“Вие сте светлината на света.” (Матей 5:14)

Боголюбиви братя и сестри,

Вярата не може да се постигне с упражнения на ума изковани от човекомъдри фокусници, нито може да се придобие със завършването на елитно образование. Вярата е постижима само за чистото от грях сърце, но кое човешко сърце може да се нарече чисто от греха? Това е сърцето на каещия се за греховете, който съзнава греховността на нашата природа и принася в нозете на своя Господ Бог дара на своето дълбоко и съкрушително покаяние.

Вярващият православен християнин познава добре проповедта на планината на нашият Господ Иисус Христос - Спасителя на човешкия род, произнесена, когато след Него “тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.” (Мат. 4:25) Людете, които Го последваха имаха за свой учител Мойсеевия закон, знаеха, че ще дойде Помазаник, познаха Го едни, други тръгнаха след първите и всички тях господ нарече “солта на земята” (5:13). Тези люде бяха измежду еврейския народ, който Бог създаде за пример на другите народи, които не можеха да се преборят с окаяните пастири, колкото и силни да бяха войските на царете на тези народи. Тям Господ предаваше земите на езичниците вършещи гнусотии в идолските си капища, та да видят тия народи пример за верността на Бога към народа на верните. Когато верните свикнаха с придобитото и започнаха да мислят, че то им принадлежи довека, както и да живеят, когато си помислиха, че в сърцата им не може да проникне дори и Този, Който ги е сътворил дойде Божествения Учител в Първото Свое Пришествие ,както беше обещал чрез пророците Си.

Верните са солта на земята. “Но ако солта изгуби своята сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците” (5:13), рече още Господ, но колцина Го разбраха?

Бог Слово, чрез Когото всичко е станало и без Когото не стана нито едно от онова, което е станало (Иоан 1:3), чуваше всяка дума на ония, които Го слушаха, преди още да е изговорена. Той знаеше, че сред това множество са и тези, които Сам е призовал, там са и тези, които ще Го следват до края с падания и ставания, в борба с немощите и човешките си страхове, и които първом ще се нарекат християни. За тях Господ рече: “Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.” (5:14,15) Тия люде нямаха първите места в синагогите, нито ги следваха по петите да ги канят в палатите на велможите, нито ги имаха за задълбочени книжници. Те бяха галилейски рибари, що кърпеха окъсаните мрежи на бащините си рибарски ладии и често се прибираха дома без да са уловили нищо. Те бяха презрени от народа митари и грешници, които никому не служеха за пример, а напротив, биваха отбягвани от единородците си.

Защо тогава бяха светлината на света?

Защото, братя и сестри, истината, що слезлия на земята в плът на човек и образ на раб Бог Син изговаря, е светлината, а тая светлина има непобедима сила. Достатъчно е да я изречем, за да се убедим в силата и. В устата и на най-неречовития и на най-окаяния и презирания истината има необикновено въздействие, защото произхоща от Оня, Който със Своя Божествен промисъл създаде всичко видимо и невидимо. Таоя промисъл произхожда от Самата Светлина, Която е Бог. Както един от другиго палим свещиците си в деня на Възкресението на господа в плът, така получаваме истината от Божията Светлина. Получаваме тая светлина, за да я дадем на хората.

Затуй е грях да сложим светлината под крина! Грях е да крием истината, а кога друговереца или присмехулника, подбуждан от врага на нашето спасение - дявола, рече да затъмнява светлостта и, е грях да си мълчим и да не изповядаме истината, що сме получили в сърцата си, преди да сме обхванали видимата и част от слабите си умове!

“Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”, казва Господ на последвалите Го на планината. Нашата вероизповед се съдържа не само в устната ни изповед и изобличението на всяка неправда и лъжа, тя е ив нашия начин на живот, в добрите ни дела, от които не чакаме полза назад, но които свидетелствуват за истината със същата сила. Делата произлизат от сърцето. Умът само има дава форма и преценява как и къде да ги приложи. Добрият християнин не се препитава от добрите си дела, но от Божията милост се препитава. както казва нашият народ, направиш ли добро, го скрий под камък, та никой да не узнае, какво си сторил. Това не винаги е възможно, но Бог вижда намеренията ни. Какво обаче струват онези дела, които се провикват по тържищата, че са дела на вярата, а истинската им цел е да притурят към имането на извършителите си? Тези са дела на горделивци, що вече мисля, че сами управляват съдбите на братята си. За тях словото Божие са само слова, струващи толкова, колкото и думите на хитроумното човекомъдрие, от което са се препитавали и се препитават. Не знаят ли те, че, “докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (5:18)? Знаят, но толкова им е вярата, толкова са им и “добрите” дела, що са добри за тях самите, нежели за тия, за които уж са сторени. Разпознавайте ги, братя и сестри, и бягайте от тях, но се молете Господ да им прати вразумление. Такива лесно ще ги разпознаете. Имало ги е във всяко време, има ги и днес. Като не намират място в светлината на Църквата и Учението на Христа, що светото Православие пази, те от страх, че светлината изкарва наяве нечистотата на сърцата им, искат да преобразят Църквата, да я нагодят към своите потреби, да прикрият истината, защото е светлина, да сведат светлината до полумрак, да захлупят светлината с крината на своята човешка мяра, която им върши работа по тържищата.

В древност тези люде се назоваваха еретици и борбата с тях беше тежка и не посилите на чошката немощ, но по силите на боговдъхновението, що изпълваше сърцата на светите Отци от първите Шест Вселенски събора. И тогава, както и сега, еретиците обсаждаха князете на земната власт, интригантствуваха, купуваха с парите на безчестието, та да се докопат до неправедно решение за осъждане на светиите. Понякога успяваха, но нали се прекланяха пред гъвкавостта на тленния си ум и мислеха Църквата за сборище на люде, нежели за сграда на Божието благословение, гдето людете се ръководеха от Духа Светаго, та безкрайно се удивляваха, когато истината у праведните Отци надделяваше козните на техния истински вдъхновител - сатаната.

Сияйните ликове на светите Отци от Вселенските събори са ликове на чудотворци и богоизбраници, що приживе и след изминаването на земния им път бяха и са горещи молитвени застъпници, по чиито молитви става неизброими чудеса на правда и изцеление. Тяхната святост почитаме и паметта им извършваме в празници през цялата църковна година. Тук не можем да изброим иманат на всички тия светли воини Христови, но достатъчно е да споменем Св. Николай Мир-Ликийски чудотворец и св. Атанасий, чиято памет нашия народ особено почита.

Братя и сестри, всякога се обръщайте към светите Отци от Шестте Вселенски събора за ходатайство пред Господа, защото те в светостта си предстоят пред Божието Лице!

Свети Отци, молете Бога у нас!

Амин.