Новини от храма "Св. Неделя":

Новини от света:

На които простите греховете, тем ще
се простят; на които задържите, ще
се задържат.
(Иоана 20:23)

От как настъпи великият пост, всяка вечер, след свършека на великото повечерие, имахме с вас кратки беседи, в които разгледахме и ви се обясни необходимостта от покаянието и начините на покаянието. Сега ще ви говоря върху тайнството изповед.

В св. православна Църква има 7 тайнства: Кръщение, Миропомазване, Свещенство, Евхаристия, Брак, Изповед и Елеосвещение.

Всяко едно от тия тайнства има своето назначение. Така напр., в св. кръщение ние се очистваме от първородния грях на Адама, който получаваме по наследство; в тайнството миропомазание получаваме даровете на св. Духа за освещение на нашите духовни и телесни сили. Обаче, човек има свободна воля. И след св. кръщение той греши – потъмнява съвестта си и помрачава Божия образ в себе си. Св. тайнство, чрез което Бог прощава греховете ни, извършени след св. кръщение, е изповедта.

Що е изповед? – Изповедта е велико тайнство. То преражда и обновява човека. Основата на изповедта е съзнанието на греховете. А съзнаем ли греховете, предположението е, че ние ще се разкаем. Покаянието е основата на изповедта. А покаянието, според както ни учи св. Църква, е очистване на съвестта, обещание пред Бога, че ще се откажем от греховете си, и ще водим нов праведен живот. Който не се разкайва, загинва. „Ако не се покаете, казал Иисус Христос на иудеите, всички ще погинете“ (Лука 13:3).

У нас тайнството изповед е много занемарено. Рядко отиват хората на изповед, в замяна на това пък и престъпленията се умножават. В църквите няма кающи се, не се чуват плачове, не се ронят сълзи за греховете. Но в замяна на това съдилищата и затворите се увеличават. Днес почти във всеки град има затвори, построени по най-модерен начин, и, ако хората не се опомнят и не се покаят, ще почнат и в селата да строят затвори. А това е следствие на това, че няма съзнание и разкаяние за греховете. Мрачно е бъдещето на един народ, който не се разкайва.

Християнството е апел за покаяние. То вярва и проповядва, че човек, колкото и да е грешен, то все пак е останало в него Божия искрица. Иудеите питали св. Иоан Кръстителя: - какво да правим? – Покайте се! – отговорил им св. Иоан. Попитали и св. апостол Петра в деня на Петдесетницата, когато произнесъл първата проповед в Иерусалим: - Що да правим? – Покайте се, отговорил апостол Петър, и всеки един от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете си, и ще приемете дара на Св. Духа. (Деяния 2:37 и 38). Която щем страница да прочетем на Библията, като започнем от първата и свършим с последната, нам все едно и също ни се говори: - да се покаем и да се изповядаме.

Изповедта лежи дълбоко в душата на човека. Без нея ние не можем да живеем. Например, ако сте скръбен за нещо, ако сте сторили някоя грешка и последната ви много безпокои, то вие търсите искрен човек, пред когото откривате душата си, изповядвате вашата скръб или вашата грешка. След тая изповед, след това разкаяние вие усещате нещо по-леко на душата си, като че ли сте стоварили голям товар от себе си и се усещате весел, спокоен и тих. Вярвам, че всеки един от нас е изпитал такова състояние. А това не е нищо друго, освен изповед. Ето това е тайнството изповед, което е въвела св. православна Църква и го е направила задължително за своите духовни чеда, по-големи от 7 години.

Но защо е нужна изповедта, ще попитат някои, когато Господ знае не само нашите дела, но и помишленията ни? – Отговорът е лесен. Представете си, че вашето дете, предполагайки, че никой не го вижда, сторило е някаква грешка, а вие от скрито място сте видели всичко. Вие знаете неговата престъпка, но не искате да му я кажете, а искате самичко да ви я каже – да я изповяда. Чакате разкаяние и самопризнание. И ако вашето дете дойде и се самопризнае, вие го опрощавате и се радвате, но ако не стори това, вие го повиквате и му изброявате престъпленията. Също така и Бог. Той знае и вижда нашите престъпления, но чака от нас самопризнание и разкаяние. А това се постига чрез тайнството изповед. Изповядването е вратата на покаянието. През тия врата трябва да се мине, ако искаме да се разкаем и нашето разкаяние да се приеме от Бога. Обикновено, човек не е склонен да се признава за виновен. Когато отиваме да се съдим, ние смятаме, че и двамата имаме право. Но съдията, който не гледа на работата с нашите очи, решава въпроса така, както е най-справедливо. Същото е и с изповедта. Когато отиваме при изповедника, ние се смятаме за невинни. Но разкрием ли душата си пред свещеника, т.е.изповядваме ли се, излиза, че ние не сме така невинни, както сме си мислили, че душата ни не е чиста.

Изповедта е равносметка на живота ни, от която се вижда дали печелим, т.е. дали имаме добри дела, или пък губим, т.е. вършим грехове. И както съвестният търговец всеки месец и година прави равносметка, и ако губи, взима съответните мерки да спечели, така и ние, като християни, по-често трябва да се взираме в делата си, и в случай, че губим, т.е. потънали сме в грехове, трябва да вземем съответните мерки да се подобрим в религиозно нравствено отношение. А това можем да узнаем от духовната равносметка – изповедта. Ето защо по-често трябва да се явяваме пред нашия духовен лекар – свещеника да ни направи тази духовна равносметка. Изповедта се явява като лекарство, потребно за поразената от греха човешка душа. Изповедта е велико тайнство. Тя е чистилището, през което душата минава, за да се очисти от всякакъв грях; изповедта е криле на душата, с помощта на които се извива и издига до Бога.

Господ Иисус Христос дойде да потърси и спаси грешните и погиналите. Той препоръча да се оставят 9 овци и да се потърси едната, загубената. Той облече св. апостоли с власт и сила от горе, със силата на Св. Духа, казвайки: „Приемете Дух Светий. На които простите греховете, ще им се простят, и на които задържите, тем ще се задържат“. (Иоана 20:23).

Някои ще попитат: Защо да се изповядваме, когато не съм извършил грях, който да смущава съвестта ми? О, братя, такъв въпрос никой християнин не може да си задава, защото няма човек без грях. Отидем ли при духовния лекар, изповедника, поставим ли душата си на съд пред Бога, ние ще видим, че сме потънали в грехове, вършени с мисъл, с дума и с дело.

Преди години четох в едно наше духовно списание един хубав разказ, от който се убеждаваме, че няма човек без грях. В разказа се казва:

- Жителите на едно село се раздвижили. Готвели се за път. На другия ден било храмовия празник на близкия монастир. Две възстари жени били вече на път за монастира. Едната от тях на млади години била направила голям грях. Двадесет години имало вече от тогава, но тя не могла да го забрави. Съвестта я измъчвала, разкайвала се тя, често плакала. И сега вървейки из пътя, се окайвала:

- Грешна, много грешна съм аз клетата! Не съм достойна да целуна с моите нечисти уста образа на милостивия Спасител. Как ли ме търпи още земята? Защо ли не ме накаже праведния Господ? Другарката ѝбила порядъчна жена, големи някакви грехове не била сторила, затова се смятала за по-добра от нея.

- А пък аз съм по-спокойна, говорила тя. Леко ми е на сърцето. Разбира се, и аз не съм кой знае каква праведница, но и какви грехове имам, дреболии, - не си струва да ги помниш даже. Твоята работа е друга. Ти си сторила голям грях. Разбирам, че трябва да ти е тежко.

Дошли двете жени в монастиря, помолили се в църквата и отишли при един стар свещеник. Разпита ги той за всичко и каза на първата:

- Ти иди в полето и вземи да донесеш един голям камък. А на втората казал: ти пък иди и събери една престилка малки камъчета и ги донеси при мене.

Жените изпълнили заповедта на стареца. Когато донесли камъните, той ими казал:

- Добре. А сега ги занесете и оставете там, от дето сте ги взели.

Първата с мъка вдигнала големия камък и излязла, а втората смаяно гледаше към стареца.

- Ти защо стоиш? Запитал старецът.

- Та какво да направя, отче, ти заповядваш да занеса тия камъчета там, от дето съм ги взела.

- Да, с тези камъчета ще закриеш местата, от които си ги взела.

- Не мога, отче!

- А защо да не можеш?

- Те са много. Не помня кое от къде съм взела.

- Слушай тогава, ѝказал старецът: - твоята другарка е направила голям грях и постоянно го помни – кае се за него, старае се да го измие със сълзи. Тя знае от къде е откъртила камъка. А ти с твоите малки, както ги смяташ грехове, не знаеш кому, где и кога си направила зло. Ти даже и не ги помниш и нямаш възможност да ги загладиш. Те остават да тежат на твоята душа, както тези малки камъчета в престилката.

А пък калта си е кал, па била тя цяла локва или само една капка. Мухите са малки животинки, но и те могат до толкова да изцапат една голяма картина, щото за нищо да не послужи вече. Затова лятно време покриват картините. А човешката душа е най-добрата , най-чудната и най-скъпа картина. Тя може да се оцапа и очерни с най-малките капчици кал. И най-малките петна я правят на нищо да не прилича.

Наведе глава жената и разбра, че и тя трябва заедно с другарката си да мисли за чистотата на своята душа.

Да, няма човек без грях. Само че едни от греховете са подобни на големи камъни, които всеки ги вижда и знае, а други от греховете са като малки камъчета, които не всеки може да ги види и като на малки не им отдават голямо значение, а в същност те са по-тежки от големите грехове.

За по-голяма прегледност и според важността им, св. Църква  раздели греховете на пет категории:

1) Смъртни грехове; 2) – против Духа Светаго; 3) против десетте Божии заповеди; 4) против църковните заповеди и 5) вопиющи грехове.

Всички тези грехове, макар и накратко, ще ги разгледаме поотделно. Идущият път ще беседваме за смъртните грехове.

 (от „Глас на пастирското сърце“ - прот. Йосиф Милошев)

Апел за дарения

 
Обични в Господа братя и сестри,
 
Във връзка с належащ спешен ремонт на покрива на Софийския митрополитски катедрален храм „Св. Вмчца Неделя“ храмовото духовенство и църковното настоятелство се обръщат към всички с просба за подпомагане на ремонта с парични дарения според възможностите Ви - дарения при храмовото духовенство или на обявената дарителска сметка: BG77 UNCR 7000 1514 0239 60.
 
Нека Божието благословение и благодат да бъде над всички Вас!
 
Ставрофорен иконом Николай Георгиев,
Председател на църковното настоятелство на Софийски митрополитски катедрален храм „Света Вмчца Неделя“
 
София 29.11.2021