Преподавателка-лесбийка от основно училище в Онтарио сподели по време на специална учителска конференция, организирана от хомосексуални активисти, за лично прилагания от нея преподавателски подход с цел убеждаване на едва четиригодишни деца да приемат идеята за хомосексуални отношения.
„Започвам още от детската градина. Прекрасно място за начало. Тъкмо там преподавах най-добре своите идеи. Чувствах това за най-удачно подбраното място", каза Пам Стронг на конференцията, на която присъстваха и представители на LifeSiteNews.

Конференцията, проведена по инициатива на организация на хомосексуални активисти, Jer's Vision, която понастоящем се нарича „Канадски център за полова и сексуална диверсификация", се съсредоточи върху въпроса за прилагането на Законопроект 13 по време на учебните занимания в Онтарио. Законопроект 13, наричан от критиците „законопроект за права на хомосексуалистите", беше приет през юни 2012г. и даде на учениците правото да организират про-гей клубове в своите училища, в това число и вкатолическите учебни заведения, под надслов„Съюзяване на хомо- и хетеросексуални".
Стронг има открита интимна връзка с друга жена и е работила като учителка в продължение на пет години - в своето изявление на конференцията тя наблегна на така нареченото от нея „внушително въздействие на разговора" за популяризиране на ЛГБТ въпросите в началното училище. Тя започна обяснението си, като разказа каква била реакцията й, когато за първи път чула един от учениците й да нарича друг „гей", за да го уязви.
„С подкрепата на директорката взехме решение да минавам от клас в клас и да разяснявам какво означава „гей", какво означава „ЛГБТ", какво означа „аз" „ - заяви тя в своето специално представяне пред 40 от присъстващите участници, всичките възпитатели.
По изключително сходен начин Стронг продължи с описанието на провежданите от нея подготвителни занимания с децата от началните групи в детските градини.
„Прочетох им една (детска про-гей) книжка („Цар с цар") и тя ми показа, че разговорите могат да бъдат много трудни, но също и че имат най-голямо въздействие именно когато са най-трудни.
„Но воденето на трудни разговори е част от нашия учителски труд, нали така? И  когато такива разговори са подходящо аргументирани в рамките на защитеното пространство на класната стая, те осигуряват обогатена среда за нашите ученици в процеса на откритото разглеждане на тези сложни социални проблеми, за да поразсъждават те върху собствените си предразсъдъци и личните си права относно пола, сексуалността, любовта и всякакви други неща", каза тя.
В тясна връзка с факта, че в началната група на детската градина е прочела „Цар с цар" като отправна точка за дискутиране с децата на собствената й сексуална нагласа, тя започна да описва как достигайки до онази част от повествованието, където двамата принцове „сключват брак", едно момченце от групата внезапно извикало: „Не могат да вършат това! Не могат да сключват брак. Те са две момчета."
Цитирам Стронг: „И аз казах: „Ами, напротив, напротив, могат. Ето, вижте какво се казва на стр. 12."
На тези нейни думи, както обясни Стронг, момчето отговорило: „О, да, знам, госпожо Стронг, но това е просто приказка. В истинския живот не е така."
„Тогава аз казах: „И в истинския живот се случва. Аз имам брачна връзка с жена. Аз съм хомосексуална. И съм истински влюбена в своята съпруга."
Стронг каза как всички деца „без изключение замлъкнали". Тогава тя им обяснила: „Може и да ви се струва странно, но някой знае ли какво всъщност е това?"
„Никой не вдигна ръка", продължи разказа си тя. И тогава аз казах: „За вас може да е странно, но ние не сме чак толкова странни. Искате ли да знаете как живея с моето семейство?"
„Да, разкажете ни", възкликнали ентусиазирано децата, както посочи тя.
„Вижте, ние разхождаме децата си в парка. Аз ги люлея на люлките", разказа тя, отбелязвайки също така пред присъстващите на конференцията, че би могла да сподели още много неща от живота си със собствените си деца, което „по всяка вероятност се явява част от практиката и в техните семейства."
После казала на децата: „Ние се веселим заедно. Ходим да пазаруваме заедно. Чета им книжки. Гъделичкам ги и понякога това ги кара почти да пищят от смях. А когато плачат, аз ги държа в прегръдката си, докато се успокоят."
Стронг каза, че точно след тези думи момчето, което било използвало думата „гей", вдигнало поглед към нея и казало: „Значи вие действително сте семейство."
„И аз добавих, да, точно така, семейство сме", казва тя. „А после продължих към следващата класна стая."
Стронг обясни, че тя обикаляла „от клас в клас", за да продължава тези разговори, и „те имаха внушително въздействие."
„В моите часове всичко тече нормално."
Все в същия дух обясни за един инцидент от предната есен, свързан с ново момче в поверената й група на петгодишните. Това ново момче все още не знаело, че Стронг има сексуална ориентация към жени.
„Целият ми клас ме познава много добре и ме приема. На стената в моята класна стая съм окачила с гордост снимки на семейството ми. В началото на всяка седмица обикновено ме питат: „Как прекарахте уикенда с вашата съпруга?" Нещо съвсем естествено като поведение в класната ми стая.
Стронг разказа как един ден по време на разговор, започнат между нея и учениците й, станало дума за това, че тя е лесбийка. Новото момче затиснало с длан устата си и казало, според думите на Стронг: „Божичко, струва ми се, че ще взема да повърна."
„Тъй като приех оскърблението от тези думи като нещо напълно лично, отнасящо се изцяло до мен, аз видях също така как половината от моя клас ме изгледа с невероятно безпокойство. Очите на ученичката, застанала непосредствено пред мен, веднага се изпълниха със сълзи. Забелязах, че няколко други ученици са вторачили погледи право в него. Те се почувстваха просто крайно разстроени от това дете", обясни тя.
Стронг каза, че момчето веднага осъзнало как „нещо от собствените му думи е предизвикало това невероятно напрежение в стаята". Тя си припомни как се обърнала към момчето с думите: „Струва ми се, че едва ли си имал представа, че съм хомосексуална и съм в брачна връзка с жена, и че в моето семейство майките са две."
„Неговите очи взеха да се стрелкат във всички посоки и той се почувства невероятно смутен", обясни тя.
„Погледнах към останалите деца и казах: „Е, дечица, искам да ви попитам нещо: „Чувствам ли се аз разстроена от него?" И едно момиченце от групата, което обикновено не се включваше много във водените от нас разговори, вдигна ръка и каза: „Мисис Стронг, сигурна съм, че не сте разстроена от него, защото той не е запознат с предимството от разговорите, които водим ние с вас."
„Тогава погледнах към моето малко „ново" приятелче и обясних: „Но сега ще го запознаем", разказа ни тя.
Стронг описа как след това насочила възпитаниците си да застанат пред дъската и да напишат за всичко, което им е разказвала относно ЛГБТ.
„Внезапно целият ми клас наскача да свърши тази задача. На дъската се появиха изписани: „ЛГБТ", „лесбийка" и всякакви други думи от този род. Аз се отпуснах на мястото си и казах: „Хайде сега да направим преговор." Така разширеното обучение в продължение на година и половина време влезе в действие по време на нашите занимания."
По време на конференцията Стронг каза на присъстващите на изложението й, че нейното „мъничко ново приятелче" вече е станало твърд привърженик на сексуалната диверсификация. Тя с гордост заяви как именно това дете е било един от възпитаниците й, който с нетърпение броял дните, оставащи до про-хомосексуалния „Ден на розовия цвят", който се беше провел малко преди конференцията. Когато Стронг решила да направи снимка на всички деца в нейната група, облечени в розови блузки, момченцето поискало да застане най-отпред.
„За мен това е показател за въздействието на разговорите. Това е силата на споделяния от нас личен опит", обясни тя.
Стронг определи посоченото от нея като „ключ" за насърчаване на „позитивна образователна нагласа", като отбеляза, че понякога минават месеци наред време преди да намери път към така наречените от нея „трудни разговори" с учениците й, чрез които ги убеждава в нормалността на нейната сексуална ориентация към жени.
Тя спомена как отделя време в своите занимания, за да „преподава общ стил на изразяване", включващ думи като „стереотип, предразсъдък, дискриминация", за да могат нейните възпитаници да имат по-голяма подготвеност да възприемат поднасяното им от нея про-ЛГБТ послание.
„Понякога редом с тези големи идеи се поднасят и големи думи, които са изключително трудни за разбиране. Стигнала съм до заключението, че ако става дума за детски градини и възпитаници на не повече от шест години, визуалните средства са изключително полезни", каза тя.
Преподавателката-лесбийка беше натрупала огромна колекция „подготвителни материали за водене на разговорите" - тя твърдеше, че тези материали я подпомагат, когато трябва да започне първоначално представяне на ЛГБТ-посланието пред своите възпитаници. Стронг казва, че про-гей детските книжки се сред любимите й материали от този род.
„Вземам за пример текущи събития,публицистични изявления, нагледните материали са изключително важни относно половите въпроси, особено при децата от детските градини - розовите куклички и други момичешки играчки, както и всякакви неща от този род. Медийните реклами са прекрасно средство. Понастоящем се позовавам на една от тях, тази за „Медената девойка". Медийният рекламен клип „Бащата и таткото", разпространяван през 2014 г., изобразява как двама хомосексуални партньори от мъжки пол, са ангажирали своето време с децата си и с традиционни за нормалните семейства занимания - от рода на укрепване на детските заложби, споделянето на обща трапеза с водене на разговори, разходки в парка.
Стронг каза, че тя гледа по три пъти рекламните клипове заедно с възпитаниците си и после иска от тях да изброяват писмено всички сходства между гей-съжителството и собствените им семейства.
„Естествено, те смятат, че ще им изглежда много различно - че в подобно семейство ще има много разлики", обясни тя.
Стронг каза, че децата успяват да забележат десетки сходства и обикновено само една различна особеност, и по-конкретно - че в медийните клипове са представени „двама татковци". Освен тази  разлика, каза тя, учениците „не успяваха да открият нито едно друго нещо в медийния клип, което да е по някакъв начин различно от живота в собствените им семейства." По такъв начин тя убеждава децата, че гей-съжителството е идентично по своя характер със семейство, съставено от двама партньори с различен пол. Стронг определи това като „фантастичен тип обучение за деца на всякаква възраст."
„Накрая за мен не оставаше какво повече да ги наставлявам. За някои деца това е огромно разширяване на познанията им", каза тя.
Макар че хомосексуалните активисти твърдят, че техният труд в учебните заведения има за цел да намали малтретирането на различните, множество хомосексуалисти откритоподчертават, че всъщност целта на тяхното движение е „да внуши" на децата как да възприемат нормалността на хомосексуалния начин на живот.
„Дошла съм тук, за да заявя пред вас: нали досега все твърдях, че не внушавам на никого моите убеждения относно гейовете, лесбийки, бисексуални и транс-сексуални хора? Това беше лъжа", написа една канадска гей-активистка, Сизън Беър Бъргман - жена, която се определя като транс-сексуален мъж, а горното свое заявление тя направи през март 2015 г. в материал, озаглавен: „Тук съм, за да внуша на вашите деца да приемат моя ЛГБТ начин на живот (и това не ме кара да изпитвам ни най-малко чувство за вина)." Бъргман не прикрива нищо и заявява, че иска да направи децата „да бъдат като нас", та дори и ако това е в противоречие с личните ви религиозниубеждения."
През 2011 г. американският гей-активист Даниел Вилареал написа статия в Queerty.com, за да обяви, че е дошло времето хомосексуалното лоби да признае своите амбиции за „индоктриниране" на учениците и привличането им към хомосексуалността.
„Защо всъщност подемахме инициативи за борба с малтретирането на различните или часове по социална просвета, в които учениците да добият знания за историческия принос на прочути гей-чудаци, ако целта ни не беше преднамереното желание да обучим децата да приемат нетрадиционната сексуалност за нещо нормално?"
„Бихме искали учителите да обучават следващите поколения деца да приемат нешаблонната сексуалност. На практика цялото наше бъдеще зависи от това тяхно обучение. Дали вербуваме деца? Не се съмнявайте, че го правим," добави той.
През 1987 г. хомосексуалният активист Майкъл Суифт написа в новинарска рубрика на Хомосексуалната общност, че учениците ще станат открити мишени на хомосексуалната индоктринация. „Ще ги прелъстяваме на територията на вашите училища... Ще ги преобразяваме по наш модел. Те ще започнат да копнеят за нас и да ни даряват с всеотдайна любов", написа той тогава.

www.lifesitenews.com

Превод: Анжела Петрова