Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите
на слабите и не на себе си да угаждаме;
всеки от нас е длъжен да угажда на ближния
в доброто за назидание /Римл. 15-1:2/

Кои са тези силни, който трябва да носят немощите на слабите и да не угаждат на себе си, а на своите ближни?
За да разберем отговора на този въпрос, ние тряба да си припомним, по какъв повод е написано посланието към римляните – ето какво е заставило свети апостол Павел да напише това послани.
Между римските християни се появило разногласие относно спазването на Моисеевия закон. Едни от християните, които преди това са били иудеи, продължавали по навик да спазват и да изпълняват обрядовия иудейски закон, даден им чрез Моисей. С голяма точност изпълнявали закона за храната, за празниците, за омиването и т.н. Други пък от иудеите християни, справедливо признавайки, че спасението се получава само чрез вярата в Иисуса Христа, а не чрез делата на обрядовия Моисеев закон, не спазвали този закон.
На същото мнение били и ония християни, който по-рано били езичници. Не спазвайки Моисеевия закон за деленето на храната на чиста и нечиста, те употребявали за храна и месо, което било принасяно в жертва на езическите богове, основавайки се на справедливото съждение, че идолът не е бог и затова принасяното му в жертва месо, няма никакво значение, и че такова месо може да се употребява за храна, без да се оскверняват християните.
Апостол Павел, признавайки тези разсъждения за справедливи, ги нарича силни, в сравнение с другата група християни, които вярвали, че Моисеевият закон трябва да се спазва. Някои пък от християните, като яли от идоложертвената храна, после чувствували упреците на  съвестта си, като нарушители на закона, а постъпвайки против своята съвест, те съгрешавали, защото всичко, което се върши против съвестта е грях.
Тъй като това разногласие и раздори произлизало от недостатъчното познаване на вярата, а именно: че обрядовият закон, с идването на Иисус Христос, е изгубил своята сила, че с идването на Христос човек се оправдава чрез вярата в Христа, че езичниците не спазвайки иудейския обрядов закон, получават оправдание само чрез вярата и изпълняването на нравствения закон, състоящ се в заповедта за любовта към  Бога и към ближния, то апостолът нарича ония, които се съблазняват от яденето на идоложертвена храна за немощни във вярата.
За тези немощни във вярата свети апостол Павел съветва и моли силните във вярата, т.е.ония, които не смятат идоложертвената храна за нечиста и скверна, да носят техните немощи и да не ги съблазняват, дори никога да не вкусват такава храна:“Братя, ние, силните сме лъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме; всеки от нас е длъжен да угажда на ближния си в доброто за назидание /Римл. 1:7/. И за пример апостол Павел посочва Господ Иисус Христос, който не на себе си угаждал, но както е писано:Хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху мене /Римл. 15:3/.
Смисълът на тези думи е такъв: както Иисус Христос изпълни волята на Отца, и за спасението на човечеството претърпя злословия и обиди от тях, така и вие, силните, във вярата, т.е. по-способните от другите да разсъждавате във вярата и по-добре да разбирате и прониквате в нейните тайни. В своите разсъждение имайте предвид не само себе си, но и своите ближни. Бъдете снизходителни към техните слабости и немощи, загрижете се да им бъдете полезни в делото на спасението. Ето, това е смисълът на текста, който е предмет на днешната ни проповед. Между римските християни имало силни и немощни във вярата. В числото на първите принадлежали тези, които не спазвали Моисеевия закон и не смятали това за грях, а във втората категория спадали тези, които вярвали, че ако не изпълняват Моисеевия закон, вършат голям грях.
Макар днешното апостолско четиво да е писано към християните живущи в Рим, то напълно се отнася и до нас в нашето време. И в днешно време има силни във вярата и немощни, на които силните  са длъжни да носят немощите им.
А кои са тези силни и слаби? Владеещият земните блага е по-силен от този, който е лишен от тези блага или пък има малко. Богатият е по-силен от бедният. Ако онзи в когото земните блага са в изобилие ги дели с тези, които нямат, о той носи немощите на слабите. Ако някой се откаже от своето спокойствие и работи за другите, то той не угажда на себе си, а на ближния си. Когато началникът снизходително се отнася към грешките на своите подведомствени, то той носи немощите на безсилнште. Когато възпитателят или родителят приемат разкаяното се дете и му прощават простъпките, то те носят немощите на слабите, но ако родителите и възпитателите снизходително се отнасят към престъпленията на своите деца или възпитаници и позволяват да се проявяват в тях отрано да се появят в тях своеволия или самомнение, то те им угаждат не в благо, а в зло, не в назидание а в разорение те грешат посредством децата си.
Който е силен във вярата и благочестието, и е получил власт да води другите в делото на спасенито, нека нои немощите на слабите във вярата: нека не ги презира и да не страни от тях. Ако някой падне в някое прегрешение, то той е длъжен да го поправя с дух на кротост, без гняв и укори. Дори да стигне дотам, че да се отрече от някои неща, само и само да не съблазни брата си.“Щом храната съблазнява брата ми, казва свети апостол Павел, аз няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си“/1Кор.8:13/.
Силният във вярата трябва да постъпва към слабите във вярата така, както постъпва бащата с децата, който за тяхно добро им прави различни отстъпки. Чрез отстъпки и снизхождение към немощните, чрез временно отказване от своите разсъждения, та макар и справедливи, но за полза на другите, които не са достигнали до пълното разбиране на евангелието, вие ще запазите с тях пълно единомислие. Виждайки вашата отстъпчивост, те сами ще бъдат отсъпчиви по отношение на вас и по-лесно ще приемат вашите съвети. Между вас ще има пълно единение на духа, а чрез това ще се изпълни закона на любовта, проповядван от Христос.
Достигне ли се единомислие в съжденията по предметите на вярата, ние можем единодушно, с едни уста и едно сърце да славим Бога и Отца, Господа Нашего Иисуса Христа, комуто подобава слава во веки веков. Амин!

Глас на пастирското сърце-2 част - прот. Йосиф Милошев